От известно време следя няколко street style блога (особено този) поради невъзможността ми да мръдна зад граница заради "приказния" студентски живот и изпитите покрай него.
Разглеждам снимки на хора, които не са непременно гейове и модни редактори, и ми става направо мъчно, че нашите улици не цъфтят по същия естетически начин.
Не приемайте тази статия като поредната, която цели да покаже българското в "друга" светлина - просто ще дам примери как не се научихме да се обличаме, макар и да имаме голямо желание за това.
Лято е и количеството плат по телата ни сериозно намаля. За сметка на това се показаха едни не много красиви неща - и не говоря за физическите параметри.
Първо. Не разбрахме, че джапанките са само за плаж. Успях да видя такива да шляпат не само по паветата, но и в клубове, където можем да кажем, че не е редно да си с тях.
Второ. Силиконовите презрамки. Тези недомислици са толкова противни, когато се врязват в раменете на дамите, колкото и белите чорапи, носени с черен панталон от мъжете. Но второто пак може да изглежда ок, ако си с интересни обувки и нагоре също така положително впечатляваш... Докато първият вариант не се обсъжда. Не са красиви и това е (и защо въобще носите сутиени?).
Трето. Като подхванах чорапите, да додам още малко. Съчетанията сандали и чорапи (отнася се и за мъжете, и за жените), мокасини и къси чорапи (за мъжете) и отворени обувки и чорапогащници (за жените) са недопустими в градска среда. И въобще за всякаква.
Четвърто. Анцугът. Колкото и старателно да си си направил/а прическата и да си се гримирал/а, не ти дава оправдание да излезеш по анцуг, освен ако няма да тичаш в парка.
Пето. Не се научихме да преценяваме кога да спрем със старанието и кога да се погрижим малко повече. Веднага примери: сряда е, жега е, работно е и най-вече предразполагащо да излезеш от вкъщи небрежен. Навън обаче се разхождат момичета с вечерни гримове, топирани коси, коктейлни рокли, камъни, кожи, зеброви принтове и т.н. Друг път пък на тематични партита и събития гостите идват по потници и джапанки. И споменавам масовката. Почти винаги се намират такива, които вдъхват надежда, но са твърде малко.
Има и още. Не разбрахме, че е по-добре да не съчетаваме непременно обувките с колана, чантата и бижутата, защото ще заприличаме на униформени. Не се научихме, че тюлени ризи например са много по-красиви и секси от изрязаното деколте. Не приехме папионките, рижавите коси, шарените мъжки дрехи... много много неща.
Можем да си признаем, че вкусът ни откъм облекло е силно ограничен и ни липсва всякакво желание за промяна. Уж изборът за дрехи е голям, а все едно и също по улиците...
Докато преди не мисля, че е било така. Българската традиционна носия се е носила векове наред. Била е всекидневно работно облекло, което чрез художествена украса било подходящо за празнични дни. Не ви ли се струва гениално една дреха да е подходяща и за делник, и за празник? Но за това се изисква култура и креативност. Носията е съчетавала в себе си неутралните черно и бяло и още куп други цветове. А днес или се докарваме до безумен кич, или излизаме, все едно сме се обличали на тъмно.
Разбира се, не очаквам по улиците ни да се разхождат такива хора, че да се пренеса в Париж или Милано. Все пак на тези места модата е религия. Те имат огромна история и развитие във въпросната област, докато у нас това изкуство не просъществува. Затова и при тях има хора като Анна Дело Русо или Франческо Коминели, които можеш да гледаш цял живот и няма да ти втръснат със стила си. Но те са тясно свързани с "Vogue" и затова е очаквано да са безупречни във външния си вид.
По-скоро те печелят онези посетители на седмиците на модата и онези граждани, които не живеят с постоянната мисъл как изглеждат, а просто им се получава с лека ръка. Те са смели според нашите представи или просто оригинални според техните. Защото преспокойно ще съчетаят дълга, свободно падаща пола или дънкови шалвари с високи токчета с леопардов принт (за жена), розова риза с оранжев панталон или кожено яке с дънки на цветя (за мъж).
И после защо у нас хората като вървят, са насочили погледите си надолу...
