Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Черната дупка на "Скобелев" 23

Така би трябвало да изглежда злополучната сграда Снимка: bgarmy.bg
Така би трябвало да изглежда злополучната сграда

Искате ли да видите черна дупка? Ако отговорът е „Да", то не се засилвайте към някоя астрономическа обсерватория, напълно достатъчно е да отидете на софийския булевард „Скобелев" и да стигнете до номер 23.

Това, което ще видите там, дори да ви се струва полузавършена сграда с неясно предназначение и многозначителното неофициално име „Военно НДК", всъщност е една от най-явните черни дупки в България.

За последните 10 години тя е погълнала не само десетки милиони левове, но и обещания, надежди, мечти, а и понятия, като „отговорност пред данъкоплатците". И като истинска черна дупка, и тази на „Скобелев" 23 поглъща всичко, но не връща нищо обратно.

Безумната идея

Парцелът с площ малко под 14 декара, заключен между булевард „Скобелев" и улиците „Цар Петър", „Княз Борис" и „Шандор Петьофи", помещаваше стария Военноисторически музей. През 80-те започва изграждане на нова сграда на музея, който преди това обитава няколко престарели постройки. Тя така и не е довършена с падането на социализма и скоро започва да се разрушава. Колко народни пари са потънали там, едва ли някой вече помни.

Вместо сградата да се дострои, през 2001 г. започва градежът на нова, но този път на улица „Черковна". Военният музей се мести там през 2003 г. и парцелът на „Скобелев" започва да пустее.

По това време на власт е кабинетът „Сакскобургготски", а военен министър е адвокатът Николай Свинаров. Имотът на „Скобелев" 23 е на чудесно място в центъра на София и първоначалната идея е той да се продаде, но сериозни купувачи не се появяват. Според една теория, тогава е поискана прекалено висока цена с идеята да няма външен купувач и МО да пристъпи към грандиозните си планове...

Историята мълчи на кого точно е хрумнала идеята за изграждане на нещото, наречено „Националния армейския комплекс". Заглавието е подвеждащо. Във въпросния комплекс трудно може да се открие нещо свързано с отбранителните способности на страната, а гигантската сграда е предназначена да обслужва изпълнителната агенция „Военни клубове и информация".

В тези години агенцията е мегаструктура (на фона на Министерство на отбраната) с над 400 служители, която стопанисва десетките военни клубове из страната, почивни станции, резиденция „Лозенец", представителния Ансамбъл на Българската армия и няколкото официални медии (Военният телевизионен канал, вестник „Българска армия" и списание „Български воин", Военно издателство), част от МО.

Агенцията се разпорежда с десетки милиони годишно, които се влагат в ремонти на сградния фонд (къде смислени, къде не), покупка на телевизионна техника и какво ли още не. Начело стои митичната фигура на полковник о.р. Стоян Стоянов - Стутси, който бе най-известен с това, че при уж скромните си военни доходи притежава Lamborghini Countach, официално вписано в данъчната му декларация (днес подобен модел в добро състояние струва над $100 000 и може да надхвърли $500 000 в зависимост от конкретната модификация).

Финансовите измерения на дейността на агенцията дълги години бяха сред най-ревностно пазените тайни на МО

По замисъл „Националния армейския комплекс", който има разгъната площ от 55 000 квадратни метра, трябва да подслони цялата агенция „Военни клубове и информация", с всичките ѝ подчинени медии и структури. В сградата ще има телевизионно студио, освен това там да се подслони централната армейска библиотека и архив и други армейски институции.

Към нея трябва да върви и 4-звезден хотел с 35 апартамента, предназначени за подслоняване на чужди военни делегации, два ресторанта, подземен паркинг на две нива за 600 автомобила и кино-конферентна зала с 970 места. Тъй като залата щеше да е втората по големина в България след Зала 1 на НДК, на „Националния армейския комплекс" веднага бе лепнато името „Военното НДК".

Проектът така и не получава реална обосновка, най-вече никой дори не се старае да обясни защо е нужна подобна сграда, която трябва да обслужва такива маловажни звена на една свиваща се армия.

Зелена светлина на строежа на комплекса е даден от министър Свинаров през зимата на 2005 г. Преди това има немалки скандали около избора на изпълнител, но тези неща за съжаление са позабравени. Подземният паркинг трябва да се изгради от консорциум "Строителен съюз", а самата сграда от „Хуфу" ООД.

Тогава той публично заявява, че целият строеж ще излезе не повече от 3 млн. лева. През лятото на същата година на власт идва „Тройната коалиция", а в МО се настанява друг кадър на НДСВ - ренгенологът Веселин Близнаков. Строителството продължава с пълна пара, но цената е коригирана. В началото на мандата си Близнаков заявява, че комплексът ще струва 9 млн. лева, а към 2008 г. по официални данни на военното министерство вложените пари са малко над 20,4 млн.

През април 2008 г. Близнаков е заменен от Николай Цонев, който се опитва да си даде вид на реформатор и иска да вкара в ред МО след близо 7-годишното управление, пълно с въпросителни на неговите съпартийци от НДСВ. Още през есента на същата година Цонев заявява, че МО няма нужда от тази сграда и според него тя трябва да бъде продадена.

На 5 януари 2009 г. със заповед на Николай Цонев строителството на обекта е прекратено. Официалното обяснение на министъра е, че пари за няма, макар и касата на „Военни клубове и информация" да е пълна. Към онзи момент за довършването на сградата, която е в доста напреднал етап и практически текат довършителните ѝ работи, се смята, че са нужни от 3 до 6 млн. лева. Неофициалната версия е, че министър Цонев, който по същото време замразява и други военни проекти, всъщност иска да пренасочи финансовите ресурси на МО към други краткосрочни мероприятия (създаване на фитнес зали по военните поделения и повишаване на военните заплати), които да печелят военни гласове за Цонев и НДСВ.

Да си подаваме топката

На 14 април 2009 г. Министерски съвет дава разрешение за продажба на сградата и парцела на „Скобелев" 23. Обектът е оценен на 99,6 млн. лева и на 3 юли е стартирана тръжната процедура. Кризата обаче вече витае из България и просто никой няма желание да излее толкова пари в една почти построена сграда с немного ясна функционалност.

Така „Военното НДК" през юли 2009 г. посреща третото си правителство и четвърти военен министър - Николай Младенов. През август Младенов прави тур за журналисти из сградата, като обявява, че в нея са вложени 32 млн. лева от военния бюджет (подземният паркинг е построен за 1,8 млн. лева, а изпълнителят на проекта печели с оферта за 17,9 млн., но по-късно получава още 11,3 млн. лева, плюс разходите за проектирането) и няма яснота за какво точно може да се използва тя.

Министър Младенов няма да вземе никакво решение по казуса и през януари 2010 г. щафетата е предадена на неговия заместник - Аню Ангелов. На 1 септември същата година Министерски съвет взима решение обектът да се подели между МО и Министерство на правосъдието.

„Военното НДК" трябва да подслони Агенцията по вписванията, Административния съд София - област, Върховната административна прокуратура, Военно-апелативната прокуратура и Софийската окръжна прокуратура. За довършителни работи и преустройство се планират 10 млн. лева.

Парите така и не са преведени на МО през тази година и по сградата няма движение. 2011 г. преминава с подавания на къси пасове между военното и правосъдното министерство, тъй като видимо и на двете институции не им се нрави идеята да съжителстват на „Скобелев" 23. През май 2011 г. 10-те милиона все пак са дадени на МО, но до края на годината в сградата са реално вложени едва 375 118 лв.

Към средата на 2012 г. прогресът е нулев и се вижда, че няма как МО и МП да се разберат за общото ползване на обекта. Общо повече, че МО въобще няма необходимост от каквато и да е част от „Скобелев" 23 и реално се чуди какво да прави с грамадата от бетон и стъкло.

През август въпросът е решен генерално. Министерски съвет отсъжда, че целият имот ще бъде предаден на правосъдното министерство с цел Наказателното отделение на Софийския районен съд и Софийската районната прокуратура да се преместят там. Със същото решение от бюджета на МО се взимат 9,6 млн. лева и се прехвърлят на МП с цел покриване на разходите по дострояването и преустройството.

Министър Аню Ангелов с покорно мълчание приема факта, че военното ведомство е вложило 32 млн. лева (без да се смята цената на земята) от собствените си пари в строителството на нещо, което им се отнема без реална компенсация.

Няколко седмици по-късно на МП са отпуснати още 5,5 млн. лева за да се ускорят довършителните работи.

Време е за съд

Тъкмо когато изглежда, че сградата на „Скобелев" 23 най-накрая ще започне да служи за нещо, се оказва, че недоглеждане (умишлено или не) от страна на МО обрича проекта на безкраен съдебен спор. Когато през 2004 г. военното министерство купува проекта за сградата, не е договорен прехвърлянето на авторските права. Така архитектурното бюро, създало „Военното НДК", има интелектуална собственост върху сградата и е практически единственото, което може да прави промени по нея.

Когато в края на 2012 г. Министерство на правосъдието възлага поръчката на строителния консорциум РСРП за ремонт и преустройство, архитектурното дружество "Мактер консулт" ЕООД веднага са заведени два съдебни иска за общо малко над 1,8 млн. лева - единия срещу МП, а другия срещу изпълнителя на проекта. Архитектите твърдят, че авторските им права са нарушени и де юре е така.

Съдебният спор пречи на изваждане на разрешително за строеж и проектът за преустройство на сградата, за който има отделени почти 16 млн. лева в касичката на МП, така и не стартира през 2012, 2013 и 2014 г. Междувремнно обектът, който е оставен на произвола на природните сили, бавно, но сигурно започва да се разпада.

Чак на11 март 2015 г. изненадващо е постигнато споразумение с архитектурното бюро, което се съгласява срещу 80 000 лв. да оттегли исковете си и да отстъпи всички авторски права върху сградата. Ден по-късно Министерски съвет гласува 10,7 млн. лева целево финансиране за довършването и преустройството на сградата.

Епизод последен (може би)

Строителният консорциум РСРП разполага със 180 дни и почти 11 млн. лева, за да ремонтира, довърши и преустрои сградата на булевард „Скобелев". Огромната конферентна зала трябва да се раздроби на 35 съдебни зали, а хотелската част трябва да се приготви за ползване от прокуратурата. Предстоят и доста други промени по оригиналния план, за да може неосъщественият „Национален армейски център" да се превърне в дом на Темида.

Нещата обаче не са толкова прости. Сградата е практически оставена на произвола на съдбата в последните шест години и днес спокойно може да се използва за снимане на епизод от документалната поредица „Светът без нас". Плоският покрив е протекъл отдавна и водата се стича в конструкцията.

Влагата е свалила мазилката на повечето стени, унищожила е подовото покритие и гипсокартонените плоскости. Неясно в какво състояние е електрическата инсталация и положените комуникации, но е вероятно водата да е унищожила и тях. Много от прозорците са повредени, а мащабните вътрешни промени по конструкцията ще наложат допълнително укрепване на основите.

Едва ли някой сериозно очаква, че работата по „Военното НДК" ще бъде приключена за шест месеца и 10,7 млн. лева. Въпросът е колко още пари и време ще потънат в черната дупка на „Скобелев", преди недомислието на МО отпреди десетилетие най-накрая влезе в някаква употреба...

Виновни (почти) няма

Сигурно всеки разумен човек, който е прочел горната статия прехвърля на ум броя на хората на държавна заплата, които повече или по-малко са виновни за случилото се. От тези, които прокарват безсмисления проект, до тези, които го оставят да се разрушава.

Може да спите спокойно, държавата успя да намери цял един официален виновник за случилото се.

Софийският военен съд произнесе осъдителна присъда срещу Иван Георгиев Иванов - бивш Главен секретар на Изпълнителна агенция „Военни клубове и информация" при Министерството на отбраната. Иванов беше изправен пред съда през 2013 г. по обвинителен акт на Военно-окръжна прокуратура - София с две обвинения.

Първото е за умишлена безстопанственост в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, защото като упълномощено длъжностно лице е сключил от името на МО договор за проектиране на стойност над 400 000 лева, а при изпълнението на договора не е упражнил правото си на контрол и приел без забележки изготвения проект със съществени недостатъци.

Второто обвинение е за сключване на неизгодна сделка, представляваща особено тежък случай, защото като упълномощено длъжностно лице в нарушение на Закона за обществените поръчки съзнателно е сключил неизгоден договор за строителство - и от това е произлязла значителна вреда за Министерството на отбраната в размер повече от 10,5 млн. лева.

Състав на военния съд наложи на Иван Иванов ефективно наказание осем години лишаване от свобода. Съдът уважи и гражданския иск на МО за повече от 11,5 млн. лева и осъди подсъдимия за направените разноски по наказателното производство на стойност около 41 000 лева.

Ако не усещате, че справедливостта е възтържествувала, то не сте сами.

 

Най-четените