Къде бяхте на 17 март 1973 г.? Все едно, важно е къде ще сте на 24 март, неделя, когато останалите живи от Pink Floyd ни канят да обърнем Луната от тъмната й страна.
Да си спомним The Dark Side of the Moon, появил се преди 40 години и останал в класациите в продължение на 821 седмици (741 от които последователни) в световните класации. Един от най-продаваните албуми на всички времена. Остава в чартовете от 1973 до 1988 и поставя рекорд в Billboard 200...
Осмият студен албум на Pink Floyd е записан между май 1972 и януари 1973 в Abbey Road Studios в Лондон на базата на доразработени от групата изпълнения на живо в месеците, предхождащи записите. 40 години по-късно, в дигиталната епоха, в която живеем, тази музика продължава да ни вълнува.
Сигурно сте слушали тази психеделична музика в тъмния соц от плоча, купена от шофьор в международния транспорт или от ролката на някой "Грундиг". През 2003 г. списание Rolling Stone го нареди на 43-о място в списъка на 500-те най-велики албума на всички времена. Предполага се, че от него са продадени над 45 милиона копия по цял свят, но най-вероятно става въпрос за много по-голямо художествено наследство.
От полунощ на 23 срещу 24 март на PinkFloyd.com ще бъде включен за потребителите интеарктивен портал, на който ще може да се чуят парчетата - две от които, Money и Time, бяха издадени и като сингли - да се пускат в Twitter спомени, снимки и коментари, като използваме #DarkSide40.
Колкото повече стават съобщенията в Twitter, толкова ще се завърта и Луната, докато се появи на сайта.
Ода за алиенирания човек
Наричат го "концептуален албум", не албум от хитове, твърде различен от story-то, каквото е например The Wall. Роджър Уотърс казва, че е израз на политическа, философска, хуманитарна емпатия. За какво става въпрос? Ами за гадни работи - алчност, конфликти, религия, смърт, умопомрачение, невроза, слава... Изобщо, "гнилият капитализъм", както ни учеха едно време преди четвърт век.
На Уотърс, автор на текстове, басист и главен "архитект" се дължи много от уникалния успех на албума, но също и на Дейвид Гилмор (вокали и китара), Ник Мейсън (ударни) и Ричард Райт (клавишни и вокали).
"Симбиозата на музикалните таланти на четирима ни се оказа много добра", споделя Уотърс през 2006 г. пред Billboard, поглеждайки назад във времето. Новаторската работа на инженера Алън Парсънс пък може да бъде чута в безбройните тогава революционни ефекти, които просто ни хипнотизират.
Ценителите казват, че албумът налага нови стандарти при възпроизвеждането на звука, благодарение на използването на новата 16-пистова записваща техника на студиото и нечовешкият труд и време, отделени от Парсънс.
Покрай албума има упорита градска легенда, която твърди, че той е нещо като синхронизиран саундтрак към филма "Магьосникът от Оз", но Дейвид Гилмор по-късно отрича The Dark Side of the Moon да има нещо общо с филма.
The Dark Side of the Moon и последвалите го три албума - Wish You Were Here, Animals и The Wall, се смятат за върхове в развитието на групата. Първият - Wish You Were Here (1975), е в памет на Сид Барет, а текстовете и Shine On You Crazy Diamond са свързани главно с последствията от неговото психично разстройство.
След The Dark Side Of the Moon обаче от амбициозни хипита, музикантите от Pink Floyd стават група, чието влияние изпитват всички рок банди и тогава и сега. Можем да го слушаме със затворени очи, а през това време вътрешните ни видения да експлодират в мозъка ни и да предизвикват сърцебиене - като в Speak To Me.
Както и да обърнем Луната, "тя цялата е тъмна"...
Композициите на албума
"Speak To Me": Чуйте пак един 90-секунден инструментал, зловещия смях, биенето на сърцето... Подарък от основния композитор Уотърс за барабаниста Мейсън, за което по-късно Роджър съжалява, след като отношенията в групата се влошават.
"Breathe (In The Air)": "For long you live and high you fly, and smiles you'll give and tears you'll cry...", пее Гилмор, а нещо от песента може да ви прозвучи и в Time.
"On The Run": Космическата ера вече е дошла, вече сте на космодрума, а извънземните - наблизо.
"Time": "Hanging on in quiet desperation is the English way" си е гениален текст. В тази песен проличава колко добре са се сработили всички в групата. Парсънс е вложил труд и талант, за да запише звуците, наподобяващи аларма и часовникови механизми.
"The Great Gig In The Sky": Импровизациите на Клеър Tори в стил, определен като "емоционален оргазмен плач" , придават мощност и динамика на композицията. Тори получава £30 за приноса си, но през 2004-а тя съди Pink Floyd и неговия лейбъл EMI за дял от авторските права. В крайна сметка е постигнато споразумението нейното име да стои редом с това на Райт като композитор на вокалите.
"Money": Единствената композиция от албума, която влиза в Billboard Hot 100. От неортодоксалното 7/8 в началото на песента по-късно преминава в 4/4.
"Us And Them": Най-дългата композиция от албума, над 7 минути. Първоначално е била написана от Ричард Райт като инструментал за филма "Забриски Пойнт" (1970), но е била отхвърлена от режисьора Микеланджело Антониони, защото била "твърде тъжна".
"Any Colour You Like": Гилмор, Мейсън и Райт.
"Brain Damage": Вдъхновена от психозата на Сид Барет. След арпежиото на китарата идва прочутият първи стих: "The lunatic is on the grass...", спомен от детството на Роджър Уотърс, свързан с градския площад в Кембридж, между река Кам и Kings College Chapel.
Лиричното: "И ако групата започне да свири различни мелодии..." е намек за Барет, който често свирел грешната мелодия в края на престоя си в групата. Уотърс по-късно казва, че хоровият припев, по време на който възкликва: "Ще се видим на тъмната страна на Луната", е за "защита на понятието различен."
"Eclipse": Всъщност е "Brain Damage Part II". А Уотърс пее "all that you give... deal, buy, steal, create, destroy, eat, meet, slight, fight ... is in tune. But the sun is eclipsed by the moon."
