Не знам дали ви е познато, но понякога се оказваме привлечени от някого, дори да ни е напълно ясно, че става дума за абсолютно еднопосочнo oтношение.
Т.е. другият не си пада по нас. Точно и ясно.
В повечето случаи - в така наречения "нормален живот", несподелената любов, слава богу, не е чак толкова често срещана. Обикновено нещата се развиват щастливо: главните герои се целуват страстно и завесата пада.
Но в гротескния свят на случайностите, който обитаваме, очевидно има и нещастници, които мечтаят отчаяно да си легнат с един определен човек. И то именно такъв, който не споделя тяхното желание.
А сега си представи, че именно ти си в ролята на нещастно влюбения, който току-що разбира, че ще прекара ваканцията или почивката си с човека, по когото си е загубил ума.
С израза "загубил ума", разбира се, имаме предвид, че само понякога мислиш за нея, докато си приготвяш нещо за хапване, а не че я преследваш по улицата или наемаш жилище срещу дома й, за да я наблюдаваш къде ходи вечер.
Във всички случаи тя те смята за колега, приятел или просто индивид от мъжки пол, с когото обитава едно и също време и пространство.
Но ето го - на хоризонта се задава негово величество Шансът на твоя живот.
Оказва се, че онова, което е щяло да бъде групова ваканция или просто служебно пътуване, се е превърнало в пътуване за двама, защото всички останали са се отказали. Би могло да звучи и като сюжет на порнофилм, но в паралелната действителност на нещастниците, случаят е по-различен.
Вместо романтика, ти редиш с плачлив тон пред обекта на желанието си: "Хайде, само ти не се отказвай, да идем само двамата... ще ти плащам обедите/вечерите/ аз ще поема пътя..." И още глупости.
Да, тя отговаря: "Добре, защо да не дойда, но не се заблуждавай, ние сме само приятели".
А ти не, та не - в душата ти тайно се е закотвила идеята, че нещо ще се случи, а в главата ти пърхат не особено разумни мисли, така че дори не успяваш да видиш истинските измерения на факта, че с твоята спътница ще спите в отделни стаи...
И все пак, докато си стягаш багажа, се чувстваш страхотно щастлив. Идеята да прекараш няколко дни с човека, в когото си влюбен, прави деня ти слънчев. Илюзията е толкова осезаема, все едно си на три и вярваш в Дядо Коледа.
В крайна сметка може да се случи нещо.
Вярваш в магията на ваканцията - този период, в който времето спира, за да се озовеш в паралелна реалност. В крайна сметка защо и тя да не се отпусне, да се остави на момента и да ... те хареса.
Вече проектираш целувка под водата, милувки на плажа и дори импровизирана сватба на брега... Усещаш как всичко това ще се случи и с небрежен жест хвърляш пакета с презервативи в багажа си, все едно това е нещо, което няма никакво значение.
Потегляте. Сега вече можеш да потриеш ръце доволно - горкият обект на твоите чувства няма никакъв избор, освен да е с теб 24 часа дни наред. Това няма да е ваканция, това ще бъде едно бягство на самотен остров, само за вас двамата.
Оттук нататък трябва да си наясно какво те очаква: всяка нощ ще бъде потвърждение, че тази глупава почивка няма никакъв смисъл, че всички тези безгрижни дни са адски мъки.
През деня споделяте неловки мълчания и унижения. Ти не би платил 40 лева в снобарски ресторант само за порция с няколко миди. Всъщност никога не би влязъл изобщо в подобен ресторант. Не би си губил времето и с тъпите монолози на никой друг.
А сега трябва да изслушваш как тя е трябвало да запише актьорско майсторство. Но още по-досадна е частта за настоящия й приятел, който е в чужбина, затова тя се е е озовала на това място точно с теб. Да изслушваш унизителните истории на някого, в когото си влюбен, а на него не му пука за теб, обаче е част от играта.
Но измъчените ваканционни дни са нищо в сравнение с нощната депресия.
Всяка нощ се превръща в потвърждение, че нищо няма да се случи между вас. Въртиш се в леглото и се питаш: "Защо вместо да си губиш времето с онова, което наричат "почивка", не си остана на работа? И продължаваш самозаблудите: "направих го заради нея..."
Всяка нощ си мечтаеш, че би могла да се освободи двойна стая за вас. Но няма да се освободи. Седиш си сам в стаята и си въобразяваш диалози, които никога няма да се случат и си изключително убедителен и уверен.
Насън "не" не е отговор.
Дните минават, а ти ставаш все по-мнителен и раздразнителен, намекваш и натъртваш разни неща, а тя не се досеща за нищо, само подчертава, че понякога се държиш странно. Какво си си въобразил? Нали сме само колеги/приятели...?
Много ясно започваш да виждаш, че си губещ.
Оставяш отворена вратата на своята стая за всеки случай, но никой не се появява по прозрачна нощница на рамката й.
Толкова си нещастен, че дори очакваш целувка за довиждане, когато се разделяте след прекараното време заедно. А после си безкрайно тъжен!
Прибираш се вкъщи, разопаковаш багажа и първото, което виждаш, е неотвореният пакет презервативи.
Успокояваш се, че поне не й показа своите чувства. Опитваш се да се самоубедиш, че си си въобразил няколкото ви интимни момента - а именно, когато седяхте заедно на терасата в онова заведение над морето.
Достатъчно се унизи да чакаш. Това пътуване беше последният и единствен шанс за вас.
Сега трябва да посветиш времето си на това да я забравиш и да се опиташ да не повториш същата грешка догодина. И по-догодина. И никога повече.
