Започваме с добрата новина. И тя е, че служебният кабинет е много различен като профил в сравнение с т.нар. "министри-експерти" от програмното правителство на Пламен Орешарски, назначавани по партийно-квотен принцип.
Повечето от служебните министерства се поемат от хора, чийто професионален живот е свързан със съответната администрация или вече имат опит като министри в кабинета на Марин Райков.
Румен Порожанов, на когото ще се разчита за ревизията на финансовото състояние на държавата, познава добре работата на Министерството на финансите отвътре.
Това се отнася и до вицепремиера по еврофондовете, по регионалното развитие, министрите на транспорта, на околната среда и водите, на здравеопазването и на земеделието (донякъде).
Хубаво е, че в секторите, отговорни за разпределението на сериозни средства от бюджета, не влизат хора по случаен, квотен или партиен подбор, защото в и без това краткия мандат на служебния кабинет няма време за губене в "разучаване" на длъжностната характеристика на министъра.
Положителен сигнал е и изборът на ръководители на министерства от значение за националната сигурност - като министерството на вътрешните работи и на труда и социалната политика.
Йордан Бакалов и Йордан Христосков повече от десет години не просто наблюдават, но и лично участват в изграждането на съвременния вид на системите и са показали, че не се влияят от партийна целесъобразност.
В графата с плюсовете е и назначаването на експерти с авторитет и признание от партньорски структури. В ситуацията на непрекъсната ескалация на напрежението между Русия и Украйна Велизар Шаламанов и Даниел Митов ще формират една от най-важните политики в служебното правителство.
Обаче...
Премиерският пост за проф. Георги Близнашки в отплата за публичната подкрепа на президентската инициатива за изборен референдум не беше най-положителният сигнал, който можеше да излъчи Росен Плевнелиев. Изглежда като твърде буквален прочит на опита за признателност към гражданските протести.
"Успокояващото" е, че оперативните му функции са разпределени по четирите вицепремиерски позиции, което застрахова служебния кабинет от евентуални грешки на формалния му ръководител. Президентът спести и още едно неудобство на Близнашки, като лично обяви правителствената подкрепа за Кристалина Георгиева.
Прекалено смелото вдигане на летвата с анонса за реформа във финансите и банковия сектор, енергетиката и съдебната власт, също може да заложи капан. Големите заявки могат да останат само добро пожелание поради обективната липса на време, ресурс и политическа подкрепа, които съпътстват всяко служебно правителство.
Ще видим и доколко ще проработи опита за граждански надзор над една от най-затворените структури - Министерството на вътрешните работи, над която е поставен като вицепремиер министърът на правосъдието. Не е безспорен въпросът дали секторът "вътрешна сигурност" отговаря на професионалния капацитет на Христо Иванов, но резултатът ще е интересен.
Странно е и връщането на Гражданския борд по изборите. Тази структура съществуваше в предишното служебно правителство и доказа, че не е нищо повече от говорилня, която не допринесе по никакъв начин нито за повишаване на доверието в изборния процес, нито за по-добра подготовка на хората от секционните комисии, от които реално зависи честността и легитимността на вота, нито предотврати случването на скандала "Костинброд". А провеждането на изборите е основна задача на служебния кабинет.
Не стана ясно защо президентът се отказа от Димитър Димитров като министър без портфейл, който трябва да отговаря за провеждането на изборите. Щеше да е далеч по-добре от всякакви бордове и граждански форуми.
И накрая - основният въпрос - защо точно тези хора - Плевнелиев не се аргументира, извън четенето на CV-та, за мотивите за назначаването на точно този кабинет.
