Webcafe

Лиляна Боянова: Момичето с кецовете, което търси добрите новини

Биляна Запрянова и Дилян Ценов
09.11.2018, 16:23 (обновена 12.11.2018, 13:38)
Лиляна Боянова

Снимка: © Мира Дерменджиева

Новината с която бих желала да започнат bTV новините в 19 е тази, че е измислено лекарство срещу рака.

Гардероб: магазин Collective Бижута: Folli Follie

"Новините са първата чернова на историята", казваше Мерил Стрийп във филма "The Post". Ако това е така, то Лиляна Боянова е от хората, отдали се на това да пишат историята в големите томове.

През деня е градско момиче, което кръстосва улиците с тениска, дънки и кецове. Вечер я гледаме от телевизионния екран, изпълняваща, това, което нарича „призвание", а не „професия". Можем да кажем, че Лиляна Боянова не избира телевизията, а обратното - телевизията избира нея. Започва като стажантка, когато е в университета, днес е един от водещите журналисти в телевизията. Носител на няколко награди за работата си, рубриката й „Вярваме в доброто" е едно от опроверженията на популярното твърдение, че „по телевизията всичко е негативизъм".

Със своята работа тя ни доказва, че не, журналистиката не е равнозначна на черната хроника. Защото в днешния ден границите на журналистиката все повече се размиват. Все повече хора могат да се зоват журналисти. А могат ли наистина?

Лиляна Боянова говори за смисъла на това призвание, медиите, силата на Доброто и Героите на нашето време. Без маски, без сериозността, изискваща воденето на централната емисия новини. А ние само четем.

Кои хора можем да наричаме „журналисти" днес?

Журналисти днес можем да наричаме всички онези, които със сърцето и ума си отстояват принципите на професията, като предоставят на хората пълната информация за събитията, ровят под повърхността, задават точните въпроси без значение колко неудобни са те.

Хората, които с труда си се опитват да поправят неправдите, осветлявайки ги - били те законови или други. Всички онези със съвест, които не се уморяват и които не се отказват да се борят в полза на обществено значими каузи, срещу несправедливостите, срещу корупцията, срещу подмяната на ценностите с псевдоценности. Това за мен са журналистите. Онези, които не се страхуват да разследват най-различни схеми и да изобличават. Журналистиката най-малко е диплома от университета или сертификат от обучение.

Тя е да гориш в това, което правиш. Призвание е. Не е просто професия. И много ми е важно да уточня - не е да си известен и да те дават по телевизията.

А кои комуникационни канали можем да наричаме медии (в класическия смисъл на тази дума)?

Мисля, че понятието комуникационен канал преживя пълна трансформация през последните няколко години, особено след появата на социалните мрежи и възможността всеки с телефона от всяка точка на земното кълбо да бъде „медия", да предава на живо, да коментира, да участва в дискусии по най-различни теми, да формира мнение, да влияе.

От една страна да, всеки стана медия. От друга обаче, това повдигна и летвата за нас, хората, които работят в професионалните медии, да помогнем на хората да се ориентират в този океан от информация за това кое е правдиво и кое не, кое обективно и кое - заблуждаващо. Работим в тази посока.

Защо работиш в телевизия? С какво те привлича тя, за сметка на останалите медии?

Работя в телевизия, защото това е моята медия. Печатът никога не ме е привличал, работила съм и в радио, там също ми е било интересно, но не колкото тук. Привлича ме възможността да разказвам истории в картина. За мен това е най-въздействащият начин да достигна до сърцата на хората. Защото понякога един кадър от няколко секунди разказва история от 1000 думи.

Какво искаше да правиш, когато започна да практикуваш професията? Как си представяше нещата?

Когато започнах да стажувам в телевизията, разбрах колко малко знам всъщност за нея. И че журналистиката си е занаят и се учи с практика. В университета всичко е само суха теория. Работата на терен е съвсем отделна вселена. Може би съм била идеалист в много отношения. Но с времето се очаровах и изненадах от много неща, които не съм очаквала да ми се случат. Мога да кажа, че в момента работя сбъднатата си мечта.

Как се промени журналистът Лиляна Боянова за тези години?

През годините съм натрупала професионален опит, обучила съм се и продължававам да уча десетки нови неща. Научила съм се как да действам бързо и професионално в извънредни ситуации. С течение на времето и развитието на технологиите, продължавам да усвоявам нови умения и похвати за представяне на историите по възможно най-интересен и вълнуващ начин за хората. Това, което се радвам, че не се е променило, е че все още нося в себе си искрено любопитство, интерес към историите на хората и събитията около нас.

Kакви качества трябва да притежаваш, за да водиш Новините?

Бързи реакции и познаване на широк спектър от теми, разбира се. Но като личностно качество - работа в екип, защото новините се правят от голям екип. Това са много хора, всички от които с опит и високи професионални стандарти, и съответно с мнение. Но въпреки личните си виждания, всички трябва да работим като смазана машина, затова няма място за голямо его в тази работа.

Много хора си мислят, че новинарите са просто „четци на новини" - доколко е вярно това?

Отдавна новинарите и водещите не са само четци на новинарските емисии, а са действащи журналисти, които участват активно в подготовката им. Нужни са бързи реакции и познания по темите по време на извънредни ситуации. Трябва да умееш да мислиш, да задаваш въпроси, да умееш да обобщаваш казаното по време на извънредни събития, пресконференции. Дигитализацията от своя страна променя навиците и очакванията на хората непрекъснато. Това изисква от нас да не спираме да се развиваме и да се учим да боравим с нови инструменти, с които да посрещаме тези очаквания, а доста често и сами да вдигаме летвата, за да сме номер едно.

Какво налага тази необходимост от разнородни умения, които трябва да притежава и упражнява работещият в медии днес? По какъв начин помага тя на журналиста и на крайния продукт и по какъв начин му пречи?

Налага го времето, динамиката с която се развиват медиите. Например водещите на новините по телевизията не са само говорители. Журналисти са. Ние сме новинари - участваме активно в подготовката на емисиите новини, снимаме репортажи, подготвяме визуални презентации по най-различни теми в рамките на емисиите.

В bTV имаме страхотна технология за добавена реалност, която дава невероятни възможности за представяне на информацията по начин, по който хората да видят и усетят онова, за което говорим. И всичко това са умения, които трябва да придобием, за да можем да боравим с всички възможности на новинарското ни студио. Всичко ново, което научаваме, може само да ни е от полза. Не мисля, че може да пречи.

Колко „маски" крие Лили Боянова в килера си?

В отношенията си с близките ми хора се стремя да бъда искрена, автентична. Дългът към зрителите също изисква от мен винаги трябва да съм откровена и пряма. Но отговорът за маските не е толкова прост.
Наскоро разговарях с един от водещите ни кардиохирурзи - човек, който всеки ден „поправя" човешките сърца. И го попитах дали има дни, в които поради някаква причина не може и не иска да оперира. И той ми отговори: Има ли сърца за спасяване, не можеш да се извиниш, че имаш лош ден. Стягаш се и работиш.

Понякога животът просто налага да превъзмогнеш себе си, да преглътнеш собственото си настроение и да излезеш в ефир. Независимо какво ти се случва. Такава ни е работата. Това не е геройство. Много други професии също го изискват и най-добрите професионалисти се отличават точно по това - доколко владеят това изкуство - да не позволиш на личните ти емоции да те съборят, да останеш в кондиция.

Трябва ли да имаш всеки ден различна маска, когато заставаш пред камерата?

Пред камерата тя винаги е една-единствена - да си обективен, да си спокоен, да се държиш професионално, да четеш новините за зрителите, опитвайки се да не засилваш драмата и болката им в тежките ситуации или пък да не се отпуснеш в смях и забавление, когато има весела или комична информация за съобщаване.

Коя е била новината, която ти е било най-трудно да съобщиш?

Трудно се съобщават трагичните новини, но те са там, случват се и не може да си поставяме розови очила и да се правим, че злото не съществува. Най-трудни за мен са тези новини. Но аз имам щастието да правя рубриката „Вярваме в доброто", която се излъчва всеки четвъртък в емисията в 19 и е запазена територия за вдъхновяващи, хубави истории. Отскоро правя и поредицата „Спасените" в предаването „120 минути". И в двата случая историите винаги са хубави, добри и имат щастлив край.

Обръщаме ли достатъчно внимание на Доброто около нас?

Иска ми се да го правим, защото то ще ни спаси. Знам, че звучи като клише и навярно наивно. Но според мен и за мен Доброто връща надеждата и смисъла.

В новата рубрика в „120 минути" разказваме за хора, преминали през тежки травми с техните лекари-спасители. Всички тези истории за доброта включват в себе си нещо тежко, което се е случило, за да се роди надеждата и спасението. Толкова е хубаво да се общува с хората, които са част от това. Те не възприемат себе си като герои или че правят нещо изключително. Но са светли, душите им са светли и чисти. Това общуване зарежда.

Кои и какви са героите на нашето време?

Аз избирам да показвам и да говоря за Добрите, тези от светлата страна на силата. Те са необикновени, с големи сърца, посветени на дадена кауза, те горят в действията си, искат да се грижат, да помагат, да обичат. За мен те са носителите на голямата промяна, от която имаме нужда всички като общество - без значение колко „голямо" е делото им и колко хора засяга. Те са светлинката, глътката въздух насред всичкото това бързане, стрес, кариерни амбиции, егоизъм.

Кои са принципите, на които никога няма да изневериш?

На съвестта си. И на сърцето си. Стремя се да живея по начин, по който да мога спокойно да се гледам в огледалото всеки ден и там да виждам някой, когото уважавам.

Коя е новината, с която мечтаеш да започнеш централната емисия новини?

Новината с която бих желала да започнат bTV новините в 19, е тази, че е измислено лекарство срещу рака. Това би била най-хубавата новина, която мога да си представя, че прочитам. Вярвам, че мечтата ми е напълно постижима. Дори в момента, в който си го представям, се усмихвам. Благодаря.

Фотограф: Мира Дерменджиева

Грим: Росина Георгиева

Гардероб: Магазин Collective

Бижута: Folli Follie


Oще: 120 минути  вярваме в доброто  герои  добро  журналистика  лиляна боянова  новини 


Още от Жени в действие