Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Богат, руснак, местожителство: Лондонград

Животът между "МакМафия" и руската "Мисия Лондон" Снимка: Getty Images
Животът между "МакМафия" и руската "Мисия Лондон"

Обичат да показват благосъстоянието си, но старателно прикриват мъглявините от миналото си. Квартали като Белгрейвия, Мейфеър и Найтсбридж се превръщат в пищен декор за ренесанса на порядките от старата руска империя. Обсебени са от сигурността и свободата, от английската образователна система, играта на поло, годишните балове и монархията. Пазаруват храна от Хародс, движат се в компанията на манекенки и наследници на фамилията на последния руски цар.

Животът на руската диаспора в Лондон отдавна е интригуваща тема, не само като политика, но и като културен феномен.

След атаката срещу бившия шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия с нервно-паралитичен газ, вниманието на наблюдателите отново се фокусира върху това, което се случва с руснаците във Великобритания. Общността им на Острова е доста голяма, а само в Лондон живеят около 100 000 души.

Няма друга европейска столица, в която да има толкова много руски емигранти.

Английският език не е проблем за тях, но това, което ги привлича най-силно, е лекотата, с която могат да правят бизнес и да изнасят солидни суми от богатството си извън пределите на родината.

"Америка е твърде далече; ако продължавате да вършите определени дейности, свързани с Русия, най-добре да живеете във Великобритания", казва Юрий Фелщинский, историк и приятел на убития през 2006 г. бивш агент на ФСБ Александър Литвиненко.

По-лесно е да създадеш бизнес в Англия, а най-лесно е да си богат в Лондон. Във Франция вероятно ще се чувствате доста по-неудобно да шофирате безумно скъпия си автомобил, споделя той пред AFP.

Мрачният имидж, с който лондонските руснаци са популярни сред британците, беше показан красноречиво в сериала на BBC "МакМафия", създаден по книгата на Миша Глени. Сюжетът разказва за съдбата на добре възпитан банкер от руски произход, завършил висшето си образование във Великобритания, който се въвлича в света на организираната престъпност и прането на пари заради войните на роднините му с конкуренти в Старата родина.

Със своята мрежа от финансисти, юристи и възможности за първокласни инвестиции, Лондон отдавна има репутация на среда за трансфер на нечисти пари въпреки опитите за противодействие от страна на властите.

Руското посолство разкритикува сериала като "клишета, разпространявани от BBC". Секретарят по сигурността Бен Уолъс обаче определи историята като "много близка до истината, до международния характер на организираната престъпност и усещането за безнаказаност, с което действат някои хора".

Разбира се, не всички руснаци в Лондон приличат на героите от "МакМафия". Немалка част от общността по-скоро напомня на образите от руската комедийна поредица "Лондонград", който показва културния шок на живота в метрополиса с доза автоирония.

Все пак паролата "Богат, руснак, местожителство: Лондон" най-често се свързва с олигарси и новобогаташи. Някои от тях са напуснали Русия заради собствените си възгледи, други - под принуда и заплаха от режима в Москва.

Купуват си влияние и чиста биография, като се превръщат във филантропи и колекционери на предмети на изкуството, Лондон им се отблагодарява с гостоприемство и широко затворени очи за произхода на капиталите им.

През 2015 г. бившият застрахователен мениджър Роман Борисович започва да организира т.нар. "Kleptocracy Tours" - обиколка на Лондон, която включва отбивки до луксозните имения на руснаци, украинци и казахстанци, закупени с нечисти средства.

Борисович коментира, че след финансовата криза в Русия през 1998 г. емигрантската общност в Лондон се променя драстично. Преди това тя е много по-млада и разнообразна, докато след кризата градът се пълни с "богати руснаци, семействата им, обслужващият им персонал и антуражите им".

Присъствието на толкова много бивши руски шпиони във Великобритания (повече отколкото във Франция или Италия), може да бъде обяснена с традицията на контраразузнаването по английска и американска линия, смята Фелщинский.

"В края на краищата, ако не те арестуват, не те убият и имаш шанс да емигрираш, отиваш в държавата, за която си работил", казва той.

 

Най-четените