Белите и боядисани в пастелни цветове сгради са струпани върху сурови хълмове с изглед към чистите и сини води.
Залезът на слънцето е спираща дъха гледка. Луната над Карпатос е толкова пълна и ярка, че когато за първи път я вижда, смелата пътешественичка Кейти Зел я оприличава на лампа или гигантски прожектор.
В много отношения Карпатос изглежда като другите гръцки острови, които сте виждали на снимки или на живо. Зел, журналист и редактор от Монреал, току-що пристига на отдалечения осров за втори път за по-малко от две години.
Капратос е само на час път със самолет от Атина, но оставя усещането, че е на края на света, особено извън туристическия сезон.
Пигадия, главният град на острова, е мястото, където се случва почти всичко. Въпреки че Зел отсяда там, това не е мястото, на което тя смята да посвети повечето от времето си. Има следи от матриархат на Олимпос, в селце в северната част на острова, и точно тази необичайна, непозната социална структура е нещото, което Зел иска да разбере по-добре.
Олимпос, макар и живописен и красив, не е истинска туристическа атракция, поне не и засега.
Карпатос, въпреки че е заобиколен отвсякъде от плажове, не е като другите оживени гръцки острови с петзвезден лукс и модни ресторанти с бели покривки и барове с известни диджеи, пускащи по цяла нощ.
Но от друга страна, Зел също не е като повечето пътешественици. Няма много места в света, които да се описват като матриархат и това за нея е рядък шанс да види нещо различно от това, на което е свикнала.
Една от първите спирки в пътешествието на Зел из Карпатос е Авлона, малък жилищен и земеделски район край Олимпос. Пътят е дълъг и виещ се, на места опасен, особено там, където големи скали са паднали на паважа.
Той не е за хора със слаби сърца или за такива, които са податливи на пристъпи на призляване след пътуване с кола. В Авлона няма интернет и няма пекарна или магазин за хранителни стоки, от които да си купите провизии. Вместо това има тухлена пещ на открито, която е на Ана Лентаки.
Скромни къщи с изглед към пищни зелени земеделски земи обсипват хълмовете над дома на Лентаки, където се издига пушек със сладък аромат.
Лентаки осигурява повечето хляб за церемонията по честване на гръцкия Ден на независимостта (който съвпада с гръцкото Благовещение) на 25 март. Нейните напукани, отрудени ръце показват, че тя го е правила от доста време, най-вероятно през целия си живот.
"Кой те е учил?", Зел пита Лентаки, докато двете жени седят до горещата тухлена пещ. Лентаки никога не изпуска от вниманието си колко хлябове има в пещта, кога трябва да се обърнат и кога да се извадят готовите самуни с гигантска лопата за хляб.
Хлябът на Лентаки е прочут, но същото важи и за нейните макарунес. Всяка рецепта, обяснява тя, се е предавала от поколение на поколение между жените в семейството й. На свой ред Лентаки учи дъщерите и внучките си.
Тя е професионалист, а Зел, която е новак в готвенето и у дома си купува хляба и пастата от магазина за хранителни стоки, се радва да наблюдава случващото се. Тя помага в маркирането на мекото тесто, преди да бъде поставено на мястото му в пещта, и по-късно, в издърпването на тестото за паста в наподобяващи макарони форми в подготовка за поставянето им в гореща солена водна баня.
Зел би могла да се наслаждава на обяд в града в някое от семейните заведение край пристанището в Пигадия, най-очевидният избор за туристи в града в това неестествено спокойно време на годината.
Но Зел настоява: тя иска да се учи и да придобие нова перспектива, и знае, че това няма да се случи, докато обядва в местен ресторант или докато пазарува кичозни сувенирни магнити за хладилник и тениски.
Обръщащото стомаха пътуване до Авлона и Олимпос в северната част на острова е необходима част от пътешествието, колкото и трудно да е.
Докато седи с Лентаки пред препълнена купа от прясно приготвени макарунес с добавени отгоре масло, пържен лук и щедра доза сирене, Зел не е постигнала особен напредък в откриването на матриархата на тези места, но поне опознава Ана, главата на това местно семейство, и начинът, по който минават дните й в отдалечения регион.
Може да се каже, че разочарованието на Зел от патриархалното общество я води в Олимпос. Това е общност, известна като място, където жените вземат решенията, казва Зел, като допълва, че не знае до каква степен подобно нещо е актуално в наши дни.
Тя въпреки това е любопитна да види как ролите на жените и мъжете в тази отдалечена, понякога сурова земя, се отличават от тези в традиционното патриархално общество, с което тя е свикнала. Особено сега, когато "актуалният културен момент в Северна Америка и глобален мащаб е узрял за разплата с някои от симптомите на патриархалното общество."
Студент по класическа история, Зел цитира есе на Мери Биърд, озаглавено "Жените във властта", за да оспорва правото на съществуване на патриархалното общество и за да обясни защо толкова се интересува от пълната му противоположност. Възможно ли е структурата на патриархалното общество да изкуствена?
Пред силно подсладено черно кафе, гъсто като тиня, Зел се опитва да обсъжда тези идеи с друга местна жителка - Евангелия Агапиу.
Тя иска да научи повече за матриархалната история на това място и когато Агапиу звучи разколебана в отговора си, Зел става настоятелна като пита дали твърденията за матриархат са преувеличение.
Няма спор, жените са начело в кухнята не само у дома, но и в ресторантите. Те създават и носят традиционни облекла за религиозни церемонии, докато мъжете носят ежедневни сивокафяви панталони и ризи, и всички се оправят без особени съвременни удобства.
Но в много отношения тези практики изглеждат по-скоро отживелица от други времена, не алтернативно общество. Всъщност няма много неща, които открито да загатват, че Олимпос се е отказал от патриархалните социални структури в полза на матриархат.
Но Зел изглежда открива все пак частици от този матриархат, въпреки всичко: жените общуват с нея повече, отколкото мъжете. Те изпълняват важни роли и заемат важни постове, но нещо повече, ролята им се цени. В много общества влиянието и властта на жените е тайна, но в Олимпос тази тайна отдавна е разкрита пред всички.
Фотини Франку, местна жена, работеща в областта на туризма, която е взела Зел под крилото си, донякъде потвърждава това, когато казва на Зел, че жените имат някои специални способности или сила да ръководят семейството и поддържат къщата, и да оцеляват в тази среда.
И наистина, жените са тези, които са отговорни за запазването на традициите - за споделянето на рецепти и изхранването на семейството, а сега и за грижата за оцеляването на тяхната общност.
Въпреки че е разочарована до известна степен от това, което открива и което не е особено много, Зел все пак остава впечатлена. Жените на Олимпос напомнят за нещо още по-фундаментално: жените са могъщи, независимо в каква система на управление или какво общество живеят.
Зел не е първият пътешественик, който има желанието да се отклони от утъпканите пътеки.
Въпреки че умните пътешественици с достатъчно находчивост винаги могат да намерят начини да излязат от туристическите маршрути дори и на най-популярните дестинации, това е по-лесно за постигане на място, което по начало не е особено туристическо.
Има нещо донякъде мистериозно в земята тук, заявява Зел, като сравнява това усещане с това да се намираш на края на света.
И наистина Карпатос, за разлика от популярните гръцки дестинации като Миконос и Санторини, е подходящ за алтернативен тип пътешествия. Зел е наясно, че нейното присъствие и желанието й да сподели историята си застрашава досегашното положение на острова, но тя и осъзнава един прост факт: островът все повече и повече иска да посреща туристи.
Всъщност Агапиу поддържа малка програма за екотуризъм в северната част на Карпатос, и тя описва усилията си да убеди местната общност, от която тя е част, да започне да харесва и цени туристите.
Целта, обяснява Агапиу, не е да имаме милиони туристи, а някои малки групи, които да харчат пари за неща като курсове по готвене и пешеходен туризъм, които да са от полза за местните хора.
Бъдещето е в системата от туристи, казва Агапиу, като за пореден път подчертава начина, по който жените на Олимпос държат юздите.
Ако те имат късмет, туристите, които те ще привлекат, ще са като Зел, запалени да научат нови неща и да се развиват в резултат на пътешествията си - хора, които ще се спрат да вдъхнат аромата на печащия се хляб и да се задържат повече, за да попитат как се прави той.
