Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да не съчувстваме толкова на футболистите

Как щеше да изглежда Уейн Рууни, ако не беше футболист, според реклама на "Найки" Снимка: Nike
Как щеше да изглежда Уейн Рууни, ако не беше футболист, според реклама на "Найки"

Неотдавна прочетох, че мъжкият екземпляр може да се счита за пораснал, едва когато навърши 25 г. Аз обаче бих казал, че това става чак на 45!

Ние, мъжете, сме банда от големи деца. Може ли мъж в края на тийнейджърската си възраст или в началото на 20-те си години, независимо дали е футболист или не, наистина да е наясно какво иска от живота?

Футболистите просто са част от работническата класа. Поради което сред тях винаги ще има играчи, които пият прекалено; играчи, които ходят по чужди жени, когато са женени; играчи, които харесват проститутки; играчи, които обичат порно; освен това повечето съвсем не са блестящо образовани. Най-вероятно не гледат прекалено задълбочено на нещата. Те лесно допускат грешки. Но някои грешки са по-сериозни от другите.

Всяко дете би искало да бъде Уейн Руни или Джон Тери. Трябва да осъзнават предимствата, които получават благодарение на професията си. Те са прекалено скъпо платени в сравнение с много други хора. Футболистите са модел за подражание, независимо дали го искат или не. Но имат и отговорности.

Лесно ми е да говоря така, защото никога не съм бил млада суперзвезда. Първата ми повиквателна за националния отбор дойде, когато бях на 23, а в световно известен играч се превърнах, след като станах голмайстор на Мексико'86. Но тогава вече бях на 25 и сравнително зрял. Днес футболистите получават твърде много твърде млади. Но това се определя от пазара и няма как да се промени.

Все пак да не забравяме, че повечето играчи живеят разумно. Никой не иска да чете за това как Пол Скоулс е безупречен баща на две деца и никога не излиза вечер.

Но как ще се справиш като футболист, когато нещо наистина СЕ СЛУЧИ в личния ти живот? Защото понякога мачът е най-желаното убежище. Когато си на терена, трудно може да мислиш за нещо друго, защото трябва да си концентриран в играта.

Толкова много стрес и напрежение за дълъг период от време (на терена и извън него) ти отнемат силата, издръжливостта, концентрацията. Вероятно точно това се случи с Джон Тери. За 2-3 мача той бе окей, но после изведнъж играта му рязко падна.

Ще видим какво ще стане с Уейн Руни. Колкото и да е железен, това, което се случва с личния му живот, няма как да не се отрази и на представянето му на терена...

И въпреки това повечето младежи биха дали всичко, за да са на мястото на тези футболисти.

Така че нека не ги съжаляваме толкова.

 

Най-четените