Обяснено: Как пламна омразата между Манчестър Юнайтед и Арсенал | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Обяснено: Как пламна омразата между Манчестър Юнайтед и Арсенал

Sportcafe
05.12.2018, 08:51 (обновена 07.12.2018, 11:47)

1 от 4 снимки Назад Напред

Арсенал - Юнайтед

През есента на 2003 г. дойде време за Битката за "Олд Трафорд" II. В последните секунди Юнайтед получи дузпа и Нистелрой се нае да вкара победно, защото резултатът бе 0:0. Но уцели гредата! Играчите на Арсенал заскачаха като обезумели, а изражението на Мартин Киоун..

Когато през 30-те години на миналия век Арсенал се утвърждава като един от водещите клубове в Англия, Манчестър Юнайтед е във Втора дивизия. През 50-те години "червените дяволи" започват да пишат славната си история, но Арсенал вече не е същата сила. В началото на 70-те лондончани отново надигат глава, но Юнайтед е във втория ешелон.

Странна работа...  Два от грандовете на английския футбол трябва да чакат десетилетия наред, преди да се превърнат в непримирими съперници.

Дори и в края на 80-те, когато Джордж Греъм и сър Алекс градят своите династии, Юнайтед и Арсенал рядко са "сборват" пряко за слава и трофеи. Фърги е зает да развали комфорта на съседите от Ливърпул, но Греъм е този, който бере плодовете. На финала за Купата на Лигата през 1987-а "топчиите" вдигат трофея след 2:1 над мърсисайдци. Мачът остава в историята с това, че се слага край на серия от 144 двубоя, в които Ливърпул обезателно не губи, ако Йън Ръш отбележи. През пролетта на 1989-а пък Майкъл Томас вкарва в добавеното време на "Анфийлд" и шампионската купа поема към Северен Лондон по един от най-драматичните начини в историята.

Разбира се, има някои епизодични инциденти между Юнайтед и Арсенал, но в никакъв случай не и омраза, каквато я познаваме днес.

През 1987 г. скамейките на двата гранда настръхват една срещу друга след червен картон на Дейвид Рокасъл заради груб фаул срещу Норман Уайтсайд. Година по-късно нападателят на Юнайтед Брайън Маклеър пропуска дузпа в петия кръг на ФА къп и бранителят на лондончани Найджъл Уинтербърн започва да му се подиграва. Припламват искри, но такива, които могат да се видят на всеки мач.

На 20 октомври 1990-а обаче се поставя началото на враждата.

21 футболисти на двата тима (без Лес Сийли, вратар на Юнайтед) се млатят здраво на терена и омразата се заражда. Мелето е зрелищно, но най-интересното е, че съдията не вади нито един червен картон. ФА отнема точки на отборите, но въпреки това Арсенал ликува с титлата в края на шампионата.

От позицията на три десетилетия по-късно, без съмнение "Битката за "Олд Трафорд", както нарекоха този мач, е основополагаща на съперничеството по оста Манчестър-Лондон, въпреки че следват още няколко тихи години.

Антагонизмът между двата лагера обаче бе неминуем и се разгоря с пълна сила след пристигането на Арсен Венгер на "Хайбъри" през септември 1996 г.

В средата на 90-те Юнайтед вече се бе превърнал в доминант на Висшата лига, но с революционните си за онова време методи, френският мениджър бързо изгради отбор-машина, който блестеше с футбола си, но и с биткаджийския си дух.

И се започна.

Петер Шмайхел и Йън Райт първи се хванаха за гушите, а нападателят едва не счупи крака на датчанина.

През пролетта Юнайтед губеше точки и Фъргюсън поиска пренареждане на програмата заради сгъстения цикъл, в който играеше отборът му. Венгер не си премълча и заяви: "Не е правилно да удължават календара на първенството, за да могат в Юнайтед да си починат и да спечелят всичко". Естествено, Фърги полудя заради непоисканото мнение...

Кампанията 1997/98 бе истинската класика в съперничеството.

В един момент "дяволите" дръпнаха с 12 точки и се виждаха сигурни шампиони, но Арсенал открадна купата от ръцете им с 10 поредни победи в края на шампионата.

Повратната точка беше успехът с 1:0 при гостуването на "Олд Трафорд". Марк Овермарс отбеляза късно попадение и "топчиите" се поздравиха с дубъл. Фъргюсън и отборът му отговориха подобаващо - требъл през 1999-а, което си остава най-великото постижение на клубен отбор на Острова.

Но всичко можеше да е много по-различно. Юнайтед стана шампион с една точка пред Арсенал благодарение на Лийдс, който спечели срещу лондончани в предпоследния кръг.

Пропуснатият шанс обезвери лондончани и последваха нови две титли за съперника от Манчестър. Особено унизителна бе загубата на "Олд Трафорд" с 1:6 в края на февруари 2001-ва, когато "дяволите" разгромиха лондонски си съперник.

През сезон 2001/02 Венгер успя да вдигне тима си и отново да спечели титлата, а през есента на 2003 г. дойде време за Битката за "Олд Трафорд" II.

Арсенал бе Непобедим, но бе принуден цял мач да се брани и се чувстваше онеправдан от няколко съдийски решения.

Изгонен бе Патрик Виейра, който посегна, но не ритна Рууд ван Нистелрой. Това влуди играчите на гостите, обвинили холандеца в симулация.

В последните секунди Юнайтед получи дузпа и именно Рууд се нае да вкара победно, защото резултатът бе 0:0. Но уцели гредата! Играчите на Арсенал заскачаха като обезумели, а изражението на Мартин Киоун... Трудно е да са опише с думи. Трябва да си го видял с очите си.

Двата тима се бяха срещнали на финала за "Къмюнити шийлд" в Кардиф.

Същият рефер, Стив Бенет, ръководи дербито и показа картони на Фил Невил и Ашли Коул още в първите две минути. След равенство 1:1, се стигна се до дузпи, в които триумфира Юнайтед, а лудата радост на "дяволите" извади извън нерви лондончани.

Но още преди дузпите имаше сериозна драма, след като Франсис Джефърс бе изгонен само 12 минути, след като се бе появил в игра. Джемба-Джемба влезе брутално на Сол Кембъл, а отговорът бе силен ритник, който остана скрит за съдията. По-късно Кембъл бе глобен с 20 хил. паунда.

Връщане назад нямаше и всеки двубой между двата отбора се чакаше с нетърпение, защо се знаеше, че закъсняло с появата си дерби наваксва с луди темпове своите тихи десетилетия.

И това е гаранция за драма и емоции, понякога и не най-приятните, но задължително незабравими.

Днес двата отбора са далеч от най-силните си години при Фърги и Венгер, но легендарните мениджъри утвърдиха едно от най-свирепите съперничества в английския футбол. Още една от безбройните им заслуги.

Но за първи път от 1986-а насам нито един от двамата няма да е край тъча в тази футболна класика.

Oще: алекс фъргюсън  арсенал  арсен венгер  венгер  висша лига  манчестър юнайтед  олд трафорд  омраза  премиършип  сър алекс  хайбъри 


Още от Футбол свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео