Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Поколението на "незрящите"

Политиката на дефицити за епохата на тоталитаризма в българските учебници по история даде своите резултати... Снимка: Явор Николов
Политиката на дефицити за епохата на тоталитаризма в българските учебници по история даде своите резултати...

Изследване на НЦИОМ, поръчано от фондация "Конрад Аденауер", показа пораженията, нанесени върху няколко поколения, израсли и съзряли през прехода, от празнотите в учебниците по история за тоталитарното управление и епохата на т.нар. комунизъм.

Проучването беше представено вчера на конференция "Образованието за комунистическия режим и европейските демократични ценности на младите хора в България".

Анкетирани са 1100 млади хора между 15 и 35 години от цялата страна. Резултатите показват, че за мнозинството от тях въпроси, свързани с тази епоха, са табула раза.

42 на сто не знаят, че Хитлер и Сталин са диктатори, още толкова не са чували за остров Белене, за всеки втори Освиенцим е само име, а 56% не свързват с нищо конкретно Холокоста, 66% не знаят какво е колективизация, 87% нямат и представа за горяните, за 87% „Задочни репортажи за България" на Георги Марков не означават нищо конкретно, а за 85.5% полският профсъюз "Солидарност" е непозната тема.

Повечето не свързват "с нищо конкретно" Желязната завеса (65.7%), ГУЛаг (79.2%) и църквата "Св. Неделя" през 1925 г. (69.2%). Повечето не са и чували за "българския чадър".

Носталгия по Живков - от социално слабите

Ако можеха да избират, 30.8 на сто биха живели в демокрацията след 1989 г., 17.5% по времето на Тодор Живков, 4.5% - при управлението на цар Борис III, 2.6 на сто предпочитат времето на цар Фердинанд I, а близо 22% ще отидат в чужбина. Същият брой не са успели да преценят.

Времената на Живков избират хора на възраст между 30 и 35 години, с ниско образование, живеещи в селата, роми и безработни. За повече от една трета от младите (34.5%) основните предимства за обикновения човек по времето на Живков са били постоянната работа и професионалната реализация, а според 23.4% - сигурността и спокойствието.

И въпреки това повече от половината - 51.8% смятат, че управлението в България между 1944 и 1989 г. е недемократично. Само 14.1% са на мнение, че това са били по-скоро демократични времена. Тук по-възрастните млади, между 30 и 35 години, които имат някакви спомени от социализма, по-често определят управлението на Живков като недемократично.

Най-голям дял на запитаните (31.2%) посочват като основен недостатък на социализма ограничаването на личните свободи (свободата на словото, политическите свободи, религиозните свободи, забраната на определена музика). За 13.4% най-сериозен проблем е ограничението за пътуване зад граница.

45.9% са успели да посочат правилно всички страни, с които България граничи, а 30.8 на сто не знаят къде се намира Европейският парламент.

Някои мислят, че ГУЛаг е интернет търсачка

ГУЛаг (Главно управление на наказателните лагери) за 14.8 на сто е концлагер в Русия, 3.1% - интернет търсачка.

Според 33.5% от анкетираните съветската армия е освободител, спасител и победител, когато навлиза в България на 8 септември 1944 г. 8.8 на сто са посочили, че тя е поробител, окупатор, узурпатор и завоевател. 3.2% са отговорили, че нахлуването на войската е заради политически интереси и стремеж за влияние у нас, а 0.3%: "Нито спасител, нито агресор."

Малко над 40 на сто свързват остров Белене с концлагер, 39.9% с нищо, 14.6 на сто - със строителството на ядрена централа, а 2.5% са дали географски определения.

Над 65 на сто не свързват с нищо Желязната завеса, 14.1% са отговорили, че е граница между Изтока и Запада, 9.4 на сто - разделение и разделяне, 3.6% - ограничения на информацията и информационно затъмнение, и 3.1 на сто са посочили ограничения за пътуване. Близо 3% са казали емоционални определения като репресии, терор и конспирации, а 0.3 на сто свързват Желязната завеса с речта на Чърчил.

ДС - бяло петно

Бившите тайни служби на комунистическия режим също са по-скоро бяло петно за най-младите българи. 26.2 на сто от запитаните смятат, че Държавна сигурност (ДС) е служила на българските интереси, 30.2% са на мнение, че е защитавала чужди. Цели 43.6% не могат да преценят.

Съветската армия, която в края на Втората световна война навлиза в България, е "освободител, спасител, победител" за 33.5% от участниците в проучването. Само за 8.8% смятат, че това е армия "поробител, окупатор, узурпатор, завоевател". Точно половината - 50 на сто, казват, че не могат да преценят.

64.5% от участниците в проучването не знаят защо българските войски навлизат в Чехословакия през 1968 г. 79.2% не свързват с нищо конкретно ГУЛАГ, а 76.3% - българския му аналог, кариерата край Ловеч. Колективизацията не говори нищо на 66.3% от младежите, за 12.7% това е "колектив, сдружаване, съюз". Само 7.1% знаят, че колективизацията е "одържавяване, национализация, изземване на земя и имущество".

Младите хора са разделени в познанието си за времената на фашизма, показва изследването. Най-голям е делът на тези, които не свързват с нищо конкретно Освиенцим (49.7%). 45.4% обаче са отговорили, че това е концлагер. Мнозинството от анкетираните имат представа кой е Адолф Хитлер, но има 9.9%, за които той е просто политик, канцлер, фюрер. 0.8 на сто направо го определят за "велик човек, идеалист, водач".

22 на сто от запитаните младежи твърдят, че не знаят нищо за Сталин.

Близо 90 на сто не са чували за "Задочни репортажи за България", чийто автор е убитият в Лондон Георги Марков, над 30 на сто не знаят за Берлинската стена, една трета от анкетираните не свързват с нищо датата 9 септември, а 24.8 са посочили: "Освобождението на България от фашизма и немската окупация."

Най-много от анкетираните са посочили, че се информират за българската и световната история от учебниците по история - съответно 60.3 и 54.4 на сто. Около 50 на сто от интернет и от документални филми.

Повече за Средновековието, нищожно малко за соца

Анкета сред учители, направена от социолога Любомир Пожарлиев, показала, че уроците за социализма у нас са сред последните за годината теми. Заради дървени ваканции или забавяне в усвояването на материала много често те изобщо не са изучавани. Не са включени и в конспекта за матурите и кандидатстудентските изпити, което демотивира и учители, и ученици.

За сравнение темите за Средновековието и Първото българско царство са в пъти повече, отколкото социализмът.

 

Най-четените