Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Японското чудо

Японците страдат, но не губят достойнството си...
Японците страдат, но не губят достойнството си...

В лавината от информация с епицентър на повече от 10 000 км от нас, днес се вмъкна едно предложение, огласено по национална медия - да предложим на граждани на Япония, засегнати от невъобразимото бедствие, да се заселят у нас.

Това е по-голямо преселение от извършеното от памирските ни предци, прекосили Азия на конете си. А и същински clash по Хънтигтън. Във времето, когато са го правили, цивилизационен сблъсък между една никаква територия на Балканите и една планинска пустош едва ли е имало.

Но ако приемем, че е добре да имаме генно вливане на хора на честта, каквито са японците, добре. Ние сме може би малко над 6.5 милиона български граждани, те са близо 160 милиона граждани на Япония. Наистина ще бъде като живителна инжекция за нацията. Нашите така и така не се връщат, значи - да разчитаме на доброволните заселници. Само дето няма да се получи. Тези хора просто не си напускат родината, за да емигрират другаде. Това не са ти китайци.

От кадрите по CNN, където непрекъснато излъчват репортажи от бедстващата Япония, виждаме сдържани хора, които съвсем не са изпаднали в животинска паника, първичен ужас или потоци сълзи, а с достойнство скърбят, и с достойнство се редят на опашките за храни. Ако не са руините около тях, трудно може да се прочете по лицата и поведението им, че радиацията, изпусната от АЕЦ "Фукушима", се носи над островната държава, а опасността от нови бедствия не е отминала. (Днес беше регистриран вторичен трус с магнитуд 6.1 по Рихтер, разтърсил северното японско крайбрежие край бреговете на остров Хоншу.)

Всички ние, като човешки същества, сме предопределени да преживеем съдбата си в дълбоко незнание за трагичните обстоятелства, пред които ще ни изправи животът. Но малцина са способни да го понесат с достойнство.

А светът изглежда по-паникьосан от самите японци. В Шумен родители не пуснаха децата си на детска градина, в Белгия жителите на райони в близост до АЕЦ си купуват таблетки йод, двойно повече йодни продукти се купуват и в софийските аптеки през последните дни (по данни на Асоциацията на собствениците на аптеки в България)...

В същото време от самата Япония не идват никакви новини за крадци, нахлули да обират изоставените при евакуация жилища и изобщо за престъпления и мародерства, каквито имаше след като ураганът "Катрина" потопи Ню Орлънс. Спомнете си за наводненията там и случаите на изнасилени жени и страдащи хора, струпани във физкултурните салони на училища, където през нощта са ставали ужасяващи неща. 

Хора като нас, които наблюдават страданията от екраните на телевизорите си, вероятно ще разберат как се е възродила Япония след капитулацията си - макар и да не сме били преки свидетели. Чрез духа и достойнството на хората си.

Първият член на Всеобщата декларация на правата на човека гласи: "Всички хора се раждат свободни и равни в своето достойнство и права". В България мнозина, (в това число и институциите ни), още не са се научили да зачитат един другиму правата си, как да бъдат и достойни?

Така че няма как да предложим втора родина на японците. Тук има твърде малко достойнство.

 

Най-четените