След изненадващия успех на софткор-сензацията "50 нюанса на сивото" медиите изведнъж откриха, че младите майки и привидно добрите момичета обичат да четат за секс на публични места. Какво ли следва да открият? Може би, че жените обичат да правят секс по причини, различни от мисията им да продължат човешкия род?
Wall Street Journal са сред първите, проучили мистериозната нова мода жените да използват своите електронни четци, за да крият порочната природа на книгите, които четат - позволявайки си да се увлекат по сластните истории по всяко време и навсякъде. За всеобща "изненада" предпочитаният жанр сред дамите е т. нар. "романтика" - секси романтични романи, които се четат предимно на електронни устройства.
Тези завладяващи истории много приличат на розовите романи, които много дами четяха и преди появата на е-четците. Но сега, освен с изобилие от сексуални сцени, тези литературни произведения се характеризират и с много културни отправки. Да вземем например "Чисто и просто секси" - вдъхновен от Nascar роман, който "разказва за горещото привличане между шофьора новобранец Елек и вдовицата Тамара, чийто съпруг умира в автомобилна катастрофа". Дотук историята звучи достатъчно примамлива, за да подлуди всяка читателка.
Дамската е-аудитория предизвиква истински бум на електронни розови романи
Без значение дали предпочитате сексуалните сцени, наситени с романтика и обещания за "заживели щастливо до края на живота си", които изобилстват в романите от този жанр, или пък сте фенове на мръснишкия секс без излишни емоции, можете да се потопите в любимите си истории през своя Kindle или iPad, свободни от осъдителните погледи на хората в градския транспорт или в кафенетата. Както коментира Бренда Найт от издателската къща за еротични романи "Клайс прес", електронните четци "са новите подвързии за нашите неприлични книги".
Жените, като едни истински изобретателни и умни малки хитруши, сами се уверяват в тази истина, а напоследък все повече натискат бутона "Купи сега" на сайтовете за електронни книги, които продават еротика. Кели Галахър, вице президент на Bowker Market Research, разкрива, че близо 40% от всички книги в жанра "романс" се продават в електронен вариант. (За сравнение, този процент при останалите жанрове, предназначени за зряла публика, е едва 20 на сто). От "Клайс прес" коментират, че цифровите им продажби са нараснали с 30% от старта на издателството през 2008. Това означава изключително много страници, изпълнени със сексуални сцени.
Разбира се, повишеното търсене е накарало издателите да повишат предложенията към по-непретенциозните групи на пазаруващата книги публика. Все повече мейнстрийм издателства започват да предлагат единствено цифрови версии на някои еротични романи. Например "Харпър-Колинс" лансира специална серия книги на име Mischief Books ("Палави романи"), които се рекламират под двусмисления надслов: "Интимни удоволствия с електронни играчки". Ех, само ако можеше Kindle да идва с инсталирано приложение, което да вибрира в подходящите моменти...
Логистичните проблеми на читателките на цифрови розови романи
Но стига сме мечтали. На теория е хубаво, че този жанр става все по-достъпен и жените откриват начн да го четат по начин, който смятат за подходящ. Но какво се случва на практика? Тори Бенсън, 41-годишна омъжена майка от Флорида, споделя, че чете средно по 10-15 книги седмично, половината от които са еротични. (Встрани от темата: откъде човек намира време да чете толкова много книги за една седмица?) Бенсън разказва, че винаги е чела романи от този жанр, но започнала да набляга на еротиката, след като си купила Kindle преди няколко години. Сега тя чете книги в електронен вариант, които преди не би прочела никога, защото "някои от кориците са доста неприлични".
Освободена от подобни уличаващи доказателства благодарение на своя Kindle, понастоящем Бенсън е горда собственичка на две от тези вълшебни устройства. Тя използва едното от тях за "мръсните" романи, а другото - за обикновените книги, които чете заради 10-годишната си дъщеря, която нарича единия от киндълите "палавия четец на мама". Ауч. Ако има класация на нещата, които повечето хора се надяват никога да не казват на децата си, то "Миличко, нали съм ти казала да не пипаш палавия четец на мама?", вероятно е на челни позиции в нея.
Независимо от факта, че вече никой не може да разбере какво четат жените - защото няма и следа от провокативните корици - въпросът дали все пак те не биха предпочели да четат подобни книги насаме си остава. В края на краищата, ако тези романи са създадени, за да възбудят читателките, нима признаците на тази възбуда не биха били твърде очевидни дори за "невъоръжено" око?
Разбира се, на господата със сигурност би им проличало много повече, ако четат неприлични книги, но все пак не може да бъде отречено, че тази литература оказва ефект и върху жените.
Ако тази мода продължи да се разраства, скоро всяка дама в градския транспорт ще държи по един електронен четец в ръка и ще се черви неописуемо. А ако някоя от тях невинно попита "А на вас не ви ли е горещо?", можете спокойно да я контрирате, че вие, за разлика от нея, в момента четете Ноам Чомски.
