Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Брюксел готви табло на позора

Еврокомисията готви "табло на позора", в което ще попаднат бързо развиващи се държави, а ленивите ще са отличници Снимка: Euweekly.eu
Еврокомисията готви "табло на позора", в което ще попаднат бързо развиващи се държави, а ленивите ще са отличници

Европейската комисия публикува предложения за scoreboard (табло) за оценка на макроикономическите дисбаланси в рамките на новата процедура за прекомерни дисбаланси. Както и преди се е случвало, ЕК не взема под внимание различните нива на развитие на отделните държави в ЕС. И слага едни и същи или много близки ограничения или за всички страни членки, независимо дали те вече са богати и развити, или тепърва трябва да настигат.

Основният проблем, разбира се, е в това, че бедните страни, за да станат богати, трябва да наваксват, т.е. трябва да се движат по-бързо - да привличат повече инвестиции и кредити, да внасят повече машини и оборудване, да постигат по-висока производителност и растеж на заплатите (съответно и на цените). Но именно този по-висок растеж на съответните показатели ще се окачестви като "дисбаланс" според таблото на ЕК.

Едва ли не се получава, че този, който прави реформи, привлича инвестиции и постига увеличение на благосъстоянието, автоматично допуска някакви опасни дисбаланси. А този, който стои на едно място и нищо не прави, е ОК.

Сред индикаторите в "таблото на позора" е дефицитът по текущата сметка. Поставено е ограничение той да е максимум 4% от БВП за всички страни - независимо дали този дефицит се финансира с чужди инвестиции или с кредити (сякаш рискът от двете е еднакъв). Дали има дефицит по търговския баланс заради инвестиции и внос на машини или заради потребление и внос на потребителски стоки, това не се взема под внимание от Еврокомисията.

Друг показател е нетната международна инвестиционна позиция, в която се включват както външни кредити, така и чуждите инвестиции, т.е. директно се приема, че вливането на много чужди инвестиции в една страна е дисбаланс!

Растежът на кредитите се ограничава до 15% отново за всички държави членки - над това ниво се приема, че има дисбаланс.

Растежът на разходите за труд се ограничава до 9% за 3-годишен период за страните от Еврозоната и до 12% за останалите. (А в България например само за една година - 2007 г., почасовото заплащане отбеляза над 16% скок, най-много в ЕС - бел. ред.)

Независимо откъде идва растежът на заплатите, ако той е висок, просто се приема, че това е признак на дисбаланс! Без значение дали става въпрос за бързо увеличение на заплатите в резултат на реформи и подобряваща се конкурентност, или за раздуване на възнагражденията в резултат на липса на реформи, негъвкавост на пазарите и популистки правителства. Всяка страна може да попадне на таблото на позора и ако цените на жилищата започнат да се качват много бързо, или ако износът расте с високо темпо - както се е случвало или се случва сега в България.

При този подход се губи целият смисъл на упражнението, защото всички реформаторски и бързоразвиващи се страни автоматично влизат в черните графи с дисбаланси, а бавноразвиващите се страни, дори да са проблемни, се оказват съвсем в крак с показателите за макроикономически баланси. Така вместо да бъде насърчавано развитието, се поощряват кретащи икономики.

 

Най-четените