Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ноел Галахър: Оставете мен, Балотели е истинската рок звезда

Ноел Галахър и Марио Балотели вече са като стари приятели Снимка: MCFC.co.uk
Ноел Галахър и Марио Балотели вече са като стари приятели
Марио винаги е готов с някоя дяволия Снимка: getty images
Марио винаги е готов с някоя дяволия
С темпераментния си нрав той често се разправя с противниковите играчи... Снимка: Getty Images
С темпераментния си нрав той често се разправя с противниковите играчи...
...а понякога и със съотборниците си Снимка: Telegraph
...а понякога и със съотборниците си
Неведнъж се е случвало да остави тима си с човек по-малко Снимка: Getty images
Неведнъж се е случвало да остави тима си с човек по-малко
Така беше и в Интер, където направи своите първи крачки в големия футбол Снимка: Getty images/guliver photos
Така беше и в Интер, където направи своите първи крачки в големия футбол
Ако се поукроти малко, Балотели може да е бъдещето на италианския национален отбор Снимка: БГНЕС
Ако се поукроти малко, Балотели може да е бъдещето на италианския национален отбор

От ВВС се опитват да направят телевизионно интервю с Марио Балотели от доста време. Но той не иска, защото не обича журналистите. И те продължават да упорстват, а той да им отказва.

Наскоро бях на турне с новата си група "Noel Gallagher's High Flying Birds" и всяка вечер посвещавах песента "What a Life" на него. Невероятна е реакцията, която поражда това у публиката където и да е по света. Хората го обичат. Започва с освиркване, защото е играч на Манчестър Сити, но след това преминава в ръкопляскане, тъй като той е съвременната рок звезда.

Марио чул за това и казал, че ако даде интервю, ще е само ако аз го интервюирам. От ВВС ми се обадиха и аз се съгласих. Как да откажа такова предложение!

Прекарах един час с момъка, той беше доста притеснен. Не може да разбере защо хората толкова се интересуват от него и защо е целит шум. Много му беше любопитно защо му посвещавам песен. Марио е като повечето естествено талантливи хора - изобщо си няма представа от това какви страхотни неща прави.

Това може само да ми харесва - по същия начин аз съм роден с музикална дарба. Никога не съм ходил на уроци, никой не ме е учил да свиря на китара или на какъвто и да е друг музикален инструмент, но мога да свиря на шест от тях. Никога не са ме учили и как да пиша песни.

И когато приятели ме молят да ги науча да свирят на китара, не мога да им помогна, защото нямам идея от процеса - той просто си идва при мен. А когато при мен дойдат други тестописци и ме питат за това как аз пиша песни, все едно че ми говорят на френски, защото не разбирам нищо.

Така е и с Балотели. Попитах го как бие дузпи, а той просто повдигна рамене. Питах го за дузпата, която изпълни в добавеното време срещу Тотнъм: "Този гол може да е с цената на титла, ти си на 21, чужденец, защо взе топката?". "Защото винаги вкарвам", отговори ми Марио. "Ами по-опитните играчи? Серхио Агуеро, Гарет Бари... Не искаха ли те да бият?", продължих да упорствам. "Не, защото знаят, че никога не изпускам", каза той и поясни, че на тренировка вкарва 10 от 10 на Джо Харт.

Тогава засегнах темата за фланелката с надпис "Защо винаги аз?", която облече на дербито с Манчестър Юнайтед на "Олд Трафорд", ден след като запали пожар с фойерверки вкъщи. "Станах, прочетох вестниците и знаех, че ще направя хеттрик. Фланелката носеше послание към пресата защо винаги се интересува толкова от мен", простичко отвърна италианецът. "Но ти вкара само два гола!", поправих го аз. "Да, защото Манчини ме смени. Ако бях изкарал мача до края, със сигурност щях да направя хеттрик".

Пътувам из цяла Великобритания и темата за разговор навсякъде е една и съща - не е музиката, футболът е - с шофьорите на такси, със случайни хора в пъбовете... И всеки обича Балотели, дори привържениците на Юнайтед. Това е уникално. Аз също бих го обичал, дори да играеше там.

По време на интервюто той ме попита защо. И отговорът ми отне пет минути, а той се смя през цялото време и не съм сигурен, че успя да схване напълно това, което му обяснявам.

Неговият гол с рамо, безпогрешните удари от бялата точка, видеото в YouTube, в което открадва ръкавиците на Агуеро - всички тези неща... Марио е достатъчно млад, за да бъде напълно невинен, а в играта му се прокрадват искрици на гениалност.

Разпитах го за слуховете за него в медиите наред по списъка. За съжаление, се оказа, че 90% от нещата са пълни измишльотини, но това, което е най-забавното, е, че ни се иска всичко да е вярно.

Иска ни се футболист да е давал 1000 лири на бездомник. Не искаме футболните звезди да са като Майкъл Оуен или Ашли Коул, които смятат, че целият свят им е длъжен за нещо. Искаме да вярваме, че това хлапе отива в бензиностанцията и купува по един резервоар на всеки. Не защото футболистите са длъжни да правят подобни неща, но защото те са млади хори и трябва да се държат като такива.

Любимата ми негова история е, когато се разхождал в центъра на Манчестър и видял някакъв уличен фокусник. Отишъл при него и го помолил да го научи на фокусите си. Човекът му отказал. Марио се прибрал вкъщи, но мисълта не го оставяла и се върнал и му казал отново: "Научи ме на тези трикове", но фокусникът му отговорил, че има прекалено много хора наоколо и бизнесът му ще пострада. Тогава Балотели го поканил у тях на вечеря и там вече се запознал с магията.

Той не е алчен за пари, просто много харесва Роберто Манчини. Каза ми, че единствената причина да дойде в Манчестър, е треньорът, при когото дебютира в големия футбол като играч на Интер.

Мисля, че също обича феновете на Сити, защото те винаги са го аплодирали, дори когато получава червен картон.

Попитах го какво иска да постигне, а Марио чистосърдечно заяви, че иска да бъде най-добрият футболист в света. Не съм сигурен, че знае как да го постигне, но той е природно явление и за него това е нещо естествено.

 

 

Най-четените