Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Големият проблем на Япония със самоубийствата

30-годишен връх в броя на децата, посегнали на живота си Снимка: Youtube
30-годишен връх в броя на децата, посегнали на живота си

Япония отчита един мрачен рекорд - броят на самоубийствата сред децата и младежите в страната е достигнал 30-годишен връх. Информацията идва от японското министерство на образованието.

От март 2016 г. до март 2017 г. общо 250 деца от начално, основно и средно училище са отнели живота си. За сравнение в предходната година самоубийствата са 245, показва проучване на ведомството.

Това е най-високото ниво от 1986 г., когато общо 268 ученици са се самоубили. Разликата в бройките не е значителна, но високите нива на самоубийствата в страната сред децата продължават да са проблем за Япония, а факторите зад това е трудно да бъдат установени, смятат от образователното министерство.

Най-големият дял от децата отнели живота си е сред тези в гимназиална възраст. Според разбивка на случаите от общо 250 случая 33 деца са били обезпокоени за бъдещето си, 31 са имали семейни проблеми, 10 са тормозени, а за 140 не е известна причината да отнемат живота си, показва още изследването.

Япония традиционни има високи нива на самоубийствата. Пик в това отношение в страната се наблюдава през 2003 г., когато 34 427 души отнемат живота си там. За 2017 г. общият брой на самоубийствата е 21 321, което въпреки сериозния спад, продължава да е изключително висока цифра - една от най-високите в световен мащаб - особено сред младежите и децата.

На какво се дължи тази негативна тенденция? Поне що се отнася до по-възрастните хора, причината може да се намери и в японската традиция.

"Изолацията е предшественик номер едно за депресия и самоубийство", казва Уатару Нишида, психолог в университета в Темпо в Токио. "В момента все по-често се срещат истории за това, че старите хора умират сами в апартаментите си. Те биват пренебрегвани. Преди децата се грижеха за родителите си, когато те остареят, сега вече не е така."

Хората често цитират дългата традиция на Япония за "самоубийство в името на честта" като причина за високия процент на подобни случаи в страната.  В интерес на истината самоубийството действително е част от историята на японците и на него се гледа като на висша проява на чест в трудна ситуация.

Такъв пример е практиката на самураите за извършване на "сепуко" - самоубийство, което цели да запази честта на самурая. Друг пример за младите пилоти "камикадзе", които през Втората световна война взривяват самолетите си в противниковите цели. Така че определено има явни културни причини, поради които японците са по-склонни да отнемат собствения си живот.

"Япония не е исторически свързана с християнството, така че тук самоубийството не е грях. Всъщност някои го виждат като начин на поемане на отговорност", коментира Нашида.

Кен Йозеф от Японската гореща телефонна линия за помощ се съгласява с това. Опитът, който е събран от служителите на телефонната линия за последните 40 години показва, че много възрастни хора, които са изпаднали във финансови затруднения, често посягат на живота си като начин за бягство от проблемите, обещаващо някаква чест.

Друг ключов момент, поне що се отнася до самоубийствата на по-възрастни хора, е чисто финансовата част. Самата застрахователна система в страната е доста свободна, когато става въпрос за самоволно отнемане на живота. Така някои по-възрастни хора се чувстват задължени да осигурят средства на семейството си като се самоубият, а след това застрахователната агенция им изплати обезщетение.

Затова някои експерти смятат, че в Япония процентът на самоубийства в страната всъщност е много по-висок от отчетения. Много случаи на смърт на по-стари хора дори не се разглеждат обстойно от полицията.

Но не само възрастните хора с финансови проблеми са тези, които правят тази последна фатална крачка. Най-голям всъщност е делът на младите мъже на възраст 20-44 години. При тях ключов момент също е финансовата несигурност - и двата пика в броя на самоубийствата са няколко години след големите финансови кризи, които засягат страната в края на 90-те и през 2008 г.

Това се усилва от самата култура в страната, която поставя своеобразно табу върху оплакванията и изказването на собствената болка и проблеми.

"В Япония няма много начини да изразиш гнева си или чувството си на неудовлетвореност. Това е едно общество, ориентирано към правилата. Младите хора биват моделирани така, че да се вписват в една много малка кутия и няма начин за тях да изразят истинските си чувства", коментира д-р Нишида. Допълва, че когато някои от тези хора се чувстват смазани под натиска на работата, началниците си и обзелата ги депресия, те решават, че най-лесният изход е самоубийството.

Технологиите, от своя страна, предимно влошават нещата и само засилват усещането за изолация сред младите хора и особено сред младежите, които са по-крехки емоционално. Различните технологии дават извинение да се скриеш от света, за да избягаш от социалното неодобрение, а пример за това е явлението, наречено "хикикомори" - вид остра социална изолация, в която човек отказва дори да излезе от дома си, камо ли да общува с други хора.

Според данните за 2010 г. в Япония живеят близо 700 хил. души, които са изпаднали в подобно състояние на "хикикомори" като в голямата си част става въпрос за млади мъже със средна възраст от 31 години.

Подобни фази могат да траят и с години като хората отказват да излязат извън стаята и дома си. Но това е само най-крайната форма на изолация. В основата на това е страхът от отхвърляне, който витае сред младите хора още от училищна възраст. Те са в постоянна конкуренция за доказване в училищната среда, която преминава в конкуренция за места в университета, а след това - в конкуренция за по-добрите работни места. И ако изостанеш по този път, лесно е да изпаднеш и социално.

Всичко това - напрежението, страха от отхвърляне, изолацията от света, неспособността за изразяване на чувствата... всичко това води до блокиране в чисто емоционален план, което понякога може да има наистина фатален ефект.

Справянето със самоубийствата е част от целия чисто културен проблем на японското общество с емоционалната нестабилност, изразяващ се във все по-голям брой хора, които не искат да създават семейства, все повече доброволни отшелници и масова претовареност, водеща до бърнаут. Всяка друга мярка би било само лекуване на симптомите.

 

Най-четените