Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как прекосих море с каяк

SIT on TOP каяк си е екстремно преживяване
SIT on TOP каяк си е екстремно преживяване

Прекосих морето между Ситония и Касандра със SIT on TOP kayak (SOT каяк). Да, направих го! Направих го надрусан със страх и желание за успех. Бях много добре екипиран, добре трениран и имах предстартови турове из Бялото море.

Лодката я имам от 2008-а и съм я карал при всякакви условия. Когато решихме със семейството, че ще ходим в Гърция на море, вече гледах Google Earth, избирах маршрути и смятах километри. Морското каране е различно от язовирното.

В язовира обаче се изгражда техниката, издържливостта и се получава средната ти скорост, с която гребеш. В Искъра при много вятър получаваш и близка до морската реалност. Но! Никога в Искъра или друг язовир в България няма да видиш как идва морската вълна-хълм, последвана от една по-малка. 

И така, когато пристигнах на Ситония, Халкидики ( 2-3 плажа на север от Торони ), реших, че ще направя няколко разузнавателни излизания в морето. Първото беше към острова Костенурката. Нарича се така, защото, като го гледаш от юг на север, прилича наистина на костенурка. Излязох към 7 сутринта и след 3.5 часа акостирах.

През задължителната почивка ядох някакви ядки и не охладих тялото си. Това ме изложи на риск. В 11 часа гръцкото слънце вече разтопява всичко. Аз не греба без фланела именно поради риска от претопляне, но в този ден всичко беше адска топлина.

На връщане едва гребях и непрекъснато си мокрех шапката, като се заливах с кофичка, изхвърлена в морето. Не можех да скоча във водата, защото качването щеше да ми отнеме прекалено много енергия, която като че ли се беше изпарила от мен.

Карах със супер ниска скорост и гледах само да поддържам пулса си в приемливи нива. Докато се разминавах с круизните кораби, давах вид на много ентусиазиран. С много зор стигнах до малък остров, където направих най-правилното: легнах с всички дрехи във водата и чудото стана.

Едновременно ми се охлади цялото тяло и след 30 минути бях нов каякар. Имах сила и можех да греба в добро темпо при нормален пулс. Изводът: излязох късно и жегата ме разкова. Прибрах се. Бях обезверен и не исках да прекосявам морето между полуостровите. Имам чувството, че загубих тръпката към гребането.

Все пак любовта ми към дивото, самотота, гребането и гледките, които много други няма да видят, надделя и аз станах по-рано и се разходих до Порто Кофу. Беше много приятно и релаксиращо. Мястото е и много енигматично - залив между високите хълмове. Като в приказка.

Тогава пак ми дойде ищахът и реших да прекося морето между полуостровите, но само в едната посока, защото на връщане жегата щеше да ме смели и в средата на морето - ако не можеш да починеш, измориш се и те духне вятърът, може да станеш герой в I shouldn't be alive.

След всичко реших да го направя! Починах по плажовете с децата, жена ми и компания два дни и след това бях готов ментално.

Вечерта ядох малко, заради НЕходенето до тоалетна сутринта. В 6 часа сутринта вече гребях в светлината на лунната пътека. Никога досега не бях гребал под меката и примамваща светлина на Луната. Веднага щом излязох достатъчно навътре в морето, така че да виждам целия залив на Торони, дойдоха вълните. 

Винаги ще ги помня тези вълни. Има ги и в Черно море, но като че ли не са толкова големи и високи. Те са едни хълмове (не съм сигурен, но може 1.5 - 2.5 метра високи), които идват към теб, качват те на върха и после полека те отпускат. И след това идва пак хълм, но по-малък. Така ме люля към час и половина.

Беше леко страшно, но това не ме плаши толкова, колкото рискът да излезе много силен вятър. Имах добро темпо и нормален пулс за дълго гребане. Не си давах зор. Но това не е правилно. В морето според мен винаги трябва да гребеш леко и ритмично с пазене на силите, защото ако тръгне да те завлича нанякъде, трябва да имаш сили да противодействаш.

След втория час се появи вятър. Той духаше от север на юг и създаваше вълни, които се блъскаха с тези, които морето донасяше от юг, откъм островите. Тогава се разлюлях здраво. Леко ми се драйфаше, но виждах вече Касандра.

Не смеех да пия вода, защото толкова силно ме местеше морето, че имах чувството, че просто ще ме измести с много метри. Беше ме страх и да изпусна шише с вода в морето. Това е мегазагуба. След 3 часа и 15 минути бях на Касандра. Лежах и почивах на плажа. Не беше още топло.

Бях на източния бряг на Касандра, на първия голям залив с комплекси и малко пристанище от юг на север. След като починах, направих едни тра-ла-ла 5 километра покрай брега в силно вълнение, но то е игра в сравнение с онова навътре в морето. Просто се кефих и гледах какво има по плажовете. Стигнах до Pefkochori, откъдето ме взеха моите приятели.

И така всичко свърши. Аз го направих и съм щастлив да ви го разкажа.

 

Най-четените