Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Гробище за домашни любимци": Нека мъртвото остане мъртво...

"Филм по Стивън Кинг" отдавна се е превърнало в нещо като самостоятелен жанр, препъвал не един и двама режисьори. Това обаче не се случва на Денис Уидмайър и Кевин Колск, които стоят зад новата филмова адаптация по "Гробище за домашни любимци".

Това не е първият опит за екранизация на романа. Предишната версия от 1989 година е режисирана от Мери Ламбърт, която преди това е известна най-вече със създаването на видеоклипове на Мадона като тези към парчетата "Like a Virgin", "Material Girl" и "Like a Prayer". Кинг обаче й се доверява за филм по романа му от 1983 година, като за първи път самият той пише сценария и дори участва в ролята на свещеник.

Макар че лентата се превръща в блокбастър и носи на създателите си 57 милиона долара, критиката посреща филма със смесени чувства.

"Варайъти" посочва, че превръщането му в типичен слашър филм прахосва потенциала на оригиналната творба, а наративната техника на Ламбърт е описана като "набързо скалъпен разказ". "Лос Анджелис Таймс" обвинява режисьорката в това, че потъва в ярки образи, без да се тревожи от липсата на достоверност или мотивацията. Други мнения обаче го определят като една от най-добрите филмови адаптации на Кинг.

Всъщност "Гробище за домашни любимци" наистина е добра основа за екранизация.


Романът на Стивън Кинг разказва за семейство Крийг, което бяга от напрегнатия живот в големия град, като се мести в малкото градче Лъдлоу, където сякаш времето е спряло. Новата им къща има голям двор, а зад него - пътека, която отвежда към гробище, в което от години децата погребват домашните си любимци. Ако човек продължи по-нататък, по-навътре в гората и подмине това място, пред него се откриват мистични пространства, последвани от друго, по-специално гробище, способно да връща "нещата" към живот.

Създаден 30 години след първата адаптация, римейкът на Уидмайър и Колск прави малки промени в оригиналната история, за да успее да вмъкне всички основни елементи от романа в ограниченото филмово време и избегне изпадането в самоцелен ужас. Новата версия се стара е в максимална степен да проследи емоционалните трансформации на героите и да аргументира действията им.

В ролите влизат Джейсън Кларк (като Луис Крийг), Джон Литгоу (в ролята на Джъдсън Крендъл), Ейми Сеймец (Рейчъл) и Жуте Лорънс в ролята на Ели. Близнаците Хюго и Лукас Лавоа са в ролята на малкия Гейдж, а котаракът Чърч, който има ключова роля в историята, е изигран от четири еднакво големи и пухкави котки. Дебело трябва да се подчертае блестящата актьорска игра на едва 11-годишната Жуте Лорънс, която успява да се превърне в най-яркото лице на ужаса.

Макар че не липсват смразяващи кръвта сцени, филмът остава верен и на другата линия в книгата - чисто човешката с онези травми от миналото, които всеки герой носи със себе си и са способни да вцепенят човек по-силно от всяко завърнало се мъртво създание. Макар че в новата адаптация са добавени смартфони, лаптопи и други елементи на съвременния свят, тя остава непроменена в основата си, което е добра новина за феновете на Кинг.

Има какво да се желае по отношение на разгръщане на историята, която на моменти стои недоразвита, особено ако зрителят на филма не е запознат с романа на Кинг.

Въпреки това си заслужава да бъде изгледан и има шанс да се нареди до добрите адаптации по Кинг, въпреки че със сигурност няма да попадне в списъка "най-добри".

Напрежението във филма започва да се наслагва още с първите минути, като навлизането все по-надълбоко в мрачните дебри на историята става постепенно и до голяма степен органично. Въпреки че сценарият не е писан от Кинг, а от Джеф Бюлер, адаптацията остава вярна на тона на книгата, макар и нанасяйки известни промени в оригиналната линия, за да го постигне.

Историята показва колко далеч може да стигне човек, опитвайки се да запази близките си от смъртта.

Показва и колко по-добре е да оставиш смъртта да вземе своето, защото понякога това е за предпочитане пред живота.

„Почвата в сърцето на мъжа е по-камениста...Човек засажда каквото може и се грижи за него", казва Джъд Крендъл в романа на Стивън Кинг и тази фраза постоянно напомня на читателя (и зрителя) да внимава какво ще пожъне.

"Гробище за домашни любимци" тръгва по кината в България на 5 април.

 

Най-четените