Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Клети десни избиратели

Изобщо, нашата България е много весела страна: социалистите се държат като крайна десница напук на европейските социалисти; "автентичните" десни се държат като социалисти и даже като маркузианци; управляващите "десни" се държат като болшевики, а "патриотите" - както интернационалисти, които искат да ударят световния капитализъм с меча на класовата борба. Снимка: fee.org
Изобщо, нашата България е много весела страна: социалистите се държат като крайна десница напук на европейските социалисти; "автентичните" десни се държат като социалисти и даже като маркузианци; управляващите "десни" се държат като болшевики, а "патриотите" - както интернационалисти, които искат да ударят световния капитализъм с меча на класовата борба.

Случвало се е да казвам, че моментното управление на България (ГЕРБ + всевъзможни "патриоти") би могло да се определи и като дясно, ако не за друго, то поне заради това, че за него са гласували избиратели, мислещи себе си за десни.

Днес вече съм готов да изляза на площада и да се оставя да ме замерят с фъшкии за тези думи. През последните дни правителството се показа не само като безкритично популистко, но и като толкова левичарско, че в сравнение с него неомарксистите приличат на либертарианци.

Става дума за идеята с административна сила да се наложи на търговците да продават стоки без печалба или с държавно регулирана такава. Струва ми се, че подобен начин на мислене не бяхме виждали от годините на колективизацията в болшевишка Русия.

Знам. Знам откъде блика болката: задават се избори – европейски и местни – и ще е много лошо, ако те се проведат в условията на поскъпващ хляб. Ах, хлебецът на народеца! Мога да си представя как Корнелия Нинова ще вие като противовъздушна сирена, вкопала мощни бедра в редута на Боримечката. Неприятно е, знам. Но политика се прави не с насилствени регулации, а със създаване на условия, с гарантиране на здравословна саморегулираща се среда.

Преди около седмица правителството подметна, че щяло да преговаря с търговците да продават хляб без печалба. Мъча се да си представя тези преговори. Нали когато преговаряш, за да поискаш нещо, трябва да предложиш нещо друго. Какво предлага държавата на търговците срещу това те да продават хляба без печалба?

Отстъпка от данъците? Да не ги закачат данъчните (респективно да ги закачат, ако не се навият)? Достъп до обществени поръчки? Лобистко законодателство?

Какво би могла да предложи една държава на едни търговци, освен някакви подобни нечисти договорки! И какво ще спечели в крайна сметка пазарът, какво ще спечели потребителят срещу няколкото месеца медийно спокойствие за властта?

Във вторник изтече вестта, че вицепремиерът Каракачанов предлага "фиксирана надценка" за стоки от т.нар. "социална кошница". Държавата щяла да очертае едно виртуално пространство, поетично наречено „кошница“, което обхваща най-свидното и най-необходимото като хляб, сирене, кашкавал и яйца, месо и масло, а също и олио – все от български производители, вероятно такива с големи калпаци, дълги мустаци и пищови в пояса (синята каска е предимство) – и да каже на какви цени да се продават тези продукти. Дотук с пазарната икономика, дотук с европейските ценности. Дотук с дясното лицемерие. Ние сме болшевики – ей ни нà!

Как държавата и в частност партийни водачи като Каракачанов и техните "експерти" си представят търговската печалба? Какво е за тях печалбата? Вероятно това са последните петачета на бедния народ, които хищни търговци с големи шкембета, кожени яки, цилиндри и пенснета скубят от вдовици и сираци, за да трупат жълтици в чували и да си палят пурите с банкноти? Картина, на която и Маяковски би завидял!

Не си ли дават сметка, че търговската печалба, която те по ленински наричат "надценка", освен че възпроизвежда предприятието на предприемача, плаща данъци, плаща наеми, плаща ток, плаща парно и вода, плаща заплати, издържа семействата на наетите в дейността работници, плаща на доставчици и подизпълнители и издържа семействата на техните работници, в крайна сметка потребява и създава печалба на други търговци, от които всичко изредено тръгва отначало.

Печалбата е гръбнакът на търговията, а търговията е гръбнакът на икономиката, защото производството няма смисъл, докато произведеното не бъде разменено. Това се нарича разделение на труда, специализация. Нарича се нарича в крайна сметка цивилизация.

Защо в България ще се вдигне цената на хляба? Защото ще се вдигнат цените на тока и газта. Кой ще вдигне цените на тока и газта? Държавата. Виж ти!

Обаче държава не иска тя да си понесе последиците от народния гняв, от гнева на онези "шопи със сопи, мотики, копрали и търнокопи" (така ли беше?), а иска пешкира да операт търговците, сякаш те не са нейни граждани и данъкоплатци.

Това ли е единственото, което може да направи държавата? Разбира се, че не е, но да удариш по лошия, по богаташа, си има и своята пропагандна стойност, показва образа ти на весел народняк, готов да организира и публични екзекуции, само и само да има зрелище за тълпата.

Защо, например, държавата не договори по-евтин природен газ, при положение че разполага с всички необходими и твърде благоприятни условия за това? Вероятно за да не докачи нещо руската страна, с която си има други договорки. Трай, народе, за зелена трева!

Защо държавата не преразгледа политиката си на субсидии към т.нар. „зърнари“ и всякакви други склонни към картелни споразумения субекти? Защото те вече са достатъчно богати, за да кажат как ще изглежда същата тази държава, кой ще я управлява и срещу какви задължения.

Защо държавата не субсидира пряко продуктите от „социалната кошница“? Макар че с какви пари ще ги субсидира – с пари от бюджета, тоест няма да направи нищо, ами ще прехвърля от единия джоб в другия.

Защо в крайна сметка държавата не намали ДДС на социалната кошница? Този данък е най-мощният инструмент, чрез който държавата може да влияе върху икономиката. Вярно, в бюджета ще влизат по-малко пари и по-малко ще остава за крадене през обществени поръчки, но нали най-важен е човекът, малкият човек и неговото голямо добруване?

Не. Аз съм морално неспособен да гласувам за политици, готови чрез държавна сила да репресират частния предприемач, удряйки в сърцето на капитализма – принадената стойност, търговската печалба. Неспособен съм, може би защото продължавам да бъда десен избирател, независимо от това какви причудливости вече се влагат в това понятие.

Скъпи народни водачи (скъпи както в емоционален, така и във финансов смисъл)! Създайте благоприятни условия за всички (не само за фирмите на вашите некадърни роднини) и нещата ще се регулират сами, никой няма да продава хляб по 5 лева, не бойте се. Няма да продава, защото в нормални условия ще фалира.

Популистите твърдят, че искат да регулират печалбите на търговците за благото на хората. Ето какво ще им напомня: съвсем наскоро излезе годишният доклад на канадския институт "Фрейзър" (представен у нас от Института за пазарна икономика) за икономическата свобода по света. Там за България няма изненади – тя е на 46 място от 162 държави, което за едни е добре, а за други е зле: зависи дали виждаш чашата наполовина пълна или наполовина празна.

Но не е толкова важно къде е България в класацията. Важно е потвърждаването на констатацията, че колкото по-свободна е икономиката, колкото по-свободен е пазарът, толкова по-високи са доходите на глава от населението, толкова бедните са по-малко бедни, толкова по-малко са хората под прага на бедността, толкова е по-голяма продължителността на живота, толкова по-защитени са гражданските свободи и толкова по-бърз е икономическият растеж, който за мнозина е идол.

Нека не забравят това всички, които искат властта не за себе си (има си хас!), а единствено и само за добруването на НАРОДА! Той, народът, не е идиот и добре вижда, когато някой рони крокодилски сълзи над съдбата му. Макар че знае ли човек...

Изобщо, нашата България е много весела страна: социалистите се държат като крайна десница напук на европейските социалисти; "автентичните" десни се държат като социалисти и даже като маркузианци; управляващите "десни" се държат като болшевики, а "патриотите" - както интернационалисти, които искат да ударят световния капитализъм с меча на класовата борба.

Клети десни избирателю! Пак ли няма за кого да гласуваш? Не е вярно, че всички пътища водят до Рим. Всички пътища водят до Картаген. Но аз не спирам да мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

Най-четените