Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Имаме политици, нямаме визионери

Негласуването не е отказ от упражняването на правото на глас, не е бягство от отговорност, а ясен сигнал към политическата класа, че е преминала границата на търпението
Негласуването не е отказ от упражняването на правото на глас, не е бягство от отговорност, а ясен сигнал към политическата класа, че е преминала границата на търпението

Може би най-големият проблем на съвремието е неосъзнаването на реалната действителност. Живеем в среда, в която информацията блика отвсякъде и аха да ни удави.

Пресата на медиите е толкова силна, че повечето хора дори отказват да мислят и се отпускат по течението, доверявайки се на политици, социолози и всякакви "лози".

Ако си позволя да перифразирам сентенцията: умните политици решават проблемите, а мъдрите ги предвиждат, то излиза, че в България такива няма. Има една група от хора, която си е присвоила правото не само да решава вместо мнозинството, но и да му внушава поведение. Тази класа се възпроизвежда с голяма скорост, а обратната й връзка с обществото е напълно прекъсната.

Националната сигурност, националните интереси, националното съзнание - това са все понятия, които се тълкуват както му дойде. В сутрешните блокове позицията е една, следобед - друга, а за праймтайма трета. Политика на зиг-заг, за която никой не носи отговорност. Всичко това се прави уж в името на Негово Величество Избирателя, от когото май нищо не зависи.

На така дългоочаквания Референдум пролича безпомощността на политическата ни класа. 80% не гласували, това е страшна статистика! 80% от българите изкрещяха: "Спрете да ни заблуждавате!" А какво се случи в информационното поле?! Всички спечелили, някой доказал на някой еди какво си! Видите ли 60.66% гласували "за", 37.93% - "не", а 15 000 души спасили Референдума!

Горко й на България от такива анализатори и "-лози". За пореден път се сблъскваме с древната мъдрост: не са важни фактите, а интерпретацията им.

Какво му остава на обикновения българин? Негласуването не е отказ от упражняването на правото на глас, не е бягство от отговорност, а ясен сигнал към политическата класа, че е преминала границата на търпението.

Предстоящите избори са от изключителна важност за България и за българският народ. На тях не бива да се гледа като на възможност само да се пренареди политическата мозайка. Политическите партии трябва да осъзнаят случващото се и да се подготвят за изпита, който им предстои.

А това предполага да изготвят адекватни програми, чиято цел е стабилизирането на страната и предприемане на радикални мерки за борба с кризата. Трябва да стане ясно, че номерата, които ни прилагаха досега като размахването на компромати, илюзорни обещания и др., няма как да върнат избирателя до урната.

Политиката на принципа: разделяй и владей, доказано не работи и обслужва небългарски интереси. Не е случаен надписът над Народното събрание: "Съединението прави силата! Нека не забравяме, че властта произтича от народа,който трябва да определя поведението на управляващите".

 

Най-четените