Как се сваля милионер | webcafe.bg
Webcafe

Как се сваля милионер

Webcafe.bg , По Daily Mail
03.02.2011, 16:48 (обновена 06.02.2011, 22:27)
Блондинка

Снимка: © Getty Images

Каква трябва да станеш, за да си хванеш богат съпруг

Едва ли е тайна за някого, че повечето жени така и не спират да мечтаят да се омъжат за милионер. Преди година 43-годишната Ким Перес, работила като продавачка, се заема да реализира тази амбиция. И ето как успява...

Миналата пролет отлетях за Ню Йорк на среща с мъж, който никога не бях виждала преди. Докато крачех през зоната за пристигащи, трескаво заглаждах дрехите си, притеснявайки се, че внимателно избраният ми гардероб (блуза Moschino, сак Mulberry и фалшиви, но убедителни диамантени обици) няма да бъде достатъчно ярък, за да впечатли американски мултимилионер.

В крайна сметка ставаше дума за мъж, който притежаваше пентхаус във Флорида, ски-вила в Колорадо и бизнес в Ню Йорк. Той вечеряше в най-луксозните ресторанти, пиеше най-доброто шампанско и със сигурност беше излизал с почти всяка жена, на която е хвърлял око.

Но той не излизаше с коя да е жена, той излизаше с мен - касиерка в аптека от скучния град Бриг в Северен Линкълншир. И да, бях си набелязала него не само защото беше привлекателен, но и защото имаше доста пари.

Простият факт е, че прекарах месеци в промяна на външния ми вид - и дори на акцента ми, всичко това с цел да срещна богат мъж. И ако това звучи повърхностно, нека обясня накратко моята история.

Грозното патенце, решено да стане лебед

Произлизам от много скромно семейство и завърших училище без каквато и да е квалификация. Омъжих се за приятеля ми Стивън, работещ като механик, веднага след гимназията - и на 20 години родих дъщеря ни Клаудия.

Работех в местната аптека, но винаги съм смятала, че заслужавам по-добър живот. Точно като хората, които вярват, че са се родили с погрешен пол или в погрешна епоха, имах чувството, че съм се родила в неправилната социална класа.

Имах жажда за по-изтънчените неща в живота - и живота, за който четях в лъскавите списания. Исках да живея в хубави къщи и да притежавам дизайнерски дрехи и бижута.

Въпреки че хората винаги са ме определяли като красива, мечтаех за корекции на носа и бюста. Ако наистина исках да живея живота, за който мечтаех, очевидно беше, че следващият ми партньор трябва да има пари. МНОГО пари.

Първите стъпки към тоталната промяна

Така че когато бракът ми се провали и се оказах на ръба на 40-ата си годишнина, реших да се променя - и да се превърна в типа жена, която един богат мъж би могъл да намери за привлекателна. Но как продавачка от щанд за козметика от Бриг би могла да постигне нещо такова?

В мислите си направих списък как бих решила този въпрос. Никой мъж не би погледнал жена, ако смята, че тя се стреми само към парите му, така че трябваше да изглежда, че имам мои собствени.

Акцентът

Първото, от което трябваше да се отърва, беше моят северняшки акцент. Винаги съм мразила начина, по който говорят хората от Бриг. Северняшкият акцент кара хората да смятат, че си глупав и си от работническата класа. Трябваше да скъсам с миналото си, за да променя бъдещето си.

Първо реших да инвестирам в уроци по дикция. Похарчих 600 лири за частен учител два пъти седмично. След шест месеца беше практически невъзможно да се определи, че съм била родена в Северна Англия.

Познанията за светския живот

Второ, трябваше да знам къде се хранят богатите и къде почиват. Трябваше да се образовам.

Четях лъскави списания, за да науча кои са най-добрите ресторанти и най-луксозните курорти - и си взех книги от библиотеката на тема етикет. Не исках да използвам на масата неправилния нож, или да взема по погрешка хлебчето на някой друг.

Помня как в една книга пишеше, че няма проблем да си оставяш пудриерата на масата, тъй като и британската кралица си го позволява. Вече го правя винаги.

Ако смятах да убедя някого, че водя същия начин на живот като него - и, което е по-важно, че бих могла да се впиша в неговия свят - трябваше да познавам местата, за които говорят те - и как точно да се държа.

Дрехи, достойни за бъдеща принцеса

Накрая знаех, че трябва да изглеждам подобаващо в ролята си. Няма полза от това да имаш прекрасен глас, ако си облечена от глава до пети в дрехи от супермаркета.

Тук обаче възникна проблем. Вече си бях похарчила спестяванията за уроци по дикция; как да си позволя съвсем нов гардероб, при това дизайнерски, с мизерната си заплата?

Все пак нямах намерение да се отказвам. Вземах колкото може повече смени, колкото можех да си позволя, и пестях всяка стотинка. Вместо да купувам от дизайнерски магазини, прекарвах часове в ровене в eBay.

Реших, че ще се концентрирам върху избор на скъпо облекло, което да нося само на срещи. Купих си употребявана рокля Mandalay (секси, но изискана), както и някои дизайнерски аксесоари, включително секънд хенд чанта Christian Dior и сак Louis Vuitton. Също така си взех ярка блуза Moschino и добре оформени джинси Joe's за по-неформален вид.

Инвестиции на червено за перспективно бъдеще

Нямаше значение, че се наложи да просроча сметката за ток, за да си позволя удължаване на косата. В крайна сметка залагах на бъдеща печалба - и знаех, че си заслужава.

За една година се промених напълно. Приятели, които не бях виждала от месеци, не можаха да ме познаят.

Но откъде да започна търсенето си на богаташ? Случайно бях чула за сайт за запознанства, наречен ILoveYourAccent.com, и в началото си помислих, че той някак е свързан с това да имаш хубав глас. Но когато го разгледах, се оказа, че той е специализиран в запознанства между американски мъже и жени с потенциални партньори във Великобритания.

И изведнъж всичко сякаш си дойде на мястото. Ако го кажем простичко, знаех, че би било по-лесно да стана нов човек, ако има известно разстояние между миналия ми живот и това, което се надявах да е бъдещият ми живот - живот с богат американец.

Профилът-трепач на милионери

В моя профил се описах като "обичаща удоволствията, интелигентна жена", като заявих, че търся мъж, който харесва "по-изтънчените неща в живота". Не заявих прямо, че търся някой с пари, защото това би отблъснало хората, но се надявах, че това се подразбира достатъчно ясно.

И тогава открих Дейвид. От мига, в който се заговорихме, знаех, че той е подходящият за мен човек.

Получих няколко мейла от други мъже, но като общо правило, ако един мъж разговаря с теб основно за спорт и алкохол, то в живота му не се случва кой знае какво друго.

Дейвид подправяше писмата си до мен с истории за полети в бизнес-класа и скъпо шампанско. Знаех, че той има много пари. Това беше човекът, който бях чакала.

Какво му казах за себе си ли? Не много, поне в тези ранни разговори. Описах работата си като "козметичен салон" (вместо обикновената местна аптека) и не разкривах много от биографията си.

Време е за първата среща с принца

В продължение на седмици изпращах неясни имейли, давайки му изключително малко информация за мен, но научавайки все повече и повече за неговия живот. Той притежаваше собствен бизнес и ходеше на почивка в петзвездни хотели на Карибите. Бях очарована, когато ме покани на среща в Ню Йорк.

Само че имаше един проблем: нямаше начин да си позволя самолетния билет - а по никакъв начин не можех да му кажа истината за моето финансово положение.

Така че вместо това аз печелех време, казвайки му, че имам служебни ангажименти. Това проработи. Скоро той ми взе билет в бизнес-класа и ми предложи да ми плати престоя в хотела.

Пет дни на изисканост и лукс в Голямата Ябълка

Последния път, когато съм била в Америка, си мечтаех за фалшиви дизайнерски чанти за $50. А този път отседнахме в "Уолдорф Астория", където Дейвид ни беше резервирал отделни стаи, така че нямаше натиск от негова страна да спим заедно.

Прекарахме следващите пет дни в разходки по галерии и магазини за дизайнерско облекло, вечеряйки в най-добрите ресторанти.

И в последната нощ преспахме - не на последно място защото към този момент вече смятах Дейвид за неустоим.

Спомням си много ясно, че последните му думи, преди да се кача на самолета за Лондон, бяха "Чао, сладурче", което сериозно ме притесни. Това звучеше сякаш не съм била за него нищо повече от добре изглеждащо забавление.

Паниката се оказа напразна

Когато обаче се оказах във Великобритания, ме очакваха прекрасни цветя и картичка, в която той споделя колко прекрасно е прекарал тези дни с мен. От този момент отношенията ни се задълбочиха много бързо. Разговаряхме по телефона по шест или седем пъти на ден, а Дейвид непрекъснато ми изпращаше огромни букети с цветя.

Само три месеца по-късно той ме помоли да се омъжа за него и да се преместя в Америка. Не се колебах. Тогава вече бях влюбена до уши.

Приятелите и близките ми бяха шокирани, че толкова охотно ще изоставя досегашния си живот - но това винаги беше влизало в плановете ми. Ако се примиряваш с обикновените неща, то животът ти ще бъде именно такъв. Вместо това аз бях избрала моя живот на мечтите и бях твърдо решена да го постигна.

Миналия август с Дейвид се оженихме в апартамента му във Флорида и прекарахме медения си месец, пътувайки из Карибите (Ямайка, Сейнт Луша, Сейнт Мартин...). Само няколко членове на семейството му присъстваха на сватбата, както и малцина наистина добри мои приятели и една от любимите ми лели.

Мигът да бъде дръпната завесата от миналото

Да, честно си признавам, че много от хората от миналото ми смятаха, че съм хладна и пресметлива - и не искаха да ме подкрепят; мога да го преживея. Месец преди да се оженим, отведох Дейвид в Бриг, за да му покажа откъде съм тръгнала - и тогава бях малко по-откровена с него за моето минало.

Единственият коментар на Дейвид беше: "Да се махаме оттук!" Той още не знае точно колко близо до границата на мизерията съм била - въпреки че му признах някои неща за мен, за да ме хареса, и той ги смята за забавни. Американците като цяло са по-склонни от англичаните да приемат идеята, че човек може да се усъвършенства.

Сега живея в мечтите си - и всяка сутрин се налага да се ощипвам, за да си напомня, че наистина съм извадила този късмет. Животът ми се състои от шопинг, разходка до фитнеса или излизане за обяд. Дейвид ми помага да отворя малко соларно студио, за да имам с какво да се ангажирам, понеже непрекъснатият шопинг лесно омръзва.

Освен прекрасния ми съпруг и чудесните ни къщи имам прекрасен бял мерцедес, който карам - и гардероб, пълен с невероятни дрехи, без да споменавам диамантената гривна и часовника "Ролекс".

Ролята, отвела една продавачка до мечтите

Дали все още се чувствам сякаш играя роля? В някакъв смисъл, да. Все още внимавам какво говоря и се старая да се изразявам неясно, когато разговарям с хората за миналото си.

А дали хората по родните ми места, които знаят цялата истина, ме смятат за златотърсачка? Някои от тях - естествено. Но не ме интересува какво говорят другите.

Бих препоръчала това, което направих, на всяка жена, която е затънала в рутината и наистина е решена да се измъкне от нея. Вижте какъв е моят живот: и вие бихте могли да постигнете същото.

С Дейвид сме неразделни от девет месеца - и сме изключително щастливи заедно. Той демонстрира една прекрасна тиха увереност, която е присъща на хората, чувстващи се нормално сред богатство - и тя е много, много секси.

Той дори не поиска предбрачен договор, когато се оженихме. А от моя страна аз му заявих, че ако след няколко месеца нещата между нас не се получат, ще се върна в Англия, взимайки само това, с което съм дошла.

Но мога ли реално да си представя да се върна към живота, който съм имала в Линкълншир? Нито за миг.

Oще: акцент  американец  англия  златотърсачка  ким перес  милионер  ню йорк  продавачка  сащ 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 02.02.2011, 20:58

66 Mariq Gulenova | 05.02.201100:16

Навярно защото от съм селски произход винаги ще предпочитам, а то не ми остава и кой знае колко много, да живея "жабешкото живуркане в блатото", да не възприема псевдо "аристократския манталитет" на милионера или "преуспяващия" в БГ.
Героинята на статията, според мен, със сигурност е "силна и вярваща в себе си жена", но не особено интелигентна. Действително "преуспяването е лична отговорност", но е обикновено е свързано с компромиси, с отричане от ценности. Радвам се на тези, които могат да ги направят.
Абсолютно съм съгласна, че "завистта изяжда завистниците, а мързелът - мързеливите". Но съм убедена и че дори "достойните" да работят върху себе си непрекъснато, едва ли ще постигат "достоен живот" (във финансово отношение) в БГ.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

65 Bichkiiata | 05.02.201100:00

strawsPulledAtRandom

Въпрос на избор, вероятно в 60% от случаите е обратното , праска те бедняк, но можеш спокойно да го напсуваш.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

64 Bichkiiata | 04.02.201123:57

Оня Дето Го Трият

Казват, че нямало беден и умен човек , едно от двете не било вярно. Глупави милионери съществуват само в представите на някой чийто мироглед е построен по латиноамерикански тв сериали.
В случаят богатият дето се е хваналс въпросната дама търси някакъв семпъл комфорт по-прости взаимоотношения и ебалимаа му какво още, а може и да му харесва играта. Човекът е странно животно
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.08.2010, 10:24

63 strawsPulledAtRandom | 04.02.201123:57

Аха, разбирам - за да не живеете в кошмар, мечтайте да ви праска богаташ Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

62 Bichkiiata | 04.02.201123:47

vanko

Преди малко един по радиото дето го слушам по цял ден докато бачкам знаеш ли какво каза:
If you don't have dreams you live in nightmares.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

61 Bichkiiata | 04.02.201123:38

Аз лично познавам точно такава жена. Но не е тук мястото да казвам в повече. Не е нито по-лоша или по-добра от другите дето не са го направили. Но мисля, че и остава едно подсъзнателното съмнение да не направи грешка и естественно кучешко примирение в някои ситуации.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.09.2010, 14:22

60 Pavur Pezev | 04.02.201123:25

Пичове,от утре почвам да търся старите чепици на Евгени Минчев в Е-Бей,научавам как се ядат стриди без да мляскаш,купувам си китайски ролекс и отивам на лов за фригидни лелки милионерки.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.11.2010, 12:35

59 vanko | 04.02.201123:21

Хахаха!!! Големи лишения, постигната цел, намерено щастие, дрън-дрън... Имам една молба към Калина и останалите преследвачи на криворазбраното щастие... Такеши даде линк към оригиналната статия, зачетох се и се оказа, че и под нея има доста коментари Намига Прочетете ги и ми посочете (моля ви!) 7-те разлики м/у българските и НЕбългарските мъже.
А по принцип, човек е голям, колкото мечтите си (цитат!). В случая - sad but true.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.01.2011, 21:43

58 Веселячка | 04.02.201123:13

Тази статия я разбирам като показваща, как когато знаеш какво искаш винаги го получаваш. Харесва ми идеята - да имаш цел и да я постигнеш с последователност и интелигентност. Ако тази история е реална - браво за жената. Рядко си даваме сметка че трябва да положим усилия, понякога повече, понякога по-малко за да получим всичко което искаме. Жалкото в нашата действителност е че когато някой го проумее и успее, всички останали го оплюват.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.12.2010, 21:21

57 Marieta Blagoeva | 04.02.201123:06

И,,богатите също плачат,,.Много често под лъскавият и прекрасен от вън живот след време лъсват какви ли не ,,мръсотий,,-алкохол,изневери и какво ли още не.Гледали сме безброй подобни историй.
   

оценка

+0 -0