„Българските ученици трудно анализират текстове, не се справят при разчитането на графики и четат най-вече списания. Това са основните изводи от представеното международно изследване PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD)."
Как ви подейства тази новина? Българските ученици можели да четат, е, някои не съвсем гладко, но на мнозинството им било изключетелно трудно до разбират и да анализират прочетеното.
Ще рече - българските ученици не могат да мислят. Някак естествено. И по наследство. Те са чеда на поколението, възпитано в най-добрите социалистически традиции: „Чети и възпроизвеждай!" Творенето е опасно. Мисленето също. Различността е нежелана!
Как е разпределен разумът?
Един брадат виц твърди, че разумът е най-справедливо разпределеният ресурс на Земята - никой не се оплаква, че му е малко. Въпреки това, сферите, в които час по час се извива вой, че липсват нови и добри идеи са... реално всички сфери на човешкия живот. От политиката и икономиката до личните отношения и изкуството.
Но е видимо, че новите идеи в образованието са най-кът. Което затваря кръга. Перфектен параграф 22. Образователната система не толерира мисленето. Мисленето зацикля и не прави нищо за образователната системата.
Я, колко е интересен този свят!
Забелязали ли сте, че любопитството е естествено присъщо на малките човечета. Още едва прогледнали, те жадно поглъщат света. Опознават го както сварят - с очи, уши, нос, ръце, уста...( за ужас на майките си).
Забелязали ли сте, че това естествено любопитство при малцина се запазва за цял живот. Някъде към прогимназията, образователната система успява да го унищожи в по-голямата част от питомците си.
Въпросната система прави така, щото тотално да погуби този естествено присъщ стремеж към знания. Класните стаи са пълни с дълбоки въздишки, а главите на учителите - с ядове. „Не щат, бе! Не щат да учат и това е!"
Ами, как и да щат?!
Като цяло системата е ориентирана към възпроизвеждане, не към търсене на знания. Не стига и това, че учебниците са скучни и лошо написани. Не стига и остаряла форма за оценяване, ами нашенската образователна система е заспала през 50-те и още сънува, че още може да си позволи да принуждава, не да мотивира.
Да знаеш е забавно!
Ако мислите, че ваш родителски дълг е да ограничите пораженията на родното образование, като седнете да пишете домашни заедно с тях, като им обясните как трябва да положат усилия, защото са длъжни, защото това ще им отвори врати, защото ще им даде добър старт - грешите.
Ако смятате, че трябва да наказвате за несвършена работа - още повече грешите. Най-много да си докарате луди пуберски бунтове вкъщи.
Може би не по-лесно, но по-градивно е да научим децата да мислят. Да са любопитни. Да усетят вкусът към откриването на нови факти, знания, мисли, тези.
Да се научат, че измислянето на нови тези, изобретения, идие е ценност. Това е градивно - другото е принуда. А свободолюбието и стремежът да се изплъзне от принудата е друга характерна човешка черта.
Но докато нищо не учи така добре, както любопитството, големият грях на българската образователна система е, че го погубва.
