Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Дж. Д. Селинджър - спасителят с дяволски талант


"Смятах да се преструвам на глухоням. Така нямаше да съм длъжен да водя глупави безполезни разговори с никого. Ако някой иска да ми каже нещо, ще трябва да го напише на листче и да ми го подаде. Това много скоро ще го отегчи до смърт и така ще се отърва от разговори до края на живота си"
"Смятах да се преструвам на глухоням. Така нямаше да съм длъжен да водя глупави безполезни разговори с никого. Ако някой иска да ми каже нещо, ще трябва да го напише на листче и да ми го подаде. Това много скоро ще го отегчи до смърт и така ще се отърва от разговори до края на живота си"

Ако Джеръм Дейвид Селинджър беше сред нас, със сигурност щеше да обърне гръб на всеки опит за тържествено честване на 100-годишнината от рождението му, която се навършва на 1 януари 2019.

Авторът на "Спасителят в ръжта" ще бъде запомнен със своето митично усамотение - решението му да пази ревностно своето лично пространство и да избягва всяка форма на общуване с "проклетите хора", които се стараят да го привлекат към публични събития, независимо дали го правят заради уважение, страхопочитание и/или от обикновена суета.

Мнозина от почитателите му вярват, че литературният му талант не може да се сравнява с нито един друг автор, въпреки че той спира да публикува разкази и новели 45 години преди смъртта си през 2010 г. Колкото повече Селинджър страни от общуване с външния свят, толкова повече външният свят се вглежда в образите от книгите му - млади, болезнено наранени души, преживели повече загуби, цинизъм и лицемерие отколкото могат да понесат, които продължават да вярват във възможността за един по-интелигентен, деликатен и човечен свят.

"Смятах да се преструвам на глухоням. Така нямаше да съм длъжен да водя глупави безполезни разговори с никого. Ако някой иска да ми каже нещо, ще трябва да го напише на листче и да ми го подаде. Това много скоро ще го отегчи до смърт и така ще се отърва от разговори до края на живота си", казва неговият герой Холдън Колфийлд, чиято единствена мечта е да "спасява децата, тичащи през цъфналата ръж към пропастта".

Това е изповедта на момчето, което иска да избяга от училище и от света на ограничените, полирани, вечно преструващи се хора, за да търси красотата на живота в поезията, природата, невинността и чистата обич. Селинджър пише "нежно и с любов, без да залита към сълзливост", както го описва Ърнест Хемингуей в свое писмо. Гласът на Холдън понякога звучи грубо и омерзено, но не губи силата си повече от половин век по-късно.

"Спасителят в ръжта" се превръща в сензация при публикуването си през 1951 г.

Критиците я смятат за една от най-добрите книги на ХХ век, възхищават се на лаконичния стил и автентичната перспектива на поколението, завинаги изгубило илюзиите си след терора на Втората световна война. А Джери Селинджър е един от тях - като войник участва в десанта в Нормандия през 1944 г. и в освобождаването на концентрационни лагери. Кошмарът на масовата смърт - и миризмата на изгоряла човешка плът - ще го преследва завинаги.

Запознанството с Хемингуей в Париж, който разпознава "дяволския талант" в Селинджър, му дава стимул да се отдаде на литературата.

Мистичното самоналожено отшелничество, бурните връзки с млади момичета (започнали с разбитото му сърце след несподелената любов към Уна О'Нийл), религиозните интереси и маниакалните житейски навици, описани в детайли през мемоарите на близките му хора, създават на Селинджър образ на труден, озадачаващ, параноичен човек.

На 8 декември 1980 г. Марк Дейвид Чапман носи в себе си "Спасителят в ръжта", когато е арестуван за убийството на Джон Ленън в Ню Йорк. По-късно той разказва пред полицията, че книгата му "помогнала" да разбере защо е трябвало да убие Ленън.

Независимо от всичко, Селинджър продължава да пази дистанция спрямо публичните спорове, нежеланата слава и журналистическия интерес, като издига прегради пред натрапчивото любопитство. В едно от редките си интервюта от 1974 г. той казва: "Познат съм като странен, резервиран човек. Но правя всичко това само в опит да запазя себе си и работата си".

100 години след рождението му, посланието му остава живо в неговия брилянтен литературен свят, в обречената чувствителност на героите му, и в сърцата на няколко поколения "спасители в ръжта".

 

Най-четените