Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Самарас отиде в САЩ за инвестиции, получи съвети

И Барак Обама смята, че само със "затягане на колана" не става Снимка: Getty Images
И Барак Обама смята, че само със "затягане на колана" не става

Американският президент Барак Обама не даде ясен знак, че Гърция може да разчита на инвестиции от страна на САЩ, но обяви, че САЩ продължават да подкрепят страната след срещата си с премиера Андонис Самарас.

Гърция не може да разчита единствено на икономии и управляващите в Атина трябва да поставят по-силен акцент върху заетостта и растежа, беше посланието, отправено от Обама.

Самарас пристигна на посещение в САЩ с две основни цели - търсене на инвестиции и осигуряване подкрепата на Вашингтон при следващите кръгове от преговори за ново намаление на гръцкия дълг. Срещу това той предлага пълно енергийно и политическо сътрудничество. Лидерът на десноцентристката Нова демокрация Самарас е магистър от Харвард, а гръцката диаспора има силни позиции във Вашингтон.

Въпреки това срещата между двамата до последно беше под въпрос, като някои анализатори отдаваха това на пренасочването на интересите на Белия дом към мощния съсед на Гърция - Турция на Ердоган.

Според "Блумбърг", Самарас и Обама не са навлизали в технически подробности по отношение на инвестициите и основното послание от срещата е, че САЩ продължават да подкрепят Атина.

През 2010 г. тогавашният гръцки премиер Андреас Папандреу също посети САЩ с надежда за "куфарче с пари", но получи отмяна на визите.Тогава Папандреу посети и Люксембург, Берлин и Париж, за да осигури финансова подкрепа за Гърция.

Гърция беше включена в програмата Visa Waiver, която позволява на нейните граждани да пътуват до САЩ без визи в продължение на 90 дни. Вместо документи за виза гръцките граждани попълват онлайн-уведомление.

Промяна и надежда

Двамата лидери подчертаха, че балканската държава трябва да премине отвъд програмата за строго ограничаване на бюджетните разходи, която тройката кредитори - ЕС, ЕЦБ и МВФ, поискаха от Атина, за да й предоставят спасителните 315 млрд. долара.

"Когато се борим с предизвикателствата пред Гърция, не можем да гледаме на икономиите като на стратегия. Трябва да имаме план за фискална консолидация за управление на дълга, но е важно също ударението да падне върху работните места и растежа", посочи американският държавен глава.

Той допълни, че държавите с висока заетост и просперираща икономика по-лесно се справят с дълговете си от „тези, в които хората не виждат никаква надежда".

На каква цена?

В същото време, Барак Обама изяви увереност, че властта в Атина ще продължи с намаляването на разходите, като за целта ще освободи част от държавните служители, ще пристъпи към разпродажба на държавна собственост и ще проведе данъчна реформа.

През тази година гръцкият бюджет вероятно ще отчете излишък преди плащанията по дълга. Страната изпълни три четвърти от изискваните ограничения, като дългът й беше поставен под контрол. За сметка на това, БВП на страната се сви с 25% за четири години.

Най-потърпевши от 6-годишната рецесия и тежките реформи са работещите. Според последни данни, 27.6% от гърците са без постоянна работа. Младежката безработица достигна потресаващите 64.9%.

 

Най-четените