Когото и да попитате каква е първата му асоциация за германец, ще отговори нещо от рода на силен, решителен, ефективен - човек, който ще направи всичко, за да постигне това, което желае. Доскоро този стереотип бе напълно валиден и за германския футбол. Байерн е страховита машина на европейската клубна сцена, а точно такъв е и Бундестимът сред националните отбори.
Имало е и загуби, разбира се - като тази от Чехословакия на финала на Евро'76, когато "маншафтът" отстъпи след изпълнение на дузпи. Но неговата история най-вече е свързана с героични обрати, задружност и победи срещу превъзхождащи като талант съперници.
На Световното първенство през 1954 тогавашната ФРГ, само пет години след разделянето на Германия, губи с 3:8 от Унгария в груповата фаза, но все пак успява да достигне до финал срещу същия съперник. Изоставайки с два гола след само 8 минути игра, немците намират сила да обърнат резултата до 3:2 и да сътворят най-прочутата изненада в историята на футбола.
20 години по-късно Бундестимът отново показва воля и решимост, след като получава ранен гол на финала на Мондиал'74 от друг от най-великите тимове за всички времена - Холандия на Кройф, но в крайна сметка отново празнува с купата.
През 90-те години германците спечелиха своята трета световна и трета европейска титла в типичния си нешлифован технически, но крайно ефективен стил. Едва ли някой си е представял, че през ХХI век "маншафтът" ще стане пословичен с това, че винаги е близо до трофея, но все нещо не му достига. Доскоро да побеждаваш бе наука, в която немците притежаваха най-високите академични степени!
Загубата на Байерн от Манчестър Юнайтед на финала на Шампионската лига през 1999 г. с два гола в продълженията бе симптоматична за това, което предстоеше.
Катастрофата на Бундестима на Евро 2000, когато той не само че не защити титлата от 1996, но и остана последен в своята предварителна група, доведе до смяна на доктрината в немския футбол. Старите методи бяха отречени, но с тяхното изоставяне Германия загуби и най-силната си черта - пословичният непобедим дух.
Новото поколение изглеждаше готово за домакинския Мондиал 2006. Те имаха мощта да разбият всички по пътя си до четвъртфинала и психическата устойчивост да отстранят там Аржентина след изпълнение на дузпи.
Поривът им обаче бе драматично секнат на полуфинала срещу Италия, когато въпреки подкрепата на препълнения "Вестфаленщадион" в Дортмунд младият състав на Юрген Клинсман допусна два гола в последните две минути на продълженията!
След ново обнадеждаващо представяне на Евро 2008, възпитаниците на новия селекционер Йоахим Льов сякаш заспаха на финала срещу Испания и заслужено загубиха.
Мондиал 2010 протече по подобен начин. "Маншафтът" играеше най-атрактивния атакуващ футбол от всички отбори в ЮАР до полуфинала, когато отново бе приспан от "Червената фурия" и загуби с 0:1, за да се задоволи пак с третото място в света.
Семената на загубата бяха посяти и поникнали. След като падна от Интер на финала на Шампионската лига през 2010, Байерн трябваше да спечели петата си европейска купа през май тази година, но вместо това загуби след дузпи на собствения си стадион от значително по-слабия тим на Челси.
Месец по-късно Италия наказа националния отбор на Германия на полуфинала на Евро 2012, възползвайки се от неефективността на немците пред гола.
Едва ли някой ще отрече, че това поколение на Бундестима притежава достатъчно талант, за да празнува като шампион в Бразилия през 2014. Играчи като Томас Мюлер, Марко Ройс, Месут Йозил и Марио Гьотце имат потенциала да вкарат повече от всички други, а отзад отборът изглежда достатъчно солидно с Мануел Нойер на вратата и Матс Хумелс в центъра на защитата.
Но с досегашното представяне в квалификациите световната купа изглежда невъзможна мечта за немците. Срещу Фарьорските острови те показаха смайваща разточителност откъм голови положения пред противниковата врата въпреки победата с 3:0. Срещу Австрия бяха на път да пропилеят аванса си от два гола, но все пак успяха да вземат трите точки.
Снощи срещу Швеция обаче дойде падението. Докато германците се озъртаха смутено по терена, техните гости успяха да преодолеят дефицит от 4 (да, четири!) попадения в рамките на половин час.
Тази бе последната капка, преляла чашата на търпението - никога досега "маншафтът" не бе пропускал да спечели мач, в който е вкарвал четири гола!
И това не е някакво чудо. Слабият характер е абсолютен факт - когато мачът изглеждаше в кърпа вързан, националите на Германия просто спряха да играят.
Че защитата на Бундестима бе надиграна и смазана физически от Златан Ибрахимович не сюрпризира никого, но липсата на сила на волята, която целият отбор демонстрира в края на срещата бе обида за страната, за немския футбол и за треньора Льов.
Остават две години без няколко месеца до Бразилия 2014. Ако "маншафтът" се върне без медал, това ще бъде прието като национална трагедия. Ако съдим по вчерашните му изяви обаче, няма да е изненада.
