Миналата зима докато с група колеги пушехме пред входа на сградата, където работим, мина една бабичка и заинтригувано попита: "А вие срещу какво протестирате". Голямата група явно й беше заприличала на протестиращи. "Просто пушим", отговори й една колежка, но всъщност жената имаше право.
В България да си пушач се превърна в своеобразен протест след въвеждането на забраната за цигарен дим на закрито. Това ограничение вече не се възприема в буквалния смисъл - само като стъпка към по-здравословен начин на живот, а се превръща в символ - символ на поредното разделение "Ние, добрите", и "Те, лошите", на отдушник на събраното напрежение и злоба, на това да не приемаш другите такива, каквито са, а да ги поставиш в един калъп.
Забраната за пушене се оказа поредната стена, която ни разделя. Обществото ни заприличва на лабиринт - толкова много прегради и пътища, които не водят до изхода, а само те объркват.
Животът ни бездруго е пълен с толкова много противопоставяния: бедни срещу богати, протестиращи и контрапротестиращи, красиви и умни срещу грозни и лумпени, пациенти срещу лекари, млади срещу стари, избиратели срещу политици... Едва ли е добре да се прави още по-непроходим този лабиринт с ново разделение като тази забрана. Която - странно защо - е една от най-дискутираните теми, все едно въпрос от първостепенна важност за цялото ни общество.
Като че ли това е единственият неразрешен проблем в държавата и запалването на цигара в заведение ще доведе до края на света.
Странното е, че такава дискусия не предизвикват далеч по-важни теми, свързани със здравето, като мръсния въздух и добавките в храните.
Странното е и че подобно вълнение не предизвиква и най-важното: отношенията между хората в България.
Забраната като че сложи началото или поне изкара наяве и поредният конфликт у нас: пушачи и непушачи. Този конфликт поне мен ме завари неподготвена. Толкова години не съм и подозирала, че всички непушачи около мен така ненавиждат тютюна.
Не съм се залъгвала, че обожават вредния навик, но че това е такава драма за тях - наистина не знаех. Внезапно се оказа, че хора, с които неведнъж сме купонясвали до сутринта в задимена стая в Студентски град, всъщност не могат да си представят как може човек да прекара добре и да се забавляват сред цигарена смрад.
А, не дай си, боже, да започнеш спор с тях на тази деликатна тема. Разправиите между пушачи и непушачи са доста бурни и рядко минават без епитетите: "Гадни", "Мръсни", "Миризливи", "Прости" към пристрастените тютюнджии .
Пред тях бледнеят дори емблематични кавги като тези между сини и червени в началото на прехода или сблъсъците между привърженици на протеста срещу кабинета "Орешарски" и защитниците на правителството.
Като че ли тази стаена омраза изригна именно след предложението за въвеждането на забраната.
Преди това пушачи и непушачи имаха сравнително мирно съжителство, което постепенно беше разрушено, а пушенето - едва ли не приравнено към незаконна дейност.
Например в една книжка за подрастващи, описваща различните видове наркотици и вредата от тях под формата на комикси, наред с кокаина, хероина, ЛСД, беше нарисувана и цигара. Не разбирам защо пушачите трябва да се чувстват като хора извън закона.
В действителност няма нищо престъпно в това, цигарите се продават легално, рекламират се, тютюнопушенето не би трябвало да се третира като нещо по-различно от вреден навик, вредящ на здравето основно на ползващия го, като лакомията и пиенето, да речем.
И в определен по-безопасен за околните, между другото, от алкохола, защото няма случай препушил с тютюн да е предизвикал катастрофа или да е пребил някого под въздействието на никотин.
Този конфликт обаче извади наяве факта, че нещо отдавна куца именно в отношенията между нас, българите, че дребните битки в живота ни отдавна са изместили големите каузи. Животът ни е заприличал на запушена тоалетна - задръстен от ограничения, мръсен от озлобление, неизползваем от непробиваемо затлачване с всякакви мръсотии.
Забраната на цигарения дим изигра и още една негативна роля - направи пушенето кауза, придаде на пушачите ореол на гонени бунтари, които не обичат да спазват правилата, докато това в действителност си е просто вреден навик и не е привилегия на свободомислещите и различните.
Който иска да спре цигарите, може да го направи и без да му налагат ограничения. Не защитавам този порок, макар да обичам да пуша, просто прекалено строгите забрани никога не са работещи и имат съвсем различен от желания ефект.
А отказването на тютюна, освен ползи за физическото здраве, носи и един плюс в психологически аспект - всички бивши пушачи години наред сънуват, че пушат, а според тълкувателите на сънища това е сигурен знак, че всичко в живота ти се нарежда и те чакат дълги, безгрижни дни.
