Тя е само на 29 години, но си завоюва място в Конгреса на САЩ. Бивша активистка в кампанията на Бърни Сандърс, тя проповядва радикални идеи за "демократичен социализъм" във все по-олевяващата Демократическа партия. Александрия Окасио-Кортез доказва всеки ден, че има гениален усет за позициониране в социалните медии и - няма да е пресилено да се каже - има шанс да се превърне в лицето на новата политическа реалност в Америка.
Ето кратко описание на случая: Преди седмица се появи клип от колежанските години на Окасио-Кортез (чийто мандат в Камарата на представителите тъкмо започваше). Видеото от 2010 г. показва как младото момиче танцува заедно с група състуденти от Университета в Бостън - на пръв поглед, нищо сензационно или скандално.
Записът обаче се превърна в "храна" за подигравки от страна на серия консервативни активисти и медии. Последва незабавна контрареакция от страна на левичарите в социалните мрежи, което доведе до... контра-контрареакция на републиканците, и за отрицателно време беше генериран зрелищен скандал без какъвто и да е повод.
По-интересното е, че Александрия Окасио-Кортез използва разгара на медийната драма, за да обяви съвсем конкретно политическо предложение в интервю за Андерсън Купър за "60 Minutes" - вдигане на горната граница за подоходното данъчно облагане за най-богатите хора до 70%. С други думи, върна историята от времето преди Рейгъновите данъчни съкращения в началото на 80-те.
Нобеловият лауреат Пол Кругман се изказа в подкрепа на идеята й, което незабавно изтласка дебата за левичарската данъчна реформа от полето на напълно немислимото към полето на допустимия разговор.
"A lot of folks want to brand me a flamethrower." In this unaired clip, Congresswoman Alexandria Ocasio-Cortez says she's actually a "consensus builder." https://t.co/K8s4MqLpxx pic.twitter.com/D3WERvQ2e6
— 60 Minutes (@60Minutes) January 7, 2019
Родената през 1989 г. Александрия Окасио-Кортез е истински феномен в социалните мрежи, където последователите й се увеличават с всеки изминал ден. Никому неизвестната (доскоро) барманка от Бронкс вече има повече фенове в Twitter от дългогодишното лице на Демократите в долната камара на Конгреса Нанси Пелоси.
Профилът й е пълен със снимки и впечатления от живота в политическата "кухня" на Вашингтон - от процеса по избора на нов лидер на политическата група, до получаването на първите официални визитни картички или дори справянето с прането на новите членове на Конгреса...
I hear the GOP thinks women dancing are scandalous.
— Alexandria Ocasio-Cortez (@AOC) January 4, 2019
Wait till they find out Congresswomen dance too! 💃🏽
Have a great weekend everyone :) pic.twitter.com/9y6ALOw4F6
"Чух, че републиканците смятат танцуващите жени за скандални. Изчакайте да разберат, че и жените в Конгреса танцуват!"
Instagram-фийдът й е майсторски клас за това как трябва да се изгражда един политически бранд. Няма да бъде изненадващо, ако влезе като пример за добър маркетинг в учебните програми по гражданско образование. В пространство на предозирана ирония и лицемерие, Окасио-Кортез предлага уникална валута - автентичност. Тя е такава, за каквато се представяше в предизборната си кампания, и няма изгледи да се промени.
Това влудява политическите й опоненти и кара нейните съпартийци да се старят да й подражават, за да привличат сходна публика.
This time a year ago, I was bartending while running a long-shot campaign for Congress.
— Alexandria Ocasio-Cortez (@AOC) December 29, 2018
That time felt so dark and yet so hopeful at the same time. Our odds were dismal + I was dismissed, but we felt that fighting hard for what’s right - even uphill - was worth it.
Keep going. pic.twitter.com/9SDGpAW9Kr
"По това време миналата година работих в бара, докато организирах кампанията си за Конгреса, чийто успех беше слабо вероятен. Този период беше толкова мрачен, но и изпълнен с надежда. Шансовете ни бяха пренебрежими, отхвърляха ме, но усещахме, че си струва да се борим за правилните каузи - въпреки трудностите".
Окасио-Кортез е част от онези политически професионалисти, чийто талант е да се възползват майсторски от новите медии. Американската история е доказала, че този талант е отличителната черта на най-добрите в занаята, независимо от епохата и поколението. Дебатите от 1858 г. между Ейбрахам Линкълн и Стивън Дъглас се превръщат в медийна сензация за времето си, като отварят пътя към Белия дом на Линкълн две години по-късно.
Първият телевизионен дебат между Джон Кенеди и Ричард Никсън от 1960 г. показва как младоликият и енергичен демократ надделява с лекота над лишения от харизма кандидат на Републиканците - учебникарски пример за влиянието на телевизията върху нагласите на избирателите. Доналд Тръмп, сам по себе си, е реалити-феномен, който доминира напълно в информационния поток на новинарските ТВ-канали и едновременно с това - използва профила си в Twitter, за да държи целия свят в напрегнато очакване.
Ето така 29-годишното момиче от пуерторикански произход успя да победи един от ветераните на Демократическата партия, за да спечели номинация за Конгреса, след което наложи собствения си политически дневен ред още в първата седмица на мандата си.
🎶 Don’t be fooled by the plaques that we got, I’m still / I’m still Alex from the Bronx 🎶 pic.twitter.com/eO68AGxn2z
— Alexandria Ocasio-Cortez (@AOC) December 27, 2018
"Не се заблуждавайте от табелката / Аз все още съм си Алекс от Бронкс" - препратка към песента на Дженифър Лопез ("Jenny from the Block").
Александрия Окасио-Кортез е един възможен отговор на въпроса как социалните мрежи влияят не само върху имиджа на политическата власт, но и върху нейното овладяване и упражняване. Това влияние често се оказва твърде негативно в общества, които нямат доверие на официалните източници на информация, но нямат и умението да различават фалшивите новини в мрежи като Facebook и Twitter. Насилието, предизвикано от разпространяването на манипулирани скандални новини в социалните медии, доведе до смъртни случаи в Шри Ланка и Мианмар.
Във Франция обаче "Жълтите жилетки" си спечелиха политическа победа над Макрон с организираните във FB протести срещу данъка на горивата. В Испания онлайн-бунтът от 2008 г. доведе до създаването на политическата сила "Podemos", която разруши комфортната двупартийна система.
В книгата си "Бунтът на публиката" Мартин Гури пише, че корозивният ефект на социалните мрежи се изразява в подкопаването на колективното доверие около обществените институции - както в правителството, така и в традиционните медии.
Хората не са съвършени, а институциите им - още по-малко. Когато те изгубят способността си да създават и разпространяват най-важните си политически послания, вярата на обществото изчезва заедно с тях.
Именно вярата в определен колективен консенсус (например, илюзията за "истината" с главно "И") прави възможен съвместният живот в човешкото общество.
В тази вяра има голяма доза наивност, но понякога тя дава по-добри резултати от вторачването в най-дребните дефекти на системата. Никой не се е заблуждавал, че легендарният новинар Уолтър Кронкайт е постигал академична коректност, когато всяка вечер е завършвал емисията с думите "Така стоят нещата". Но съгласието около определени базови истини е единственото нещо, което позволява обща човешка дискусия за състоянието на света. Тъкмо обратното - в момента публичният дебат е разделен между воюващи групи, които се обвиняват взаимно в разпространение на "фалшиви новини".
Дали социалните мрежи могат и да градят, вместо само да рушат? Дали същите инструменти, които създадоха поколението на нарцистичните "инфлуенсъри", няма да доведат и до зараждане на ново поколение на политически таланти?
Онлайн-присъствието на Александрия Окасио-Кортез е прозорец към това възможно бъдеще - но не изчерпва отговорностите й като политическа фигура. Да пишеш остроумни послания в Twitter е едно, да управляваш - съвсем друго. Но промяната в медийното пространство, която налагат хора като Тръмп или Окасио-Кортез, е видима. Ако вестниците или телевизията са били решаващи за кариерата на исторически личности през 19 и 20 век, така технологиите и интернет може да отворят пътя към властта на хората, които овладеят наратива в социалните мрежи.
