Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да инжектираш сина си със СПИН и той да оцелее

"Ако имаш способността да се смееш на трагедиите и лошите неща, които се случват в живота ти, не просто се справяш... имаш истинска сила." Снимка: Facebook
"Ако имаш способността да се смееш на трагедиите и лошите неща, които се случват в живота ти, не просто се справяш... имаш истинска сила."

Когато бащата на Бррайън Джаксън инжектира в тялото на наскоро родения му син спринцовка, пълна с кръв, заразена с ХИВ, той се е надявал никога да не види как това дете става голям човек. Изглежда невероятно, но 24 години по-късно, родителят ще се изправи пред младия си мускулест син в съда, за да почувства унищожителните последици от престъплението си.

По обяд в затвора в Мисури. Нервният Бррайън Джаксън излиза от чакалнята на затвора с домофон и метални врати и върви към тишината на съдебната зала.

В другия край на помещението го чака мъж с бяла затворническа униформа. Въпреки че те не са се виждали откакто Джаксън е бил бебе, този човек, Брайън Стюарт, е неговият баща.

Джаксън идва, за да прочете декларация, която се надява да гарантира, че баща му ще остане зад решетките колкото се може по-дълго. Малцина са вярвали, че той ще има шанса да прочете тази декларация, защото през 1992 г. получава диагнозата „тежка форма на СПИН" и е изпратен у дома да изживее остатъка от живота си.

Стискащ един лист хартия с напечатан текст, Джаксън спокойно заема мястото си до майка си, на пет стола разстояние от баща му. "Опитах се да държа погледа си насочен напред. Не исках да допускам зрителен контакт с него," казва той.

Младият мъж обаче може да го вижда с периферното си зрение, и в един момент за миг зърва лицето му.

"Разпознах го от снимката от арестуването, но не изпитвам някаква емоционална връзка с него," коментира Джаксън. "Дори не го признавам за свой баща."

Комисията по помилванията го призовава да прочете декларацията си на потърпевш. Джаксън прави пауза.

"В този момент се чудех дали постъпвам правилно, но майка ми винаги ме е учила да бъда смел"- разказва.

"Опитах се да си припомня, че Бог е с мен. Какъвто и да бъдеше резултатът от това изслушване, Бог е по-велик от мен, по-велик от баща ми, от тази зала или дори от министерството на правосъдието."

Той поема дълбоко дъх, насочва очите си уверено към комисията по помилванията и започва да разказва историята си.

Какво се е случило?

Всичко започва, когато майка му и баща му се запознават във военен тренировъчен център в Мисури, където и двамата се обучават за медици. Те започват да живеят заедно и пет месеца по-късно - в средата на 1991 г. - майка му забременява.

"Когато съм се родил, баща ми е бил много въодушевен, но всичко се е променило, когато е заминал за операция "Пустинна буря". Той се е върнал от Саудитска Арабия с напълно различна нагласа към мен," казва Джаксън.

Стюарт е започнал да отрича, че Джаксън е негово дете, като е изискал ДНК тестове за доказателство за бащинство, и е започнал вербално и физически да тормози майката на Джаксън.

Когато тя най-накрая го напуска, двамата се карат ожесточено за издръжката за детето, която Стюарт е отказва да плаща. „По време на скандалите им мъжът отправя зловещи заплахи", разказва Джаксън. "Казваше неща като 'Детето ти няма да живее повече от 5 години', и 'Когато те напусна, няма да оставя никаква следа след себе си'."

Междувременно Стюарт, който си намира работа като лаборант в лаборатория за взимане на кръв, започва тайно да взема образци от заразена кръв, които съхранява у дома си, както установява впоследствие разследването.

"Той се е шегувал с колегите си като е казвал: 'Ако исках да заразя някого с тези вируси, никога не би разбрал какво му се е случило'," твърди Джаксън.

Когато Джаксън е на 11 месеца, майка му и баща му почти не контактуват. Но когато Джаксън е приет в болница след астматичен пристъп, майката решава да се обади.

"Майка ми се е обадила на баща ми, за да го информира - тя е мислела, че той иска да знае, че синът му е болен. Когато се обадила, колегите му казали: 'Брайън Стюарт няма дете'."

В деня, когато се очаквало Джаксън да бъде изписан, Стюарт неочаквано го посещава в болницата.

"Той не е бил много грижовен баща, така че всички са счели, че е странно да дойде," разказва Джаксън.

След това той изпраща майката до кафенето да си вземе нещо за пиене, за да остане сам с детето. Веднага след това Стюарт изважда инжекция със заразена с ХИВ кръв и я инжектира на сина си.

"Той се е надявал да умра, така че да не се налага да плаща издръжка," казва Джаксън.

Майка му се връща и го открива пищящ в ръцете на бащата. Детето е в шок, не само заради заразената със СПИН кръв, но и защото тя е несъвместима с неговата.

Лекарите са объркани. Неподозиращи за смъртоносния вирус, попаднал в кръвоносната му система, те възстановяват пулса, температурата и дишането му до нормалните нива и го изпращат по живо по здраво у дома.

Лекарите му дават пет месеца

Но в последвалите седмици майката на Джаксън забелязва как здравето на жизненото й дете започва да се влошава непрекъснато пред очите ѝ.

Отчаяно търсеща диагноза, в продължение на четири години тя го води при куп лекари, като ги е умолявала да разберат защо е толкова близо до смъртта. Нито едно от изследванията, които те са правили, не показва ясна причина.

Въпреки че е още малко дете, Джаксън разбира, че положението му е сериозно. "Помня как се будех посред нощ с писъци: 'Моля те, мамо, не ме оставяй да умра!'," споделя той.

Една нощ, след като Джаксън бил изследван за всяка възможна болест, неговият педиатър се събужда от кошмар и се обажда в болницата да помоли да изследват малкото дете за ХИВ.

"Когато излизат резултатите от теста, съм бил диагностициран с тежка форма на СПИН и три опортюнистични инфекции." Лекарите стигат до извода, че няма надежда детето да оцелее.

"Те са искали да изживея възможно най-нормален живот," коментира той. "Така че са ми предрекли пет месеца живот и са ме върнали у дома."

Същевременно обаче докторите продължават да лекуват Джаксън с всякакви достъпни лекарства.

Той казва, че цялото му детство е живяно "ден за ден". Оцеляването е винаги под въпрос. "В някои дни бях в чудесно здраве, а час по-късно ме караха в болницата с поредната инфекция," казва младият мъж.

В резултат на лечението слухът му се уврежда трайно.

Но докато други деца, които Джаксън среща в болницата, не оцеляват, за учудване на лекарите в един момент здравето на Джаксън започва да се подобрява.

В крайна сметка той е достатъчно здрав, за да ходи на училище, и е посещава почасово с раница, пълна с лекарства, подавани интравенозно.

Като дружелюбно малко момче, той не подозира, че болестта му е считана за бич на обществото.

"Трагедията на живота ми в училище беше, че училището не ме искаше. Страхуваха се" - разказва.

"През 90-те години хората смятаха, че можеш да хванеш СПИН от седалката на тоалетната чиния. Веднъж в учебник за университета четох, че можеш да хванеш ХИВ чрез зрителен контакт," добавя.

Като начало от Джаксън се боят не толкова децата, а родителите им. Те не го канят на рождени дни - всъщност дори не канят и доведената му сестра. Но пораствайки, децата възприемат предразсъдъците на родителите си.

"Наричаха ме с имена като 'СПИН момчето', 'гей момчето'. Започнах да се чувствам изолиран и самотен. Сякаш нямаше място на света за мен," казва той.

На 10-годишна възраст Джаксън започва да сглобява историята на престъплението на баща си, но са нужни още няколко години, за да осъзнае мащабите на извършеното.

"В началото бях много гневен и огорчен. Израснах, като гледах филми, където бащите насърчават синовете си, докато стоят край игрището. Не можех да разбера как собственият ми баща би могъл да ми причини нещо такова," разказва той.

"Той не просто се е опитал да ме убие, той промени живота ми завинаги. Той е отговорен за тормоза, на който бях подложен, отговорен е за всички тези години в болницата. Той е причината да бъда така загрижен за здравето си и за това, което правя."

Когато става на 13 години, изучавайки сам Библията, Джаксън намира вярата и това му позволява да прости на баща си.

"Прошката не е лесна," казва той, "но не искам да слизам на неговото ниво."

Въпреки че е роден Брайън Стюарт-младши, миналата година той добавя още едно "Р" към първото си име и приема фамилията на майка си - Джаксън.

"Смяната на името ми помогна да защитя идентичността си," споделя той.

"Също така това ми даде възможността да кажа 'Нямам нищо общо с Брайън Стюарт. Жертва съм на неговите престъпления.'

"Пред комисията по помилвания той не спираше да ме нарича негов син. Опитах да се намеся, за да поискам да ме определя като негова жертва. Помислих си: в кой точно етап съм бил изобщо негов син? Бил ли съм негов син, когато умишлено ме е инжектирал с ХИВ?"- пита се той.

Но дори и в най-мрачните моменти от болестта си, Джаксън не спира да се усмихва, като е разсмивал сестрите с имитации на Форест Гъмп от болничното си легло.

"Винаги съм се шегувал," казва той. "Обичам да се шегувам с неща като това какво е да си ХИВ позитивен, или какво е да чуваш зле, или да бъдеш без баща.

"Мисля си, че ако не бях станал мотивационен лектор, от мен би се получил нелош стендъп комик".

"Хората се объркват. Те си мислят, че хуморът ми е стратегия за справяне, но аз вярвам, че ако имаш способността да се смееш на трагедиите и лошите неща, които се случват в живота ти, не просто се справяш... имаш истинска сила."

През юли Джаксън получава писмо от службата по затворите на Мисури, с което го информират, че на база на показанията му баща му няма да получи помилване поне още 5 години.

"Единственото, което можех да направя на изслушването, беше да прочета декларацията си и да се надявам справедливостта да възтържествува. Но след като чух тази присъда, усетих голяма сила," казва той.

"Имало е моменти, когато съм се будил от кошмари, уплашен, че той ще се върне да ме довърши," коментира той. "Може и да съм му простил, но дори и след прошката вярвам, че човек трябва да понесе последствията от стореното."

Въпреки че баща му твърди в своя защита, че е страдал от посттравматично разстройство след престоя си в Саудитска Арабия, Джаксън не му вярва особено. Той казва, че баща му е служил като запас във флота и никога не е бил на бойното поле.

Междувременно Джаксън продължава да опровергава очакванията на лекарите.

"Здрав съм като кон! По-здрав от кон! Дори повече от това! Може и да съм малко набит, но се смятам за добър атлет," коментира той.

"В момента нивото на T-клетките ми е над средното. Това ми дава на практика нулев шанс да предам вируса. Стигнах от пиене на 23 хапчета дневно до това да взимам само едно. Не знам какво съм правил, но сега моят ХИВ статут е 'неоткриваем'.

"Все още обаче имам СПИН," казва той бодро. "Веднъж получил ХИВ диагноза, завинаги оставаш с ХИВ диагноза."

Джаксън е непрекъснато ангажиран с кариерата си като мотивационен лектор и с благотворителната си организация Hope Is Vital, която насърчава разбирането и информираността за ХИВ. Но напоследък той тайно си мечтае да стане баща.

След като е имал лош баща, той самият копнее да бъде добър родител."Бих искал да дам опора на децата си в надеждата. Искам да им дам представата, че светът е мирно място и винаги ще бъда до тях, за да ги защитавам. Чрез лошите неща стават възможни и прекрасни неща." - заявява младият мъж, получил от съдбата толкова труден живот.

 

Най-четените