Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Алеята на славата за София

От до 24 март, София Филм Фест 2013
От до 24 март, София Филм Фест 2013

Кинофестивалът София Филм Фест 2013 е анонсиран в медиите като водещо събитие по пътя на нашата столица към честта и славата да стане европейска столица на културата през 2019 г.

И наистина, вероятно покрай кандидатурата ни, фестивалът ще бъде още по-ярък и амбициозен от обикновено. В действителност СФФ отдавна и категорично се наложи като най-мощното и мащабно киносъбитие в страната. Дори, казано с извинение и лека доза носталгия - измести традиционната Киномания от сърцата на зрителите.

Тази година 17-ият София Филм Фест ще се проведе от 7 до 24 март в София, но ще пътува и до Бургас, Пловдив и Варна (между другото също кандидати за европейски културни столици). В столицата допълнителни програми (от 1 март и след 25 март) ще печелят нашето внимание.

Пълната програма съдържа около 150 пълнометражни игрални и документални филми и над 70 късометражни, обединени в традиционните рубрики: Международен конкурс за първи и втори игрален филм, Големите награди, Киното днес - Майсторите, Киното утре - Откритията, Ново българско кино, Балкански конкурс, Документален конкурс, Конкурс за късометражно кино, Кино и вино и т.н.

Фестивалът се открива с българския документален филм "Витоша" (режисьорът Любомир Младенов го прави с продуцентите на "Кецове" и "Джулай" - Гала Филм). Това е безпрецедентно. С български филм и друг път е започвал кинопразникът, но не и с документален. "Витоша" е посветен на любовта към планината над столицата ни, обединил тази година гражданството на Орлов мост в един необичайно интелигентен и масов протест.

В дългия афиш на фестивала са налице победителите от други престижни европейски фестивали - Кан ("Любов" на Михаел Ханеке), Венеция ("Пиета" на Ким Ки-Дук), Сан Себастиан ("В къщата" на Франсоа Озон), Сараево ("Всички мои роднини" на Раду Жуде) и др.

Само няколко дни след завършването на Берлинале ще гастролират у нас "Епизод от живота на събирача на желязо" на Данис Танович ("Ничия земя", "11 септември"), "Вик и Фло видяха мечка" на Дени Коте ("Блуждаещи светлини") и "Рай: Надежда" на Улрих Зайдъл ("Рай: Вяра", "Рай: Любов").

В графа "Майсторите" са включени последните филми на световноизвестните кинематографисти Томас Винтерберг ("Ловът"), Маргарете фон Трота ("Хана Аренд"), Дейвид Кроненбърг ("Космополис"), Кен Лоуч ("Ангелският дял"), Кристиан Мунджиу ("Отвъд хълмовете"), Кристиан Пецолд ("Барбара") и Жак Одиар ("Ръжда и кости").

В международните конкурси на София Филм Фест от българска страна ще се сражават естетският "Цветът на хамелеона" на Емил Христов (триумфирал на фестивала Златна роза) и жизнерадостно-бунтовният "Джулай" на Кирил Станков (Наградата на СБФД и кинокритиката). Двата филма са пълни антиподи по дух и стил, но темата им е една - превръщането на провала в личен триумф.

Все пак едно от най-интересните неща около фестивала е друго. София Филм Фест започва една седмица преди обявената дата 7 март с ретроспектива на творчеството на братя Тавиани.

Защо точно братята?

Според директора на СФФ Стефан Китанов, те са от едни от малкото кинотворци в съвременното кино от ранга на маестро Фелини. И заради последния им филм (Златната мечка от Берлинале 2012).

Заснет е цветно и черно бяло в римски затвор, където група убийци, повечето с доживотни присъди, разиграват шекспиров сюжет. Идеята е взета от истинско представление на Дантевия "Ад" в затвор, на което братя Тавиани са присъствали.

Предложен за чуждестранен Оскар, подобно на нашия "Кецове", "Цезар трябва да умре" също не попадна дори в шортлистата. Но какво от това? Братята дадоха на зрителите филми като "Хаос", "Баща-господар", "Нощта на Свети Лаврентий", а и поначало са любимци на фестивала в Кан и други елитни европейски кинофоруми.

По-малкият от братята, Паоло Тавиани, ще бъде в столицата ни, за да представи филма. Освен това ще получи от името и на брат си Виторио Наградата на София за цялостен принос към киноизкуството.

Но награждаването на един от най-майсторските кинотандеми в света има и друг смислов, донякъде скрит подтекст. Освен че красивите, грижливо обмислени и стойностни филми на братя Тавиани заслужават отличие, самото филмово изкуство е истински белег за културния живот на континента, разбиран като диалог, размяна на идеи и стойности на всепонятен език. А самата идея за инициативата "европейска столица на културата" принадлежи на двама души, единият от които е голямата киноактриса Мелина Меркури ("Стела", "Топкапи"). Мелина е колкото лице символ на Гърция, толкова и на френския интелектуален елит от миналия век.

Всяка година два града от различни държави са домакини на културния живот, а за 2019 г. са определени именно Италия и България. Така че наградата и идването на самия Паоло Тавиани в София може да се приеме и като един приятелски реверанс между бъдещи партньори-домакини на европейско изкуство от висока проба.

Да не ставаме маниаци на прозрения, но не можем да не забележим, че братя Тавиани са родени в Тоскана, а земляците им от Сиена също кандидатстват за лелеяния статут столица на културата. Любопитна подробност е, че именно в Тоскана за пръв път в света е премахнато смъртното наказание (30 ноември 1786) и до днес този ден е празникът на провиницията.

"Надявам се, че когато филмът бъде показан на широката публика и някои от тях се върнат у дома си, ще си кажат, че дори и най-закоравелите престъпници, осъдени на доживотен затвор, са и си остават хора", каза при получаването на "Златната мечка" за „Цезар трябва да умре" Паоло Тавиани.

Резултат от отличните българо-италиански отношения (не като при скандалния „Сбогом, мамо" на Мишел Бонев) в областта на киното бе предишният филм на братята. "Чифликът на чучулигите" , копродукция и с Испания, Франция и Германия, показван на Киномания. Вървя и по нашите екрани, след като предизвика скандал на Берлинския фестивал заради темата си - арменския геноцид. Филмът е сниман в стария Пловдив и в него участваха Христо Шопов, Христо Живков, Стефан Данаилов, Юлиян Вергов, Асен Блатечки, Мариус Донкин и... Ицхак Финци!

Тъкмо този голям български актьор ще получи от наша страна Наградата на София. Познаваме го най-добре от филмите "Птици и хрътки" (1969), "Вилна зона" (1975), "Щурец в ухото" (1976), "Закъсняло пълнолуние" (1996), "Откраднати очи" (2005), "Малки разговори" (2007).

А екранът на феста ще ни припомни класиката "Преброяване на дивите зайци" (1973, режисьор Едуард Захариев, сценарист Георги Мишев), където Финци играе паметна роля. Ще видим и неординерната киноновела „Вера", съвместен проект на Ицхак Финци и Елизавета Боева (режисьор, оператор и сценарист на филма).

На сайта на фестивала могат да се видят подробности около програмата, актуални събития, предварителни прожеции и продажба на билети (за зала 1 на НДК програмацията вече е готова).

Има достатъчно информация, въпреки че някои неща са още в движение.

Но и с наличните данни можем да предположим, че пътят на София към званието културна столица на Европа минава през киното.

Да живей!

 

Най-четените