Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

За добър ден - левче, на чужд език - два

Време е да отприщим българския гений за забогатяване Снимка: Instagram
Време е да отприщим българския гений за забогатяване

Всички са възмутени от ресторанта в Созопол, където таксуваха клиентите си за незаетите столове на резервираната от тях маса. Как можело изобщо такава такса, какви били тези двайсет лева на стол, къде го били давали така... Чак самият собственик на ресторанта, си посипа главата с пепел и обясни публично, че това е само наказателна акция към нахални клиенти - един вид възпитателен метод.

За кой ли път сме очаровани от предприемаческия дух на българите! Особено на онези, за които „ден година храни". Така де, тази идея трудно ще хрумне на някой ресторантьор по света. Само у нас хората в туристическия бизнес могат да правят пари от всичко друго, но сякаш не и от добро обслужване!

В началото на сезона във Фейсбук плъзна снимка на българска плажна табела, указваща колко струват чадър и шезлонг на плажа. Само чадър - 6 лв, само шезлонг - 6 лв, комплект - 18 лв! Очевидно, че под "комплект" родният бизнес-гений има предвид два шезлонга и чадър, но дори няма сили да го изрази, камо ли да направи пакетна цена.

Като заговорих за чадърите и шезлонгите, нека тук да го кажем ясно и точно - това, че в Гърция тези плажни удобства ти се предлагат безплатно, стига да си клиент на бара отзад, си е чиста липса на бизнес нюх! Така къде ще му излезе краят?!

Купуваш си едно елинико глико сутринта и цял ден го пиеш, докато ползваш всичко за няма и две евро! На всичкото отгоре от личен опит установих, че много често към кафето или фрапето гърците ти носят и бутилчица минерална вода, все така безплатно.

В южната ни съседка изобщо са много по безплатните работи. Седнеш на таверна, около теб свободни столове колкото искаш, пък те не само, че не ти ги хващат по десет - двадесет евро единия, ами ти носят  първо безплатен хляб и накрая безплатен десерт! Трябва да минат на курс у нас, че да им изялзат сметките, неслучайно още са във финансова криза.

И да ви кажа мързелите гърци работят сутрин от седем, вечер до 12, барабар с децата си.

Време е да отвържем финансовите юзди и да отприщим българския гений на забогатяване от нищото. Предлагам първо да се концентрираме върху тоалетните. Петдесет стотинки или левче са крайно недостатъчни! Това са вода, препарати, сапуни, хартии, осветление!

Нека се въведе и такса за съпровождане на човек, нуждаещ се от тоалетна. Приятелките, които стоят да си говорят по опашките, или пък мъжете, решили да кавалерстват на половинките си, да вземат най-после да си плащат за създаването на калабалък! Майките, котио влизат с децата си. Половин цена от таксата на ползващия тоалетната ми се вижда напълно нормална.

Сред нещата, за които е редно да си плащаме, също е минаването покрай ресторант и взирането в менюто му. Не може така всеки да си спира и да си чете, без да си поръчва! В това меню труд е вложен - него кой ще го плати?! Смятам, че два лева за четене на ресторантско меню по морето на никого няма да се опънат.

Подобни такси трябва да се изискват и от всеки друг туристически бизнес. За бариерите, сложени на малкото останали диви плажове по Черноморието ни, съм напълно съгласна! Плащаш - вдига ти се бариерата! Не плащаш - ходиш пеша или отнасяш един бърз тупаник на място, твоя работа.

Рецепционистките в хотелите също могат да разбият работата си по пера: Казване на добър ден - 1 лев. Казване на добър ден с усмивка - 2 лв. Казване на добър ден на чужд език и с усмивка - 2 евро. Подаване на ключ с кисела физиономия - левче. Подаване на ключ с любезна дума (заповядайте, моля...) - 2 лв. и т.н.

Да не забравяме атракциите на плажа. Банани, дивани, гевреци за влачене, водни колела, парашути и прочие са на плажа не по желание на техните собственици, а заради нас, плажуващите. Не виждам нищо лошо в това да си платим за евентуално преминалата мисъл през главата, че може би някой ден и ние ще поискаме да се повозим на едно от тия неща.

Починът на предприемчивия созополски ресторантьор може да се усвои и в други сфери на българската икономика. Можем да си плащаме например за потенциално желание за по-голямо жилище, за неродено второ или трето дете в семейството, за ходенето по улиците, където ежедневно изтъркваме направените заради нас настилки.

Викам да си плащаме и за въздуха, дето го дишаме - едвам са ни го уредили толкова химически обогатен! Така най-после ще укрепнем финансово и всичко ще е ясно и подредено. И няма да се налага цял министър-председател да се занимава с кръчмарски проверки, вместо да си гледа КТБ-то, ВПК-то (военно-промишления комплекс), ДПС-то, БСП-то, БНТ-то, ЕС-то и изобщо НРБ-то... пардон, РБ-то.

 

Най-четените