Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Една бурка пролет не прави

Бурката всъщност не е най-масовото облекло на мюсюлманките в България Снимка: Getty Images
Бурката всъщност не е най-масовото облекло на мюсюлманките в България

Пазарджик е град на пионери. След като опитаха да скрият публичните „прояви на хомосексуалност", сега местните общинари въведоха революционна за България забрана - на бурки, никаби, изобщо на всякакво облекло, което скрива лицето и прави идентификацията му невъзможна. От училището и съда до парка и тролея, жените ще бъдат глобявани, ако се появят с бурка на публични места.

Естествено, решението моментално генерира нова национал-популистка вълна, която обаче се движи в грешна посока. Вместо Facebook - реваншизъм и откровени подигравки срещу „опакованите нинджи" и „жените в чаршафи", нека влезем в детайлите на новата Наредба за обществения ред в Пазарджик.

Забраната важи за публичното носене на облекло, което скрива „изцяло или по-голямата част от лицето". Това са бурките, онези с мрежичката на очите, и никаба - с процеп в самата дреха, през който жената да вижда.

Ако сте следили телевизионните репортажи от Пазарджик, ще видите, че жените там почти не носят бурки или никаби, а се обличат основно в чадор, хиджаб или носят забрадка, които не скриват лицата им по смисъла на приетата наредба, а скриват главата / косата / шията.

Майките, явили се в съда, за да защитават синовете си - имамите по делото за радикален ислям, застанаха пред камерите с открити лица и с покриви глави. Те не би трябвало да бъдат глобявани.

Защото и бабите на село носят кърпи върху главите си, независимо дали отиват на църква или на полето. В други православни държави туристите дори трябва да си купуват кърпи, защото иначе нямат да бъдат допуснати в храмовете. Разликата е в политическото им „приложение".

Тук обаче традиционно мухите се вземат за слонове. Това е сбърканото в обществения дебат срещу „чаршафените жени". Те нямат да изчезнат от Пазарджик. Добре е да го знаем, когато след някой друг месец поредната „скандална" снимка или „сензационен" видеоклип на жена, облечена в чадор, плъзне из социалните мрежи и стане медиен хит три часа по-късно.

Под съмнение е и ефективността на забраната - ромите казват, че нямат пари да плащат глоби, а и едва ли сериозно си представят как полицията или някой чиновник влиза в гетото, за да лови ходещите бурки.

Нещо повече - забраната, каквато и да е, е силен обединяващ фактор. Това очаквано ще сплоти мюсюлманската общност в Пазарджик, която никак не усеща „загрижеността" на държавата, освен ако не говорим за спецакциите на ДАНС и голямата изборна кебапчийница.

В огромното им гето, където мизерията и неграмотността са отблъскващи, джамията свети по-силно от Слънцето. И ако бурката е следствие, това е причината.

Досега целият обществен дебат беше основно насочен срещу бурките, които определено са най-агресивната и показна форма на исляма. Но нали разбирате, че една свалена бурка пролет не прави. Ако изобщо бъде свалена и ако не предизвика обратен ефект. Забраната, засега на местно ниво, е просто една песъчинка в пустинната буря на радикалния ислям.

 

Най-четените