От известно време медиите се опитват да създадат новини от това, че има разлики между съставките на храните, продавани у нас и в другите страни на ЕС, или както още продължаваме да казваме "на Запад".
Паралелно с това БСП няколко пъти се опитва да прокара в НС закон, с който да задължи големите търговски вериги да продават определен процент стоки от български производители.
В отговор на този натиск преди известно време министърът на земеделието разпореди на БАБХ да направи анализ на идентични стоки, продавани в хранителни магазини у нас и "на Запад" (Австрия и Германия).
Днес излязоха първоначалните резултати, които бяха отразени от всички национални телевизии, едновременно, и "ексклузивно" в очакване на сензационни резултати как ни пробутват храни "второ качество".
Сензация обаче нямаше - според изказванията на експертите от БАБХ от 31 изследвани продукта има разлики в 7, като те не превишават 2-3%, тоест са в "допустими размери".
Преди няколко години участвах във внедряване на т.н. ERP системи в големи и модерни предприятия за производство на хранителни стоки в България.
Основният проблем при тези производства е точно отчитането на вложените суровини спрямо рецептурата. Почти невъзможно е да се дозират точно съставките и по тази причина има отклонения в различните партиди.
Отделно рецептите имат няколко варианта, в зависимост от наличните суровини и местни вкусове - примерът с кока-кола, която се прави с глюкозен сироп у нас и в САЩ, и със захар в Западна Европа.
Друг пример, наречен от журналистката Биляна Гавазова "скандален" и "фрапиращ" беше, че в детски шоколадов десерт, продаван у нас съдържанието на какао и на мляко се различават с 2-3% от аналогичния десерт, продаван в чужбина.
Имам няколко възражения към така представяните факти:
1. Едва ли някой може да усети разлика от 2-3 процента мляко и какао в шоколадово десертче, което тежи около 50 грама. Обърнати в тегло тези проценти дават по грам разлика.
2. Колко би спечелила от намаляване на себестойността една фирма, ако в една държава продава 100% плодов сок, а в друга в същия този сок има 3% пулп?
3. Тъй като методиката не беше оповестена, дълбоко се съмнявам, че експертите на БАБХ са закупили образци от няколко различни партиди, така че да образуват представителна статистическа извадка и да усреднят стойностите на вложените суровини.
Най-важното е да се спомене, че тези разлики са несъществени, отразени са на етикетите на храните и най-важното - не правят тези храни по-вредни или по-опасни.
Малко странно е да казваме, че захарта не е полезна, но да си я искаме в кока-колата или да се сърдим, че маргаринът е с понижено количество мазнини, а да консумираме изобщо маргарин или маргарин с "вкус на масло", или дори "маргарин с фибри", какъвто беше предложен на пазара преди години от български хранителен гигант и беше мащабно рекламиран по медиите.
А понеже напоследък са особено модерни разни екологични, био и занаятчийски храни - поради самия начин на тяхното производство, което предполага доста ръчен труд, два различни образеца биха показали почти сигурно различно съдържание на вложените съставки.
Не на последно място - би ми било интересно БАБХ да направи анализ на български храни, които се продават на местния пазар и на чужди пазари, за да видим има ли разлики в тях.
