Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Каквото са ни постлали, от това ще мрем

Всички намерения за здравеопазване си приличат Снимка: Явор Николов
Всички намерения за здравеопазване си приличат

На оградата на 32-о СОУ, на ъгъла на бул. "Христо Ботев" и "Тодор Александров", точно срещу Двореца на националната култура - Син Сити, греят на два билборда, един до друг, три засмени мили дами в бяло.

И ако едната от тях я разпознавате тутакси - кметът на София Йорданка Фандъкова, за другите две може и да се позачудите. Едната е лекарката от Смолян и депутат от ГЕРБ в 41 НС - Даниела Дариткова, водач на листа на ГЕРБ за изборите на 12 май, другата е четвъртата здравна министърка на ГЕРБ - Десислава Атанасова. Макар и да се имаше за "тежка артилерия", тя няма да води листа - на трето място е в русенската. Толкова са ги "барнали" и трите, че може да рекламират някой млечен продукт - не, не деликатес, а всъщност става въпрос за борба с рак на шийката на матката.

На 7 април, на сцената в "Арена Армеец" лидерът на закрачилата към втори мандат партия ГЕРБ Бойко Борисов говори за изфабрикуваното досие на Станишев, за грешките, "чадърите", добрите намерения, асфалта. Само за здравеопазването нищо не каза. Даже не поздрави българските медици с празника им.

В платформите за здравеопазването само бла-бла-бла

Нито дума за здравеопазване не беше казана и при публичното представяне на предизборните платформи на двете партии, които се сблъскват за първото място на 12 май, но важното е, че могат да се прочетат - и тази на  БСП и тази на ГЕРБ. Ако поискате да се справите с документите, в които са изложени най-добрите им намерения спрямо нас, ще видите, че на раздел здравеопазване са посветени най-общите приказки и най-късите послания.

"...Подобряване на детското здраве чрез комплексни профилактични и здравни грижи и рационалното хранене и физическа активност. •Своевременна спешна помощ, достъпна до всяко населено място, чрез кадрово обезпечаване и модернизиране на транспортната и медицинска техника. •Високотехнологично оборудване за българските болници за ранна диагностика и лечение на заболяванията. •Въвеждането на електронно здравно досие за по-ефективна, контролирана и прозрачна система." Толкоз. Това пише в герберския документ, озаглавен "Политическа програма за развитие на България".

13 години я чакаме тая е-система на здравеопазването

Впрочем, това за електронното досие, електронния здравен паспорт и изобщо е-контролът върху използваните медицински услуги в доболничната и болнична помощ може да го срещнете в програмите на почти всички сили (не и при БСП), срещани в класациите "ако изборите бяха днес". Самата е-система, отново ще повторим, се прави от ... 13 години, също като "Дунав мост"2 и тя се прехвърля през 4 правителства, но на моста поне му се видя краят.

Само че ГЕРБ са "пропуснали" да сложат срок кога най-сетне ще заработи тая информационна система, която ще засича и течовете във финансирането.

Смехотворно е намерението за осигуряване на "високотехнологично оборудване" за болниците. (Защото най-голямата и стара АГ болница у нас - Майчин дом в София, например няма 3D/4D eхографи за пренатална диагностика.)

Средствата в здравеопазване, за т.г. близо 3.344 млрд. лева, се харчат преимуществено за лекарства, консумативи и заплащане на болнични услуги и от тях е на теория и на практика  невъзможно да се отдели и перо за инвестиции в оборудване. (Освен ако някой не брои новата дограма за такова!)

Т.е. тези пари отнякъде трябва да се "изработят" и да се каже ясно - за следващия мандат ГЕРБ обещава да инвестира .... млн./млрд. лева в апаратура за държавните болници. А изречението за спешната помощ, в малко по-модифициран вид, присъства и при социалистите.

Значително по-конкретни бяха ГЕРБ в програмата си за изборите през 2009-а, макар че нищо от идеите им за промяна на здравния модел не се случи. Само ще припомним две от най-сериозните им - и неизпълнени, обещания: премахването на монопола на здравната каса и въвеждането на индивидуални здравни партиди.

Онова обещание за индивидуалните здравни партиди показва, че е писано от екип, тотално незапознат с принципите, на които функционира НЗОК и българският здраве модел - всички задължително се осигуряват, а тези, които имат нужда, получават грижи.

Т.е. като при пенсиите - парите отиват в обща каса, и този, който плаща малка вноска, и този, който се осигурява върху по-голяма заплата, получава една и съща здравна услуга. Може цял живот да не се разболеете и да не се наложи да се възползвате от вноските си, които вече ще бъдат изхарчени за операции и терапия на други нуждаещи се българи. Индивидуалните здравни партиди означават разбиване на солидарния модел и преминаване към друг, но това е радикална промяна за системата.

За да има всеки индивидуална здравна партида, където да се натрупват неговите конкретни вноски, системата не трябва да е недофинансирана, държавата задължително трябва да изплаща вноските на деца, пенсионери, държавни служители - нещо, което не прави, макар че е задължена по закон, и със сигурност да има решение как процедира с лечението на неосигурените. За 2013 г. в бюджета са заложени 2.5 млн. лева целеви средства за лечение в болниците на хора без доходи и имущество, но има и вратички за неосигурените роми.

Известна конкретика от БСП

Социалистите са малко по-конкретни в раздела, посветен на здравеопазването.

"- Цялостно преориентиране на здравната система към превенция и профилактика на социално значимите заболявания - сърдечно-съдови, онкологични и други;

- Специално внимание към майчиното и детското здравеопазване;

- Развитие на спешната помощ и доболничното обслужване, особено там, където няма болници;

- Фактическо възстановяване на поликлиничното обслужване чрез стимулиране на груповите медицински практики;

- Въвеждане на финансови стимули за работа в отдалечени от областните центрове и труднодостъпни райони, както и държавно финансиране на общински болници;

- Финансирането за лечение на инфекциозните, психичните и други социално значими заболявания да се поеме от държавния бюджет, а не от здравната каса.

- По-голяма част от цената на предписаните лекарства за хронично болни да се изплаща от Здравната каса;
- Създаване на фонд за финансиране на здравните услуги за социално слаби граждани;
- Възстановяване на морала и доверието в медицината.

Публичните средства да се разпределят на принципа на равнопоставеност и лоялна конкуренция. Договорните партньори на НЗОК да нямат право да получават допълнителни такси от пациентите".

БСП поне поставя "на масата" един жесток за стотици хиляди граждани на България проблем, който си е и нарушение на Конституцията - в цели райони, предимно в планините, няма общопрактикуващи лекари и хората там са отрязани от достъп до здравни услуги. (Мнозина - и от аптеки.)

Досега всички се правеха, че не виждат проблема, докато в големите градове една през друга никнеха частни болници, някои от които построени с капитали с неизвестен произход.

Дали и как би могъл да бъде решен, освен чрез финансови стимули, подобни на даваните при социализма за работа в граничните райони?

Но и в двете партийни "оферти" никой не говори за радикална промяна на съществуващия в момента модел, по който се финансира болничната помощ, нито има ред за "повишаване на събираемостта на здравните осигуровки". По времето на третия си здравен министър д-р Стефан Константинов държавата купи един модел - т.нар. диагностично-свързани групи (ДСГ), от Австралия, но с оставката на гинеколога от Кюстендил май и приключихме с ДСГ.

Освен това двете партии удобно са "забравили" пренаселеността с болнични легла в София например, където държавни и частни болници се хващат отвреме навреме гуша за гуша, тъй като не могат да си поделят пациенти, карани от спешна помощ.

При ГЕРБ НЗОК спря да да плаща на болниците за реално извършена дейност, като дори се опита да фиксира за 2013-а броя на болните, които ще се лекуват по клинични пътеки. След протести на лекарите на 5 март Здравната каса върна старата методика - отпаднаха лимитите за лекуване по диагнози и беше решено болниците да имат годишен прогнозен бюджет. И преди това бюджетите бяха на практика фиксирани, само че чиновниците не планираха колко да е броят на болните, които да бъдат лекувани по всяка диагноза. К'во правят тия, дето остават извън плана?

На фона на галимацията в платформите за сектор, който засяга живота на всеки от нас, на нашите деца и близки, партийните машини и щабове продуцират "досиета", "подслушване", "негодници" и "диктатори"... Накрая пак ще ще сетим, че сме пропуснали да питаме за най-същественото.

 

Най-четените