Какво би могло да се каже за първите сто дни на правителството, освен че всички - и противниците му, и подкрепящите го, очакваме след колко по сто ще падне.
Сеизмичната активност на гражданското недоволство, задействана с назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, освободи енергия, която не си е отишла с края на лятото. И направи предсрочните избори съвсем видими.
С това на пръв поглед непредвидимо действие, властта сътвори "черен лебед" по определението на Нисим Талеб - случайно събитие, с огромно въздействие, което може да бъде обяснено със задна дата.
Затова и всички действия - сегашни и в близко бъдеще на Орешарски и министрите от този кабинет следва да се разглеждат през призмата на хоризонт не по-дълъг от година. С непоисканото добро, което ни направи, назначавайки Пеевски, властта всъщност сама си скова Прокрустово ложе.
Така че оттук нататък, колкото и кашона да е каргото с подписи с място на доставка "Дондуков"1, колкото и срещи с така нареклите се граждански организации да проведе премиерът Орешарски, е все едно. Въпреки опитите на Мая Манолова да оригиналничи, наричайки протестите "нова форма на временна заетост". Ами значи работят и за обещаното от БСП чудо невиждано - 250 000 работни места :)
Де факто...
... в най-новата история на България кабинетът Орешарски ще се запомни именно с протестите (не с контрапротестите). Освен със задължителния портрет в коридорите на МС. Сбъдне ли 150-те мерки в програмата, която ще представи наесен - тогава ще заслужи и паметник и венци во веки веков.
Следвайки традицията за почитане на стореното през тези 100 дни, то безспорно това е актуализацията на бюджет 2013 и чистката в държавната администрация, опряла почти до чистачките - да не би и на тях да им искат партиен билет - последвана от струйни назначения.
Да не пропуснем Белия автобус - вкл. и като символно понятие на една власт, която се люшка между полиция с щитове и палки и протестиращи, безпомощна да намери изхода.
Назначенията са не на експерти, макар лидерите на БСП и ДПС Станишев и Местан да се кълняха в професионализма на това правителство, а на кадри от компрометираното управление на тройната коалиция и такива, известни просто като "наши". Което е поредният аргумент за паравана "експертно правителство", което, по израза на Татяна Дончева, е дадено на концесия на бизнес-кръгове.
С актуализацията правителството показа, че не е в състояние в оставащата половин година да стегне така приходната администрация, че да навакса изоставането в събираемостта. Макар че именно този премиер е създателят на приходната агенция - НАП заработи при тройната коалиция, когато Орешарски беше министър на финансите.
В България държавата е най-големият работодател - и осигурява също така най-сигурен бизнес, защото дава обществените поръчки. Овладяването на тези... лостове се правеше и от тройната коалиция, и от ГЕРБ, което пречи на изграждането на компетентна и опитна държавна администрация и фиксира корупцията на една практически неснижаема величина.
Семки и локум
Вършейки своите бизнес дела, властта не пропуска и гражданите си, "дарявайки" ги по унизителен начин с по няколко десетачки. Да имат за някой и друг кренвирш. В тази категория са парите за първокласници за социално слаби семейства, предвидените за догодина детски надбавки от по 50 лева за всички, без значение от доходите и др. подобни.
Раздаването на пари като на циганска сватба се нарича "социална политика" от БСП и ДПС. Разбира се, социалната политика е нещо съвсем друго - продължаване на, макар и колебливата, реформа в пенсионната система, започната при ГЕРБ, изсветляване на икономиката и плащане на осигуровки от работодателите върху пълните доходи и санкции, които да бъдат изпълнявани, за събиране на неплатените осигуровки. Иначе е лесно да се черпи със семки и локумчета.
Най-тъжното в цялата тази работа е, че точно на тия семчици се радват хората, нароили се в защита на правителството. Тези, които излизат по площади в провинцията, за да се подпишат, поглеждайки над очилата си, в списъците за оставка на президента - или подкрепа на кабинета.
Една друга България, затворена, окопала се в пространството между телевизора, пейката пред блока/къщата и местната бакалия. България на нашите майки, бащи, баби, дядовци, на компоти, чушкопек и сланина с праз. Те бранят своето минало, ние настоящето си.
Стоте дни на правителството успяха да разтърсят България, за да я отърват от апатията и летаргията. Върнаха на полето на политическото хора, отвратени - и по този начин, удобно за всички власти, отчуждени от политиката. Колко - ще покажат предсрочните избори.
И това всъщност е най-доброто, което можеше да ни се случи.
