Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

След дъжд - качулка, след мач - черна превръзка

Ако няма хулигани - няма да има проблем Снимка: LAP.BG
Ако няма хулигани - няма да има проблем

Служителите на Министерството на вътрешните работи явно свикнаха да бъдат изобличавани, че действат със закъснение при кризисни ситуации. А по-лошото е, че не намират нищо обезпокоително в това.

Бягство на двама опасни рецидивисти от Софийския затвор беше последвано от признанието, че за него се знае от 2017-а. Инспекция за контрола на пристигащите на Летище София беше назначена три дена, след като пътници влязоха в страната без никаква проверка на документите.

Поредната ненавременна реакция дойде днес, след като вътрешният министър Валентин Радев дойде на срещата с Българския футболен съюз с черна превръзка през едното око.

Според Радев странният жест е знак на съпричастност към полицайката, чието око пострада сериозно по време на мача Левски - ЦСКА на 18 април.

Демонстрацията стана нов повод за шеги на гърба на министерството, въпреки че ситуацията е далеч от комичното. Притеснително е, че все повече хора остават с впечатлението, че принципът на работа в МВР се свежда до грубата народна сентенция "След дъжд - качулка".

Идеи за справяне с футболното хулиганство не липсваха по време на срещата в петък следобед. Вътрешният министър изрази готовност "дербитата", както по инерция наричаме иначе протяжните футболни срещи, да се изместят извън столицата.

Предложението е адекватно от гледна точка на това, че най-накрая ще бъде осигурено спокойствие на гражданите.

То обаче няма да реши по-актуалния проблем - този с развилнелите се фенове. Истинските запалянковци ще си осигурят транспорт, както правят и в момента, когато любимият им отбор гостува на противника. Радев като че ли изпревари горното предположение и каза, че футболните клубове биха могли да организират сами охраната.

Подобно нещо звучи като неволно изпуснат цинизъм, като лоша шега в тъжен и крайно неподходящ момент.

В сряда на стадион "Васил Левски" имаше достатъчно полицейско присъствие. Броят на полицейските служители "на терен" е над 35 хил. за цяла България. Щом полицаи от страната могат да бъдат свиквани в столицата, за да охраняват протести, изплашили властта, би трябвало същото да може да бъде направено и при по-напрегнати мачове.

Струпването на полицаи е голямо и на фона на все по-оредяващата публика, която рядко успява да напълни и една трибуна от сектора. Въпреки това инцидентът от 18 април е просто поредният. Свикнахме след някои мачове новините да звучат така, сякаш ни съобщават за държавен преврат, а не за спортна среща.

Слушаме колко ранени има и колко от тях са в болница (изпочупените витрини и автобуси отдавна не ни трогват) и се чудим - къде бяха всички тези униформени през това време? Трудно е да се повярва, че нито един полицай не може да влезе на трибуните и да отстрани нарушаващите реда.

А ако няма хулигани - няма проблем. Не е стопроцентова застраховка, но е една много добра отправна точка. Останалите ще гледат играта, вместо да се пазят от съседа си по седалка.

В противен случай изглежда десетки респектиращи на вид и въоръжени служители в тъмносини униформи не могат да се справят с агитките. Тази констатация не звучи приятно, предполагаме, че министър Валентин Радев е на същото мнение.

И като казахме агитки... Всяка от тези общности, както е и с всяка общност по принцип, си има своите тартори и своите идеолози.

От МВР твърдят, че не познават такива хора и затова не могат да ги отстранят и да ги спрат да нахъсват останалите - на и извън стадиона. Реалността обаче се разминава драстично с изказаната теза.

Неведнъж през годините станахме свидетели колко бързо и ефикасно се събират агитките, щом става въпрос за политически цели.

През февруари 2013-а сблъсъците на Орлов мост между полиция и протестиращи, за които се предполагаше, че спадат към групите футболни фенове, доведоха до оставката на правителството на Бойко Борисов.

Оттогава насам само се затъврди мнението, че агитките са мощно оръжие, от което трябва да ги е страх и управляващи, и граждани.

Те са агресивни, организирани, сплотени и, ако пожелаят, опасни за околните. И са необезпокоявани на свобода, въпреки че едни и същи лица са на всеки мач. Останалите спряха отдавна да ходят на стадиона, за да запазят здравето си.

Да, щеше да е нетактично на днешната среща с футболния съюз МВР да не прояви никаква съпричастност към 24-годишната полицайка. Но ако от министерството покажат по-категорични мерки към футболните агитки, такъв маскарад повече няма да им се налага.

 

Най-четените