Webcafe

Анастасийците от Васил Левски

Милена Иванова
09.03.2013, 21:44 (обновена 12.03.2013, 07:13)

1 от 17 снимки Назад Напред

анастасийци

Това селище го няма на картата, няма и път до него

Не ги съдете, не им се присмивайте, не ги съжалявайте...

Във време, в което в страната ни бушуват протести в градове и села, има едно място, където хората отдавна се опитват да изградят своя собствена социална система без държава.

Те нямат сметки за ток и отопление, защото не ползват ТЕЦ и парно, нямат и сметки за вода, защото единствената, която употребяват, е от близката река. Електричество си набавят чрез слънчеви панели или вятърни генератори. Някои от къщите са построени от слама и кал върху дървена основа, други от дърво и каменна вата, а за част от жителите караваните са временен дом. Храната им е тази, която расте в нивите и градините им.

Селището се намира край град Елхово. Няма го на картата и до него няма път. За да се добереш дотам, трябва да минеш с кола през реката. Но когато тя е преляла, единственият начин е пеша по символично малко мостче, направено от паднали дървета.

Един от първите заселници е 61-годишният машинен инженер Владо Досев. Софиянец, който напуска столицата преди 7 години, купува си земя и се заселва тук заедно с още няколко семейства. Привлечени от книгите за Анастасия, написани от руснака Владимир Мегре, няколко души решават да основат свое родово селище, като всеки построи родово имение на не по-малко от 10 декара, както препоръчва Анастасия.

Според автора на книгите, тя му се явява и той записва нейните предания. Анастасия е жена, която живее в сибирската тайга в унисон с природата. Проповядва живот без нужда от пари, който цивилизацията отдавна е отрекла.

Всеки се грижи за собствена земя, на която сади овошки и зеленчуци. Някои от българите отглеждат и житни култури, сред тях са спелтата и лимецът, които не са широко разпространени.

Причината е в цената им, тъй като са трудни за отглеждане и обработка. От един килограм необелена спелта се получават 500 грама годни за консумация. Не се повлияват от наторяване и дават в пъти по-малко от обикновената пшеница. В София хляб от спелта и лимец може да се намери в луксозни пекарни, като цената за килограм е около 4-5 лева.

Богдан и Светла, заселили се в родовото селище през 2009-а заедно с още едно семейство имат ниви, които обработват. Разбира се, с помощта на модерна техника като трактори, а не с рало и кон. Богдан споделя, че не може да се оплаче от липса на търсене на произведената стока.

На гости във вълшебната къща

Те ме приемат на гости, но не в тяхната собствена къща, а в най-хубавата - тази на Косьо, един от първите жители. Той в момента е в града, заради лични проблеми, но Владо Досев е убеден, че ще се върне, защото животът там не е за него.

Първото ми впечтление от къщата, е че прилича на тази на Флинстоун. Но всъщност не от камък, а от дърво и смесени кал и слама, които според тях са много по-добър изолатор от тухлите. Отвън, до вратата е поставен кошер по модел на Анастасия - в естествен дънер, за да се чувстват пчелите като в истински дом.

А когато прекрачвам прага, се озовавам във вълшебно място на билки и отвари. Те са закачени в малки платнени торбички по стените и грижливо са надписани. Домакините ме гощават с чай от десетина билки, мед, домашен ликьор и сладко от тиква с кафява захар.

Уханието на билките се смесва с деликатната миризма на слама. Споделят ми, че за три зими все още не са използвали докрай 3-те кубика дърва, с които са се запасили. Не мога да повярвам, защото в една обикновена къща толкова се изразходва за зима, дори по-малко. Поглеждам към печката и виждам доказателството - тя не гори в момента, защото вътре е достатъчно топло дори и в края на февруари.

Богдан има нарушено зрение, вижда само светлини и сенки. Един ден през 2005-а сяда на компютъра и отваря книга за незрящи. След първите 10 страници, казва, че вече не е същият човек. Книгата е от поредицата "Звънтящите кедри на Русия", написани от Мегре. След като компютърът му я дочита, той изоставя отворената кутия цигари и никога повече не запалва.

Споделя идеята за нетрадиционния начин на живот в изолирано от цивилизацията място със съпругата си. Така след няколко години двамата напускат апартамента и магазина за козметика в Пловдив и построяват своя къща край Елхово заедно с още няколко сподвижници.

Днес земя имат около 20 семейства, но само 3 от тях са там целогодишно. Всички си мечтаят, че ще успеят да скъсат окончателно с градския живот, но за някои като Сашо и Силви от Варна е невъзможно, заради малката им ученичка. Те си идват само през лятото и по време на ваканциите.

Краси и Софи пък са млада двойка, която ще се присъедини напролет. Тя е англичанка, дошла в България заради ревматично заболяване, след това последвала своя любим в идеята му, а сега се е превърнала в шивачката на селището. През лятото повечето хора се завръщат към своето райско кътче и му вдъхват живот.

Нова социална структура

Владо много рядко ходи в София, и казва, че винаги се разболява там. Съпругата му останала в града, защото я е страх, тъй като на мястото няма как да стигне линейка, ако й се случи нещо. Чува се с нея и децата си по телефона. Споделя, че те не го разбират, но той не иска да се върне. Използва интернет от къщата на своя приятел Сашо - компютърен специалист, който в момента е във Варна с жена си и дъщеря си.

"Активен съм. Искам да предам моята мъдрост на младите. Хората 2000 години се блъскаме в тази система. Опитвам се да им помогна, но те не чуват, или ги е страх. И мен ме е било страх - първите две години тук не бях сигурен, но вече съм. Ние създаваме нова социална структура. Аз съм бил политик. Но се отказах от политиката и дойдох да правя това нещо.

Никакви реформи не могат да променят света - тъмни сили го управляват. Тайни общества държат хората в подчинение. След 1989-а и аз тичах по площадите. Ако момчетата по площадите постигнат нещо, след 5 години то пак няма да значи нищо. Знаете ли колко мръсно нещо е политиката!? Разбрах, че този свят е непроменим. Бог се погрижи за мен да прочета книгите на Ошо, Дънов, Анастасия. Има и друг начин на живот", споделя бившият инженер.

Той е разочарован, че твърде малко хора са дошли да живеят в родовото селище, но се надява един ден да успеят да съберат 100-150 души и да изградят своя социална структура, каквито примери има в Русия. Владо посочва и славяните, които не са имали своя държава, но са живели в хармония в родови селища. "Официалната наука ще каже, че са диваци. Това е лъжа", смята той.

Тъй като почти всички са вегетарианци, нямат нужда да отглеждат животни. А млечните изделия си набавят от близкото село. Все още има продукти, които си закупуват, тъй като не са изградили докрай самостоятелно общество. Владо иска да вложи уменията си на инженер и да помогне за по-бързото развитие на селището.

В тази общност няма лидери. Решенията се взимат с консенсус . Всеки прави каквото иска, без да обезпокоява съседа. "Тук, ако някой дойде с много пари и реши да заживее, няма да се получи. Трябва му минимален капитал. Трудът облагородява човека", казва Досев.

"Градът ти дава много удобства - топла вода, електричество, но забързаният начин на живот ти отнема спокойствието, което имаме тук. Произвеждаме собствената си храна. Този вкус не можеш да го купиш в магазина", споделя Богдан.

Не смята, че животът му е форма на протест, а просто избор. Хората сега са по улиците, също като него през 1997-ма, но вече вижда нещата така: протестиращите излизат навън, скандират, след това се прибират у дома и на следващия ден пак отиват на работа, а неговият личен избор е да бъде тук.

Живот без държава

Те живеят без държава, но все още използват пари. "Необходими са ни, за да построим всичко тук, да си купим акумулатори. Анастасия казва, че те са зло, но трябва да го насочим към нещо добро. За всички милиарди на света не бих се отказал от човешкото в себе си, а хората го правят за жълти стотинки. Техническата революция изпревари духовната. Но преди зазоряване е най-тъмно", оптимистично завършва Богдан.

Името на селището е Васил Левски. Избрали го първите заселници през 2006, защото тук те са свободни. За мен най-интересен е непрестанният конфликт, в който живеят. Искат да се отърват от парите и модернизацията на съвременния свят, но в същото време, дори горе в селището, са изгубени без тях. Надяват се един ден да нямат потребността да ги използват, но все още зареждат мобилните си телефони, за да се чуят с близките си. Използват интернет, за да се информират какво се случва в другия свят.

Питам ги дали наистина вярват на Владимир Мегре, срещу когото има не малко обвинения, че прави бизнес със своите книги и с продуктите, които Анастасия препоръчва. Той произвежда и продава в Русия кедровото масло, например. "Според мен е честен човек. Анастасия разкрива огромна информация, дава точни рецепти за този живот. Мегре е само една писалка. Не е изкривил думите й", убеден е Богдан. А Владо го допълва: "Аз да бях на негово място, сигурно щях да пречупя думите й през себе си."

Харесвам тези хора. Не ги разбирам напълно, но и не ги съдя. Те не обезпокояват никого със своя избор. Ако аз мога да избирам, ще им отида на гости за няколко дни. Ще садя домати и плодни дръвчета с тях, ще ям вкусен хляб, ще се наслаждавам на природата и въздуха, ще изчистя съзнанието си от натрупания негативизъм в обичайния ми живот и... ще се върна обратно. Цивилизацията е моят избор, но има и друг, който прави щастливи други хора.

Oще: анастасийци  държава  елхово  земя  мегре  път  селище  странджа  ток  труд  цивилизация 


Още от Репортаж

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 11.12.2012, 10:15

3 Radenko Kostadinov | 10.03.201313:14

П.П. Селцето от снимките и тази безкрайна зелена шир наоколо.... изглеждат прелестно! Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.12.2012, 10:15

2 Radenko Kostadinov | 10.03.201313:13

Напомня ми малко на филма "The Village", само че там принудително държаха децата в селото. А, иначе, подобни комуни-селища има не само в Русия, ами и на много места в Швейцария, Германия, Австрия... хората се опитват максимално да постигнат независимост от "Външния свят". И вероятно това наистина е единственият начин човек да започне отново да цени животът около себе си, само че... опре ли се до някакви религии, дъновизми, секти, опити да ти втълпяват "правилните духовни пътища", които да следваш сляпо и наивно, книги-библии, написани от руснак, дошла му свише горска самодива... е, аз лично бягам като дявол от тамян Намига
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 24.04.2011, 14:41

1 Чинчифон | 10.03.201312:27

На мен ми харесва посоката,която са избрали.Ще им бъде много трудно,но това е единственият път,по който човечеството може да се спаси от последиците на безмозъчната експлоатация на природните и човешки ресурси.В интерес на суетни тъпанари,които ако не блестят с богатство,никой няма и да ги забележи.
   

оценка

+0 -0