Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Една тийнейджърка разказва за модерното робство във Великобритания

Нарастващ брой млади хора са въвлечени в света на дрогата Снимка: Getty Images
Нарастващ брой млади хора са въвлечени в света на дрогата

Всяка петъчна сутрин, докато пътниците слизат на станция "Виктория" в Лондон, една тийнейджърка се качва на влака за Ийстбърн, крайбрежен град на около 97 км от града. Тя е облечена в своя спортен екип и носи чанта през рамо, покрита със значки с поп икони. Опитва се да изглежда все едно отива на училище. Тя всъщност работи вече от три часа.

Въоръжена е с нож и носи огромно количество дрога от "клас А" - хероин, кокаин, метадон, екстази, LSD и халюциногенни гъби.

14-годишното момиче е инструктирано да отиде до Ийстбърн, за да продава хероин и крек. Ако тя не успее да постигне непрекъснато увеличаващите се изисквания на своя шеф, 48-годишен тартор на банда, който я е намерил през социална мрежа, ще бъде пребита или изнасилена.

Доклад на Британската правителствена комисия за модерното робство и трафика на хора, издаден миналия месец, описва разпространена практика, която обхваща десетки хиляди души в страната. Повечето от тях са имигранти. Но огромна част от жертвите изненадват - това са случаи, които включват британски граждани, повечето от които тийнейджърки. Те са третата по големина група след виетнамците и албанците.

По-голямата част от жертвите на трафик на деца също са от британски произход.

От салони за красота и автомивки до строежи, хиляди уязвими възрастни и деца са търгувани като стока и са обект на тормоз и насилие.

Първият британски комисар срещу робството, Кевин Хайланд, казва, че всички пропускат нещо много важно - в британското общество има много уязвими хора. И бедността далеч не е единствената причина за това, някои от тях имат проблеми в училище или зависимости.

В продължение на месеци никой не забелязва, че 14-годишното момиче, чиято самоличност се крие от съображения за сигурност, защото похитителите й са още на свобода, излиза тихо от апартамента си още преди съмване, не отива на училище и се връща късно вечер. Веднъж дори със синини по цялото тяло. Никой не забелязва дълбоките прорези по ръцете и ръката й, когато тя започва да наранява сама себе си.

Нейната майка признава, че не е обръщала достатъчно внимание на дъщеря си, че момичето понякога отсъства от дома им за няколко дни.

Майка й игнорира и обажданията от училището с информация, че тя е отсъствала. И тогава, през ваканцията през юни миналата година, тийнейджърката изчезва.

Едва седем месеца по-късно, когато вече майката се е примирила с факта, че дъщеря й явно е мъртва, детектив съобщава, че детето е отвлечено и взето в робство.

"Робство?", пита жената. Тя си повтаря тази дума и не съумява да ги проумее. Докато дъщеря й я няма, тя не спира да мисли за всеки сценарий, който може да й се е случил. Но робство не е сред тях.

Властите във Великобритания са регистрирали 2 255 случая на робство в Англия и Уелс за миналата година. Това е ръст със 159% в сравнение с по-миналата година. Според правителствената комисия, въпреки, че числата се повишават, това не може да се каже за информираността за проблема сред полицията и обществото.

Скорошна проверка на работата на полицията показва значителни недостатъци, които оставят много жертви в опасност.

Жертвите, които се свързват с полицията, невинаги биват припознати като такива и по този начин остават в ръцете на насилниците си. Други са арестувани като нарушители и нелегални мигранти. Някои от най-уязвимите хора са тези, които зависят от социални помощи и нямат семейство и подкрепа от роднини. В резултат те лесно се повлияват от току-що появили се в живота им хора.

Така тийнейджърката среща своя похитител - през чат приложение на телефона си. Майка й наскоро е загубила работата си в пекарна и намалява джобните й на 20 паунда на седмица. Това принуждава момичето да прекарва по-малко време с приятели и повече - в интернет.

Тя признава, че е била разорена и заради липсата на средства не е можела да направи каквото и да било.

От скука започва да си пише с непознати хора и така среща него - похитителя си, който все още не е арестуван и името му е неизвестно.

Когато се запознава с него, той е наистина мил. Непрекъснато й купува ваучери за телефона и й обяснява, че може да се грижи за нея и да я научи как да изкарва пари. На първата им среща я води в любимия й ресторант за бързо хранене и поръчва голямо семейно меню само за двамата.

Мъжът убеждава момичето да "отиде в провинцията", което означава да стане нарко-дилър. Докато повечето британски граждани са жертва на трафик за работа или секс, нарастващ брой млади хора са въвлечени в света на дрогата заради сравнително нов феномен - дистрибуцията на наркотици от града към малките градове.

Шефът обещава на тийнейджърката 130 паунда за всеки ден, в който тя работи.

Бандата му изкарва по около 1800 паунда на ден. А за първите си четири месеца работа, момичето изкарва 1900 паунда. Освен това тя получава нов телефон с неограничен тарифен план и златна гривна, която все още носи.

Един ден, след поредното посещение до Ийстбърн, член на бандата им й казва, че е заснета от полицията и властите я чакат, за да я арестуват в дома й в Южен Лондон. Тийнейджърката му повярвала. Мъжът, когото тя познава като Зиги, взима телефона и парите й. След това я закарва до мизерен гараж, в който живее седем месеца с нарко-зависими.

Всичко се променя. Зиги започва да я бие и да й казва, че вече не им върши работа. Тя вече не е дилър и е принудена да подготвя дозите от дрога, да ги пренася между къщите в областта и да почиства след наркоманите.

Една вечер докато спи на матрак в един ъгъл на студения гараж, Зиги влиза и ляга до нея.

Първо я съблича и известно време лежи до нея, но след това я изнасилва. Много пъти тя си мисли да избяга, но няма къде да отиде. Мисли си, че или ще я убият, или полицията ще я арестува.

Когато членове на бандата и различни нарко-зависими започват да я изнасилват всяка вечер, тя най-накрая решава, че нищо не може да е по-лошо от това. На следващия ден отива в обществена пералня и моли да използва телефона, за да се обади в полицията.

В дома си се връща едва след като е прекарала няколко месеца в специален дом, минавайки през програма за рехабилитация.

Майка й е принудена да се преместят от дома им в Южен Лондон, защото членове на престъпната група все още са на свобода.

В момента най-голямото предизвикателство е момичето да завърши процеса по възстановяването си. Иначе рискува да се върне в ръцете на трафикантите, което се случва често с младите жертви.

Тийнейджърката е щастлива да е обратно при приятелите си, усмихвайки се за първи път от много време. Но и липсват телефона и парите...

 

Най-четените