"Атомизацията" на обществото, липсата на пълноценни междуличностни връзки и на сигурност за бъдещето са основните причини българите да се определят като нещастни, коментира антропологът от БАН доц. Валери Личев, пред БТА.
Според доклад за световното щастие българите са сред 10-те най-нещастни народи в света. В същото време тази година Институтът за социални изследвания и маркетинг излезе с данни, че българинът не е нещастен, а по-скоро предпочита да се представя за такъв и да не споделя щастието си по различни причини - от страх, от завист, от суеверие или защото не смята, че останалите обичат да слушат да чуждите успехи.
У нас има стар страх, плод на суеверието, че назоваването на нещо може да има причинно-следствени последици. Неслучайно имената на болестите - например шарка и чума, не се споменават в традиционната култура, тъй като се вярва, че с назоваването им ще бъдат призовавани, и се използват заместващи, описателни имена, например "блага леля", обяснява той.
Ако човек се определи като щастлив, той ще афишира емоционално превъзходство над другите, които е много вероятно да бъдат раздразнени от подобен тип откровеност. Така би могъл да събуди тяхната прикрита агресия, която да се прояви като завист, обяснява Личев. Това е архаичен феномен, съпътстващ ни още от кърмаческа възраст и изразява желанието ни за разрушаване на "по-добрия", превъзхождащия ни обект.
Щастието става толкова по-проблематично, колкото по-силен е разпадът на междуличностните отношения, но по-адекватно според него е обяснението, което свързва негативната оценка на психичното състояние с несигурното бъдеще. Човек се адаптира не само към природната среда, но и към социалната.
В стабилна среда човек може да проектира успешно своя живот и да живее съобразно собствените си проекти. В несигурна среда като българската, дългосрочни планове не могат да бъдат правени.
В неспособността ни да виждаме в другите източник на подкрепа и доверие Личев намира и основната причина за липсата на стабилно чувство, което да се определя като щастие - в отсъствието на пълноценни междуличностни връзки.
Веднъж озовал се в спиралата на нещастието на атомизираното общество, човек няма особено големи шансове да се измъкне от порочното циклично завихряне в нея.
В наши дни ценностите стават все по-индивидуалистични. Експертът вижда изход в утвърждаването на нов тип ценности - неиндивидуалистични, алтруистични, но смята, че това ще бъде направено, според утопията на Атали, от бъдещите "трансчовеци" - нов тип елити, чиято поява обаче може да се очаква най-рано след 50 години.
В определена степен българинът все още може да бъде описан в духа на възгледите на Ерих Фром като "беглец от свободата", смята Личев.
Авторитаризмът на съвременната политическа култура е плод именно на вярата, че е по-добре да възложиш отговорността за съществуването си и за вземането на решения на някой друг, вместо сам да се изправиш срещу проблемите, от които бягаш.
