Когато преди няколко месеца се сдобих със стар HTC Sensation (Pyramid) - модел от далечната 2011 година, едно от първите неща, които реших да направя, е да му сменя потребителския интерфейс с някой ROM на Android.
Телефонът e бивш флагман на марката и когато излиза на пазара, е снабден Android OS, v2.3.4 (Gingerbread), чиито ъпдейти продължават чак до версия 4.0 (Ice Cream Sandwich), това обаче някак не е достатъчно за смартфон през 2014 година. Официално на него не може да се сложи по-добър софтуер, който да повиши продуктивността му, да направи батерията му по-издръжлива и потребителския интерфейс - по-удобен за ползване.
Това обаче не ме ограничаваше да отключа софтуера на телефона и след няколко часа четене на форуми, да избера модификация на Android, която да се държи по-добре, да изглежда по-добре и да ми носи удовлетворението, че с малко усилия съм удължил моралния живот на иначе кадърно измислената машина.
Все пак, Android е базиран на Linux
Няма да обяснявам как и какво всъщност означава това, но Android OS е базирана на Linux Kernel и това не трябва да се забравя. Системата е добра точно защото по нея може да се бърника, може да се надстройва, може да се персонализира и с малко повече труд - да се префасонира така, че дори Google да не я познае. Това естествено не трябва да интересува обикновения потребител, но хубавото е, че именно това му дава избор, който никой iOS маниак няма.
Всеки производител пуска телефоните със собствена модификация на Android, която макар базирана на едно ядро, предлага различна функционалност (и като казвам всеки, имам предвид дори софтуера на Nexus, който е близо до немодифициран Android, но все пак е с някои характерни промени). Всеки производител решава и какъв пакет от програми да добави към него, които потребителят да не може да изтрие, дори да не ползва.
Това често прави операционната система, с която пристига телефонът ви, по-тежка, по-бъгава или поне по-грозна.
И ако при iPhone нямаш мърдане и дори да не ти харесва как се е променил телефонът ти след поредния ъпдейт на софтуера (или не искаш новия албум на U2 да ти стои в iTunes), при устройствата с Android имаш чудесен избор на различни ROM-ове, с които да подмениш софтуера на телефона.
Сякаш държиш нов телефон
Истина е, че това променя телефона до степен, в която усещането е за напълно ново устройство. Питайте хората, които имаха късмета наскоро да ъпдейтнат софтуера си до Lollipop. Но да се върнем на моя HTC Sensation, отдавна е забравен от производителите му, които са спрели да инвестират пари, за да пригодят новите версии на Android за него.
Нормално е старите телефони да не се поддържат, а и няма икономическа логика, която да накара някого да инвестира в софтуер в телефон, който вече не продава.
Но въпреки това в света има няколко по-големи разработчици, които правят софтуер за Android телефони, който не е задължително да е обвързан с конректна марка. Той не може да се намери в телефон, купен от магазина и въпреки това се радва на доста внимание.
Как да изберем
Всеки един от тези ROM-ове има различни характеристики - някои са правени с основна цел да са красиви, други да са функционални, някои просто са опитали да повишат продуктивността на процесора и паметта. Затова, ако решите да опитате да смените софтуера си, първо трябва да изберете какъв искате да бъде той. Постарал съм се да изведа най-популярните варианти, както и техните плюсове и минуси.
Преди няколко месеца избрах MIUI - китайски софтуер на фирмата, която се е самопровъзгласила за "по-добрия от iPhone", с иначе приятен вид и функционалност, които обаче се оказаха малко тежки за устройството. Прибързаният ми избор, ме кара сега да се колебая с кой от горните варианти да го сменя.
Не бързайте да се радвате
И все пак, ако това, което прочетете за някои от горните ROM-ове ви допадне много, не бързайте да се радвате. Първо, всеки един от тях поддържа различни модели телефони и се предлага в различни версии на стабилност. Което не означава, че дори при най-поддържания софтуер понякога няма да ви се случва някой бъг. Такива бъгове все пак има и на официалните Android-и, които вървят с телефоните.
Самото инсталиране също може да е проблем. Когато root-вах телефона си, се оказа, че той е "един от редките случаи", когато нещата не стават лесно. Бърз поглед по чуждестранните форуми показва, че често се случва да попаднете сред "редките случаи" и да ви отнеме няколко часа да направите нещо, което на друг телефон би станало за минути.
На мен лично ми се наложи, за да отключа софтуера на телефона си, да приложа нещо, наречено "wire trick". Вързах телефона си за компютъра, пуснах някакъв command prompt, на който се показваха разни цифри, прекъсвани от време на време с разни шеги за бира, докато белите букви на черния екран не ме инструктираха чрез жичка да свържа един изход на телефона, подозорително близко до батерията, и металната обвивка на SD картата. Като това трябваше да стане за две докосвания по половин секунда с 1,25 секунди почивка помежду им. След няколко опита успях и картата беше изтрита, a телефонът с изключена защита.
След още няколко часа и няколко други манипулации бях отчаян, че "brick"-нал телефона (да, означава, че съм го превърнал в тухла). А след още малко четене, вече се радвах на новия фенси софтуер, който беше пъти по-функционален от този, с който получих телефона. И по-важното: който сам съм си инсталирал, чувствайки се почти като хакер.
Естествено, не винаги се налага да се правите на хакери, но трябва да имате готовност за това, когато се захванете със смяна на ROM-a, макар понякога да става по-лесно и от инсталациране на Windows.
Дори да се решите да го направите, имайте предвид, че това може да направи гаранцията на телефона ви невалидна и макар Google да пази достатъчно информация за вас и да е готов да продължи да я използва на новото ви устройство, ще загубите част от нещата, които не сте архивирали от телефона си.
И все пак, ако телефонът е с изтекла гаранция, имате свободно време, обичате да ровичкате в мрежата и искате винаги възможно най-доброто от това, с което разполагате, защо да не опитате. Нека започнем като си изберете подходящ ROM.
