Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как да си избереш книга за четене

Никъде в официално българско издание от какъвто и да било вид не се пише честно и критично за книги Снимка: Getty Images
Никъде в официално българско издание от какъвто и да било вид не се пише честно и критично за книги

В момента се сещам поне за десетина филми, в които е показано как писателят/ката седи по пижама и халат пред вратата на къщата си и чака за сутрешните вестници, за да прочете рецензиите за книгата си. Защото ако литературните критици или журналистите, които завеждат съответните рубрики за нови книги ти лепнат убийствена рецензия, никой няма да купи книгата ти и с теб е свършено.

Две изречения могат да разбият мечтите ти за писателска кариера на пух и прах. И обратното - могат да бъдат повод да гърмиш с шампанско, защото са отворили вратата пред теб за светлото бъдеще. Разбира се, филмите не са български. У нас такава практика - да се пишат авторски рецензии на новите книги от хора, на чието мнение можеш да се довериш, почти не съществува.

Сещам се за "Капитал Light" и "Тема" и едни по-литературни издания - моля да бъда извинена, ако съм пропуснала някои други. Принципът обаче е такъв - по-вероятно е да откриеш планета с форми на живот срез безбройните галактики, отколкото да отвориш редовния си вестник или Интернет медия и да прочетеш авторско представяне на книга, от което да си проличи, че журналистът наистина я е прочел.

Каква е практиката у нас за т. нар. културни страници или предавания? Издателствата написват своите представяния на книгата. Те винаги са пълни с хвалебствия, защото такава е целта на издателството. Пиарите им разпращат въпросното представяне на журналистите, с които работят - във вестници, радия или телевизии, а те от своя страна препечатват или препредават изцяло или в съкратен - да кажем направо осакатен - вариант същия текст. Договорката е различна - в повечето случаи това "представяне" става срещу определен брой книги, някъде има и финансови отношения.

Но навсякъде се мултиплицира един и същи текст. От който на практика няма никаква полза.
В по-нормалния свят тези текстове обикновено стоят в сайта на издателството или в Интернет книжарниците, но под тях човек може да прочете множество читателски мнения, които са съдържателни и те ориентират в голяма степен за същината на книгата.

У нас в тези сайтове също има мнения, но в повечето случаи са просто - "О, супер книга!" или "О, тъпа книга!". Може би е свързано с някакви черти на българския характер, липса на изградена литературна общност, чист мързел или работи логиката "защо само аз да съм прецакан", ако не си харесал книгата.

В големите ежедневници ситуацията е аналогична, но от време на време пускат и някое интервю или малко поразчупват структурата на текста, но той си остава един и същ. И е ясно, че винаги ще е хвалебствен, което е синоним на „платен", защото никой няма си плати за лоша реклама.

Така че, ако видим представяне в голям ежедневник, всички знаем, че някъде някой е платил или издателствата и вестниците са на едни и същи собственици, което предопределя рецензията и оттук, пазара, защото името на книгата е достигнало до много хора. Няма значение каква е всъщност.

Въпросът е, че никъде в официално издание от какъвто и да било вид не се пише честно, критично и никой не се плаши и не чака с притеснение под лъжичката да прочете мнението на критика или журналиста (който в идеалния вариант би трябвало да обича книги и да има някакво литературна квалификация, за да дава мнение, но...).

Функцията на журналистите и литературните критици е иззета от доброволци. Има доста лични блогове на любители на книги, които се изказват честно, коментират, анализират, критикуват. Някои от тях са наистина на професионално ниво и ако имате шанса да ги откриете, запознаете се с материалите и видите, че вкусовете ви съвпадат с тези на автора, значи сте късметлии.

Вече ще имате своя литературен критик, който ще ви напътства в избора ви на книги, и няма да разчитате само на мнението на фризьорката си, както прави една моя позната. Но това е поредното доказателство, че нещо ни куца.

Колко точно трябва да те мързи, за да не прочетеш две-три книги, които представяш на седмица или дори на месец? Да, знам, журналистите ще кажат - "Ама то на тези страници не се обръща голямо внимание и редакторите ни пришпорват да ги подготвим за час-два, кой ще ти чете книги? А и ако напишеш нещо лошо, кой ще ти плати или дава бройки? Кой ще идва в телевизията?"

Пак се връщаме на основния проблем на медиите у нас - липса на авторска мисъл и съвест и абсолютно изкривяване на представата за функцията им. Дали ще отразяват политически и икономически проблеми, или ще представят книги е все едно - няма лично мнение, има препредаване и copy-paste.

А ако толкова се страхуваш да пишеш лоши рецензии, има вариант - просто трябва да прочетеш не три, а пет или десет книги и да избереш тези, за които можеш да кажеш само хубави неща. И така ще си създадеш репутация на „добрия критик". И тогава самият ти подбор ще бъде достатъчна оценка за книгите.

Които все пак трябва да се четат.

 

Най-четените