Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Приказките на един бивш банкер

Приказките на един бивш банкер

Остават четири месеца до края на конкурса на MamaMia.bg "Напиши ми приказка". Вече три месеца събираме приказки, измислени от наши читатели, четем ги с удоволствие, смеем се, трогваме се и се радваме, че хората имат ентусиазъм да измислят приказки и да подпомагат нашата кауза децата да обичат книгите и приказките.

Долу ще прочетете интервю с Надя Чернева, чиято приказка „Велосипедчето" бе излъчена за приказка-победител за месец юли. Надя е бивш банкер, в душата си - актриса. Живее с мъж на име Котьо, котка на име Шуши и куче на име Малчо. Влиза в морето с плувки на ръцете и бански на череши. И още...

Коя е Надя Чернева?

Една леко и (надявам се) приятно „изплискала" дама на средна възраст, която все още не е излязла от десетата си година. А всъщност, трябва ли?

Откъде дойде идеята за „Велосипедчето"?

Във всяка измислена история има нещо автобиографично. Така се оказа и в моя случай с „Велосипедчето", макар че го осъзнах едва след като написах приказката. Все пак автобиографичният момент е доста скромен и не стои в основата на разказа.

Всъщност съм несломим вещоман и при мен не съществуват неодушевени предмети. Всички неща у дома имат собствени имена и характер - растенията в саксиите, плюшените играчки и... други неща (да не изпадаме в крайности с признанията...). Дори и семейните коли във времето имаха свои имена, истории и характер. И досега си ги обичаме много, макар и вече да не са с нас. От време на време се питаме къде ли са сега и дали се грижат добре за тях...

Какво са детските приказки?

Детска е всяка приказка или история, която предизвиква интерес у детето и го кара да забрави игрите и да слуша с отворена уста. В този смисъл не е важно тя да се чете от книжка, бихме могли да превърнем в приказка ежедневното си общуване с детето, опознаването на околния свят, отношенията с другите хора, ежедневните житейски ситуации...

Коя е твоята любима приказка?

Хм, този въпрос ме накара дълбоко да се замисля... Обожавам приказките изобщо, но като че ли тези на Андерсен са моя фаворит.

Трябва ли класическите приказки да бъдат цензурирани?

Категорично НЕ! Избор на родителя е с кои приказки да запознае детето си, но съм против всяко осакатяване на приказките с цел да им се придаде благ вид.

Как да възпитаваме у децата любов към четенето?

Основно с личен пример. Може би отговорът ми е шаблонен, но пък е абсолютната истина. Децата неизменно копират поведението на средата в която живеят, така че...

Ако искате децата ви да обичат да четат, това зависи изцяло от вас.

Можем ли да съхраним магията на детството и след като пораснем? Има ли някаква тайна, някакъв код?

Това не е въпрос на желание, а даденост. То е като таланта - на един е даден, на друг - не. Не можеш да си кажеш: аз нещо май съм много сериозен, много пораснал... Иска ми се да си спомня какво е да си дете. Я да приложа тайната формула!

Какво ще кажеш на хората, които искат да участват в конкурса, но се притесняват?

Искате ли наистина да разкажете детска приказка? Ако да, за какво притеснение говорим въобще?

Детската книга, която всеки трябва да прочете?

„Пипи Дългото Чорапче"! Моята детска, а и не само детска Библия. Библията на независимите момичета, които могат всичко сами, но са и страхотни приятели, с невероятна фантазия и любов към живота.

А всеки ли може да напише приказка?

За съжаление - не.

 

Най-четените