"Българската работа", това е работа необмислена или недомислена, зле започната, без ръководство или нескопосано ръководена, която сякаш по задължение свършва със скандал, за да послужи само за позорна регистрация на печалните си герои".
Така казва преди около 80 години Иван Хаджийски в "Оптимистичната теория за нашия народ". 80 години по-късно "българската работа" е все така българска, само оптимизмът на теорията придобива леко фаталистични черти.
И тази година няма изключения. При първия по-тежък снеговалеж блокира цялата държава, защото служебното правителство реши да не изчисти пътищата. При втория - редовното правителство помоли най-любезно автомобилистите да си седят на топло вкъщи, с други думи - да не създават главоболия на отговорниците по републиканската пътна мрежа. Третият сняг обаче съвпадна с празничните междуградски совалки, та беше въпрос на време.
Край Шумен пълен с хора пътнически автобус се преобърна посред нощ на чисто новата отсечка от магистралата. На Витоша пък рейс с деца се заби в дърво след слалом по непочистения път.
Пътниците се оплакват, че в автобуса не е имало дори аварийни чукчета, но няма кой да им обърне внимание. За тях остава упованието в Малкия дявол:
Може пътищата да са скапани, ама важното е, че все някога се стига. Понякога не се стига, ама поне извозват. Понякога и не извозват, ама важното е да сме живи.
През това време превозвачът и АПИ все още спорят чия отговорност е по-ограничена - дали снегоринът закъснял или шофьорът бил заспал, или и двете заедно. Наздраве и весели празници от държавата на летните гуми и икономисаната безопасност.
Малкият дявол е любимият светец-закрилник на народа, който вярва, че е прокълнат да става жертва на трагедии - и то не кога да е, а винаги по празници.
Дали празничният календар е твърде сгъстен или концентратът на баналната човешка глупост и безотговорност е в излишък - по това може да се спори дълго, но резултатът е все един и същ - българска работа.
