Депутатите в Народното събрание отново извадиха от гардероба скелета на Възродителния процес.
Темата дава поле за изява на всички политически партии. С нея ДПС влизат в ролята на жертви, националистите - в ролята на патриоти, БСП - зависи от изказващия се (извинителна, обвинителна или отбранителна позиция), десните партии - в ролята на демократи, обвиняващи опонентите си за насилствената асимилация.
Де факто това е тема, от която всички печелят, освен реално засегнатите, които са загубили много в периода между 70-те и 80-те години на миналия век. Пример как една болезнена тема, по която в обществото би трябвало да има консенсус, се превръща в плашилото на политическия бостан.
Режисьор на дублажа отново е Лютви Местан, който пожела да се заличат всички регистри на българските имена, наложени на мюсюлманите по време на т.нар. Възродителен процес. Въпросът е защо точно сега.
Все пак на всички нива има администрацията е тромава, бавна и създава проблеми - независмо дали се казваш Иван или Ферхунде.
Поставянето на проблема на етническа основа има друг привкус. Българските турци помнят Възродителния процес, а припомнянето е неприятно за всеки, принуден да смени самоличността или дома си, дори лично да не е бил питан за българското си име на някое гише.
Да лекуваш рани по административен път не звучи като състоятелна терапия. Затова въпросът е какво точно иска Местан и за кого го иска? И най-вече - защо преди избори.
Ако бяха хитри, останалите партии нямаше да влизат в сценария на "ценностното позициониране" на ДПС. Възродителният процес е срамна страница и ако не бъде затворена, винаги ще се използва за частно-корпоративни интереси.
