Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Идва ли краят на испанската сиеста?

Защо повече време в офиса не значи повече работа?
Защо повече време в офиса не значи повече работа?

В малкото градче Адор край Валенсия сиестата е нещо свещено. Толкова свещено, че всъщност през 2015 година кметът му гарантира правото на следобеден сън на гражданите му в законова форма.

Всичко в града затваря между 14:00 и 17:00 часа, а жителите са длъжни да сведат шума до минимум. На родителите се препоръчва да държат децата си у дома и игрите с топка са табу, докато местните хора не се наспят.

Но докато Адор възприема изцяло традицията на сиестата, на други места в Испания изглежда сякаш дните са преброени за един от най-дългогодишните културни стереотипи в страната. Сиестата сега е толкова чужда на повечето испанци, колкото и на чужденците, които я включват в представата си за Испания.

Почти 60% от испанците никога не си позволяват сиеста, а само 18% понякога подремват през деня, констатира скорошно проучване. Всъщност испанците прекарват много повече време в работа в сравнение с жителите на други европейски страни. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) испанците работят 1691 часа годишно, докато британците например се трудят 1674 часа, а германците - само 1371 часа в годината.

Какво е накарало страна, прочута донякъде с неангажиращото си отношение към труда, да стане една от най-усърдно работещите в Европа?

Преди да отговорим на този въпрос, си заслужава да обмислим факта, че сиестата всъщност изобщо не произхожда от Испания - тя е италианско изобретение.

"Думата сиеста идва от латински - sexta," обяснява Хуан Хосе Ортега, вицепрезидент на Испанската асоциация за изследвания на съня и сомнолог - експерт по медицина на съня. "Римляните са спирали да се хранят и са почивали в шестия час на деня. Ако помним, че те са делили периодите на светлина на 12 часа, то шестият час отговаря в Испания на интервала между 13:00 (през зимата) и 15:00 (през лятото)."

От римският си произход сиестата се е превърнала в междукултурен феномен, но в исторически план особеното испанско работно време е дало на испанците вероятно повече, отколкото на другите - възможността да вместят прочутата следобедна дрямка в деня си.

Традиционно испанският работен ден е бил разделен на две отделни части: хората са работели от 9:00 до 14:00 часа, спирали са за двучасова обедна почивка и са се връщали на работа от 16:00 до около 20:00 часа.
Този разкъсан ден се появява, защото след Гражданската война в Испания много хора са работели на две места, за да издържат семействата си, едно сутринта и друго - в късния следобед. Двучасовата обедна почивка е позволявала на работниците, особено в селските райони, да отдъхнат или да пътуват, след като приключат на първото работно място.

После между началото на 50-те и началото на 80-те години Испания изживява безпрецедентна миграция от селските райони към градовете, където сега работи .по-голямата част от трудовата сила на страната. Там малцина хора имат време за сиеста, но дългият работен ден изглежда е останал част от културата.

Клопката "да киснеш на работното място"

По-дългото работно време в Испания далеч не гарантира по-голяма производителност. Вместо това много испански фирми са засегнати от презентизъм, "формално присъствие на работното място".

"Презентизмът е прекарване на по-дълго време на работното място, отколкото е нужно, за да изглеждате по-сериозни и отдадени на работата," казва Марк Грау, изследовател в школата "Кенеди" към Харвардския университет и експерт в баланса между кариера и личен живот.

"Това е особено разпространено като практика в Испания заради стария манталитет в традиционните компании, където по-дълго оставане в офиса се приема за повече свършена работа.

"Презентизмът може да изглежда добра стратегия в краткосрочен план, но не и в дългосрочен план. Тя влияе на мотивацията, на ефективността на работното място, на удовлетворението от работата и от живота - и има очевиден ефект върху живота на семействата."

Презентизмът е проблем в Испания от десетилетия, но е особено разпространен, откакто последната глобална икономическа криза засегна страната. След рецесията през 2013 година безработицата в Испания достигна 27%, а в същата година младежката безработица беше рекордно висока - 56.1%.

Оттогава насам нивата на безработица са спаднали, но все пак дялът безработни е 18.8% за първото тримесечие на 2017 година, като страната заема второ място по безработица в ЕС след Гърция. Дълбокият страх да не изгубят работните си места кара много испанци да прекарват дори още повече време в офиса.

Страхът от загуба на работното място също така прави испанците много по-скептични към гъвкавите работни политики, коментира Грау. Опасенията в Испания вероятно са по-големи, отколкото в други държави, заради тежкия ефект от икономическата криза върху страната, съчетана с историческата тенденция към формално присъствие на работното място.

"През икономическата криза се злоупотребяваше с работния график, и страхът да не изгубиш работата си беше много голям," съгласява се и Сузана Паскуал Гарсия, експерт по въздействие върху околната среда в ACEFAT, малка компания в Барселона, отговаряща за управлението на публични инфраструктурни проекти.

Нейната фирма е сред все повечето испански компании, насърчаващи служителите си да възприемат по-гъвкава работна култура и провеждащи организирана кампания за дистанциране от старата култура на презентизъм.

Според изследване от 2015 година на компанията Sage 80% от малките и средните фирми в Испания подкрепят мерки, които биха подобрили баланса между кариера и личен живот на служителите им.

"Изключването на осветлението в предварително определено време и забраната за организиране на срещи след определен час спомагат за промяна на положението," отбелязва Гарсия.

Друга компания, предлагаща гъвкава работа за своите над 100 служители е Tecalum, която произвежда алуминиеви компоненти в Жирона, североизточна Испания.

"Много испанци прекарват твърде много време в офиса, но в нашия случай, ако сравняваме с миналото, нещата много са се променили," казва Мария Рейг, мениджър човешки ресурси на компанията. Когато Tecalum са предложили на работниците 2-часова почивка в средата на деня, служителите вместо това предпочели едночасова почивка по обед и приключване на работа с час по-рано, така че да се приберат у дома.

Tecalum също така предлагат на служителите си гъвкаво начало на работния ден. Този подход има голям ефект върху начина на живот на хората, работещи във фирмата.

"Много неща се промениха в нашия случай - обикновено няма никой останал в офиса в 18:00," казва Рейг. "По-гъвкавото работно време за служителите води до по-голямо удовлетворение и повишена производителност на труда".

През 2016 година испанското правителство дори се опита да скъси работния ден с до два часа, като сложи край на дългите обедни почивки.

Кратък сън

Някои експерти вярват, че традиционната сиеста може все още да има място в съвременния бизнес, особено когато толкова много от хората не си доспиват нощем.

Скорошно проучване на Flex Sleep Research Centre показва, че средно испанците спят по 7.1 часа. Въпреки че това е повече сън, отколкото получават хората в САЩ (където средните нива са 6.8 часа), той все пак е с около час по-малко от осемте часа, препоръчвани от експертите, и е сходен с нивата в другите развити страни като Великобритания, където 70% от хората спят седем часа или по-малко.

Навиците за сън на испанците донякъде могат да се обяснят от факта, че генерал Франсиско Франко е преместил часовниците на страната с час напред в знак на солидарност с нацистка Германия през Втората световна война. Някои експерти считат, че връщането на страната към предишната й часова зона би спомогнало за решаване на въпроса с недоспиването на испанците.

Испанците също така си лягат по-късно от европейските си съседи.
Според Евростат, испанците средно заспиват в полунощ, докато германците го правят 22:00, французите в 22:30, а италианците в 23:00 часа.

"Както и в други развити държави, има ясно изразен дефицит на сън в сравнение с нашите предци - около 1.2 или 1.3 часа по-малко сън, отколкото са имали бабите и дядовците ни," казва Ортега, който работи и в Европейската лаборатория за изследвания на съня в университетската болница в Кастелон. Той счита, че има все още място за сиеста в Испания и в други части на света.

"Кратката сиеста ни позволява да преодолеем стреса, засилва имунната система и подобрява производителността на труда," твърди той.

Но ако сиестата иска да оцелее през XXI век, тя вероятно ще трябва да стане по-съвместима с офисната култура в големите градове. Някои компании вече обмислят нови начини испанците да се насладят на дрямка, без тя да пречи на натоварения им работен график.

Сиеста като за XXI век

"Капсули за сън" пробно бяха поставени на гара Аточа в Мадрид в началото на 2017 година, като предложиха на офисните служители шанса да подремнат през обедната си почивка. Инициативата, зад която стои сайтът за резервации hotels.com, се провеждаше под девиза "спасете сиестата ни".

Пробните капсули за сън се оказаха популярни сред жителите на испанската столица, които се възползваха от шанса за бърза почивка през натоварения работен ден.

"Като испанец винаги съм знаел, че сиестата е важна част от нашата култура," коментира Санти Перес Оланьо, старши маркетинг мениджър в hotels.com. "Има безброй изследвания, които показват, че 20-30 минути сън през деня допринасят за намаляване на изтощението и повишаване на концентрацията."

"Ако сиестата може да спомогне за подобряване на производителността на труда, вероятно тя трябва да премине през редизайн, за да се впише в съвременния живот."

Някои хора интегрират ползите от сиестата в модерния живот чрез актуални технологии. Приложението SiestAPP, дебютирало през 2014 година и създадено от испански разработчици, е сред многото приложения за оптимизация на съня, които обещават да помогнат на потребителите да възпроизведат испанската сиеста, така че тя да отговаря на режима им на сън, след което да ги събудят точно когато те е най-вероятно да се чувстват най-отдъхнали и с подновени сили за работа.

"Сиестата не е несъвместима със съвременния начин на живот и работа, дори и на работното място," коментира Хуан Хосе Ортега. "Ако служителите могат да правят почивка за кафе или цигара, защо да не могат да подремнат?"

 

Най-четените