Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Изтичането на мозъци спря, защото липсват мозъци

Портрет на българския емигрант към днешна дата Снимка: Instagram, @nikoleta_lozanova
Портрет на българския емигрант към днешна дата

Много модерно стана напоследък да се правят телевизионни репортажи не само за колонии от белгийски заселници, възродили с присъствието и пенсиите си пустеещи родопски села, но също и за български емигранти, които, въпреки че са преуспели в чужбина, се връщат "към корените си".

Защото България имала нужда от тях.

А и както каза в едно интервю един от братята Аргирови, доскоро изгнаник в Норвегия, София вече е заприличала "на нещо европейско" и човек не трябва да ходи чак до бензиностанцията на изхода за Перник, за да си купува западни бонбони.

Да-а-а, всичко звучи много хубаво: холандски предприемачи отглеждат кози в Троянския Балкан, а млади български семейства се лишават от глезотиите на западния мегаполис, за да пият еко мляко направо от вимето на еко крави и да възпитават децата си в безстресова рустикална среда в духа на традиционните български ценности.

Само че и вие, и аз сме напълно наясно, че емигрантската вълна от България към Света не е стихнала ни най-малко въпреки уж оптимистичните статистики от последните години, които се опитват да мотивират зрелостниците да не напускат държавата, а да останат тук, да живеят от пенсиите на бабите си и да пият кафета по четиринайсет часа на ден.

Обаче процентът на тези на възраст 18-29, които искат да отлетят от родното гнездо и после, вече закотвени в Чикаго, Мелбърн или Барселона, да реват де що чуят „Облаче ле бяло" или видят Кубрат Пулев по копринен халат с българска народна шевица, все още е стабилно висок.

Но ако преди 15-20 години с тревожност говорехме за "изтичане на мозъци" от България, какъв е портретът на средностатистическия емигрант към днешна дата?

И изобщо трябва ли да се тревожим, че изтичат мозъци?

Барманката Рая в една от любимите ми кръчми е на 26 и е от Банско. Видът й се вписва чудесно в стилистиката на рокаджийския бар, в който работи, обаче има едно нещо, което е леко притеснително. Начинът, по който говори английски. Или по-точно, по който не говори английски.

Разбира се, това нямаше да е проблем предвид факта, че живеем в страна, в която махането на окосмението под мишниците, спазването правилата за движение по пътищата (както и всички други закони всъщност) и владеенето на чужд език е само препоръчително.

Обаче в нейния случай си е направо катастрофално.

Споделя, че в началото на декември с гаджето й заминават за Лондон. Един познат щял да им уреди работа там.

- Откога го отлагам това! И требваше да стана на 26, за да ми дойде акъло , - бърбори Рая. Личи си, че е както превъзбудена, така и притеснена от наближаващите съдбоносни събития.

- Като бех в пети клас, майка ми плащаше за уроци по английски и аз си учех чудесно, ама после ме хвана пубертето и се изпущих.

- Тоест?

- Еми пубертет! Полудех, бе човек! Почнах да бачкам на 15.

- И сега какво? Как сме с английския?

- Ужас! Нищо не знам.

Пробвам я с две-три прости изреченийца и се оказва, че тя наистина нищо не знае. Прекъсва импровизирания изпит, за да направи следното уточнение:

- Значи, виж са, на мен в английския най ми е трудно да запомня „той".

- В смисъл?

- Ами да кажа, например, „Той се казва Васко".

- И защо така? Местоимението е едносрична дума все пак. Би трябвало лесно да се помни.

- Да, ама в момента, в който искам да кажа "he" и моментално на устата ми идва да кажа „он".

Във връзка с така проведения образователен диалог се сещам за еднo култово заведение в Банско. Английското му име (или по-скоро липсата на такова) е изписано с ръкописни малки букви - no name, като по този начин услужливо предлага свободна интерпретация за всички, които не се чувстват комфортно да използват друг език освен... банскалийския.

Затова и никой не казва "Отивам да пия две ракии в Ноу Нейм", а "Отивам да пия две ракии в По Па̀те".

Според данни на Евростат от септември тази година 50.5% от българите не знаят нито един чужд език. В това отношение сме, разбира се, на последно място в ЕС. Ще си кажете: "Много важно! Нали чуждите сериали ги дублират".

Всъщност, съмнявам се, че тези 50.5 % се справят дори с книжовния български, защото, както е казал духовният ми брат от друга майка Гьоте, "който не знае чужди езици, не познава и родния си".

Според друго проучване, този път проведено на регионално ниво, около една четвърт от младите българи не смятат, че е важно да знаеш чужди езици и да си добре образован, за да преуспееш в живота.

Така де, къде-къде по-важно е да знаеш текстовете на парчетата на Криско и че смяната на джантите зависи от височината на гумите и дълбочината на грайфера!

Същата тази четвъртинка от българите във възрасовия диапозон 18-29 години чакат с нетърпение прозиводителите на айфони да накарат асистента Siri да проговори на български, че... много трудно бе, не можете две думи да си кажете с момичето!

Така че за к'ви мозъци става дума, за к'ви пет лева! Слава богу, че поне си върнахме мозъците на българите, на които им е писанало от лондонското Сити, климата в Скандинавия и бъхтенето да задържат американската мечта.

И обратно към Рая и гаджето й.

Уважаеми поданици на Елизабет Втора, очаквайте в най-скоро време новата вълна от висококвалифицирани във всички области на живота български емигранти, които освен с чар, трудолюбие и интелект, ще допринесат към вашата многовековна култура и с богатия си и многообразен лингвистичен потенциал.

И те така...по пàте, по пàте... та чак до края на светò.

 

Най-четените