Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кажи, тате, Fuck You

Просто е. Хвалят ни, защото затъпяваме... Снимка: Getty Images
Просто е. Хвалят ни, защото затъпяваме...

Честит 15 септември. Завчера прочетох нещо крайно оптимистично: Световната банка ни похвали преди старта на учебната година, че родното образование ставало все по-ефективно.

Браво! Както би казала фолкдивата Камелия... ето това чукане чаках.

Винаги е яко когато някой те похвали. Например Световната банка - образованието ни. Или Министерството на културата в Бурунди - българското машиностроене.

Важното е да има нещо хубаво, нещо позитивно. Като това, че мнозина зрелостници смятаха, че Левски трябва да се "канализира" за светец.

Но да не губим време. 15 септември е, чака ни първият учебен ден. Стягайте раници, взимайте китка и бегом марш към училище. Проблемите започват от утре, но както знаем "Утре започва от днес"

Накъде сме тръгнали

Трудно нещо бе да си ученик в последните 15 години. То не бяха реформи, не бяха чудеса. Всяка година нови учебници, нови учебни програми. Бележници от първи клас, бележници от II клас, от IV клас...

В последните 15 години се издадоха повече учебници, отколкото бяха томовете на Тодор Живков, Ленин, Маркс и Енгелс едновременно.

Либерализъм и демокрация - ще кажaт някои.

Комисиони и финикийски знаци - ще отвърна аз.

От това многообразие не само дървесата ги заболя, защото не стигна дървесината за производство на учебници, а и горките деца се ошашавиха напълно.

Поради крайната неяснота и безумните критерии изпод перата на пишман авторите на учебници излязоха такива шедьоври, че децата просто спряха да учат.

Горките даскали - от уважавани и почитани наравно с кмета и попа ренесансови личности се превърнаха в голтаци с мизерни заплатки, които редовно биваха нашоквани от родители-мутри и други подобни представители на многообразната посткомунистическо-чалгаджийска пасмина.

И това продължи повече от десетилетие. В това време първите плодове на новото образование цъфнаха и дадоха плод. Плодът може да бъде видян ясно, ако гледате някои от участниците в риалити предавания като "Биг Брадър", публиката на концертите на Митю Пайнера и зрителите на Глистопад (грешката не е случайна).

През цялото това време, освен че се крадяха пари по европейски програми, се появиха и някакви сектантски образователни съветници, единият от които, ако се не лъжа някакъв холандец, ни съветваше да си вкараме повече гейове в образователната система.

За мен обаче последните надежди рухнаха, когато видях върха на толерантността - една швейцарска книжка с дървени (от рециклирана дървесина естествено) корици, предназначена за дечица от предучилищна възраст.

Там имаше картинка на детенце с един мъж и две жени. А текстът бе - това е тати, това е мама, това е любовницата на тати...

Не се майтапя. Ето това е подход - а не да учиш децата на "Аз съм българче" и "Мила моя мамо".

Къде сме в момента

Тук сме. 2010 година, септември месец. Тази година от висшите учебни заведения обявиха толкова места за прием, че не им достигнаха абитуриентите.

Преди това чиновник, срещу съответното заплащане, изнесе темите от матурата по литература.

Междувременно учениците се млатеха, заплашваха... Толкова много бяха тия истории, че дори хронологията ми се губи.

Както и да е. И висшите учебни заведения ни дариха с нови специалисти.

Аз работех с няколко подобни в една голяма българска телевизия. Единият, отговарящ за продукцията, бе горд с факта, че през живота си е прочел само една книга "Приключенията на Лукчо".

А една друга млада "специалистка" беше за кратко министър на културата, помните ли. Каза, че пред Панчо Владигеров предпочита Златю Бояджиев.

Та какво се сърдим на децата си, питам аз. Че не знаели къде е магистрала Тракия - че то има ли такава магистрала?

Когато попитах сина си какво правят в час по музика, той ми отвърна, че досега не са имали такъв - в този час си решавали задачите по математика.

Как да обясним на децата си, че ако учат - ще сполучат

А сега се оказа, че големият специалист по хидрология, минно дело и строителство Ахмед Доган е получил милиони като консултант по проект. Доган е завършил философия

С което още веднъж се доказа, че сме толкова квалифицирани и образовани, щото аз бих могъл спокойно да поема националния отбор по художествена гимнастика. (Само за справка - тежа 150 кила.)

И сега кажете... как да обясним на децата си, че ако учат - ще сполучат. Това е абсолютно невярно твърдение. Ще сполучат ако:

1. се ориентират правилно в политическата обстановка

2. целунат правилния задник

3. сключат правилния брак и родят деца на правилния човек

Оградете верния отговор. Време е да приключваме.

Е, що тогава ни хвалят

Просто е. Хвалят ни, защото затъпяваме. Колкото по-глупави излизаме, толкова по-лесни сме за манипулации и управление. Колкото по-материални ставаме, толкова повече преставаме да мислим за свобода, духовност, справедливост. А това е удобно за всички - от родните нагли политици до Евросъюза.

Много е конспиративно? Помислете, кое е по-добро за една държава като Англия да речем: скъпоструващ български специалист или евтин и нелегален български бачкатор на полето.

Отговорът е ясен за всички.

Впрочем, 15 септември е.

Честито.

Въпреки всичко не жалете парите - научете добре децата си.

Аз лично смятам да инвеститам в образованието на моя син. Да го науча добре на английски. И всеки път, когато някой стерилен европейски несретник-експериментатор идва да ни хвали и съветва, да го подканям: "Кажи, тате, Fuck You".

Може да е просташко, но е от сърце.

 

Най-четените