Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Дружно да се порусначим

Няма какво да му се ядосваме на Пьотр Толстой. Щял да ни купува заедно с останалия руски народ - ми ще ни купи, к'во му пречи?! Та ние отдавна сме си постлали за тая сделка...
Снимка: Getty Images
Няма какво да му се ядосваме на Пьотр Толстой. Щял да ни купува заедно с останалия руски народ - ми ще ни купи, к'во му пречи?! Та ние отдавна сме си постлали за тая сделка...

Няма какво да му се ядосваме на Пьотр Толстой. Щял да ни купува заедно с останалия руски народ - ми ще ни купи, к'во му пречи?! Та ние отдавна сме си постлали за тая сделка...

На нашенеца в кръвта му е да си обича руското.

От адските, съсипващо грозни и безсмислени технически средства, които имахме по домовете си от Съветския съюз, през Дядо Мраз и Снежанка и играчките на цели поколения деца (имах ходеща кукла, метално подскачащо пиле и железно конче с каручка), та до феновете на "Лада" (наречени в една реклама отпреди няколко години "реалисти"... което днес звучи особено зловещо) - руското си има своето неотменимо място в плашливото лъвско българско сърце.

На първа позиция в скалата от любими и най-желани руски неща у нас обаче си остава Тя - Нейно Величество Рускинята.

Еееех, да отидеш на работа в Коми и да се върнеш без рускиня някога си беше равностойно на истински провал!

Като деца слушахме истории, в които се разказваше как горките рускини не можели да си намерят свестни мъже, защото руснаците много пиели. И съответно, били доста слаби любовници (това го чухме на по-късен етап) и биели.

"Не бет - не любит", казваха препатилите руски жени и бяха доволни на средностатистически българин, който пуши по кутия на ден, пие едва по двеста грама ракия ежедневно и най-много да й плесне нецентриран шамар ей тъй, за разкош.

Рускинята по онова време беше известна първо с вечната си готовност да прави секс, второ - с тихата, но твърда домашна политика, която рано или късно минаваше под нейно командване, и трето - с непрестанните си шумни обяснения как "у нас, в Советском союзе" всичко е много по-хубаво!

Стояха в България, където хората поне не дебнеха чужденците по хотелите да ги молят да им продадат дънките и маратонките си, правеха спокойни кариери, защото винаги имаха предимство при назначения, но ненавиждаха както страната ни, така и нас - българите.

Средната омъжила се в България рускиня никога не се стараеше да изглади акцента си, считаше че на всяко място и по всеки повод трябва да обяснява колко е велика страната й и не пропускаше случай да обиди или унижи "българщината".

Разбира се, че имаше изключения. Но правилото си беше такова - дори като българска снаха, рускинята си оставаше "за родину, за Сталину" и считаше брака си за възможност да проповядва съветската (днес руска) грандомания, величие и надменност.

Както и да го погледнеш - войн на руската идея, врязал се посредством брачни отношения директно в българския бит.

Митът за рускинята има толкова дълбоки корени, че от тях шеметно тръгна и българската кариера на онази съмнителна специалистка по сексуални отношения Кобилкина.

Чудно романтично им стана на поодъртелите бивши български труженици по съветските обекти, като чуха как със силен руски акцент тя учи българката да "направи фьелацио на мужчина и да астави своя йони да будет обладана от негов мощен пенис".

Родно им прозвуча, мило някак. Като едно време - никакви съмнения относно неговите мъжки, български сексуални способности - рускинята каза, "женщината" да му мисли!

Тия, дето не успяха да поработят за руската икономика, бяха чували легенди за ебливостта на рускините и този иначе комичен кобилкин образ на руска гейша/маман/компаньонка им се услади.

Че и Кобилкина се казва - сигурно нямаше така да им действа, ако беше Хрусчова или Октябрская.

Ама тази комбинация - хем рускиня, хем за секс говори, хем учи, че от сексуалните умения на жените зависи всичко в една връзка, хем и името й такова едно, конско, либидоповдигащо, здраво сексуално - направо им образува силен лигопоток.

Задръстените нашенки пък - нали много от тях така или иначе пострадаха от подобни "зарубежние" връзки на мъжете наоколо с рускини - решиха най-после да научат от извора с какво толкова руската жена е по-добра от българската.

И се юрнаха на семинари, където лижат банани за упражнение и се опитват да свикнат с мисълта, че някой и тях може да ги... и това не е срамно, вредно или извращение.

Разбира се, предпочетоха нашумялата рускиня, пред истинските специалисти. И ето ти го митът - осъвременен, освежен и жив отвсякъде!

Друго много важно нещо в новите българо-руски отношения са т.нар руски ризорти по морето.

Те са следващото доказателство, че сами сме се обрекли на поредното руско робство. И не, защото руснаците купуват земя и имоти у нас - те го правят навсякъде, пазарът е свободен, пари имат - ще купуват. А защото българското дупедавство веднага се ориентира откъде духа вятърът и собственоръчно започва да се русее.

По Черноморието ни всичко е на руски. Продават се "дубльонки", "мороженное" и "пиво", в ресторантите има руски менюта, в барчетата звучат несменяемите хитове от руската поп класика, в хотелите първо те посрещат със "Здравствуйте!".

Ако прекарате една седмица например в "Оазис" - комплексът между Лозенец и Царево, ще попаднете в истинския ежедневен руски живот - сламено руси дечица тичкат, гонят ги бабушките им или българските им бавачки (говорещи руски, разбира се), от басейна се чува само руска реч, а в супермаркета се продават внесени специално за летуващите братушки руски стоки.

Други, изкупени от руснаци ризорти, са още по-добре превърнати в "родина - матушка" - с детски градини, училища, спортни и културни центрове.

За това доброволно робство не са ни виновни руснаците - ние сме си виновни. Защото не просто сме го позволили - направо сме го инициирали! В името на платежоспособния братушка, от когото се очаква да имаме келепир. Нищо, че се държи надменно и настоява да му говориш на руски в българските магазини. Нищо и че нахално си насажда руския живот на наша територия и гледа на нея като на собственост.

Ние така сме му постлали - като няма силна държавност и правила, защо да не си внасе своите?!

На испанския остров Менорка, където от година прекарвам доста време, има цели колонии англичани. Купуват къщи, за да ги дават под наем или да си имат лятна вила. Често се пренасят да живеят тук след пенсионирането си. По стара английска традиция дублират своите малки Англии на местата, където живеят. Имат си кръчма, ходят си на гости, организират си тематични вечери, играят бинго.

Никъде, повтарям, абсолютно никъде, няма да намериш обаче магазин за английски стоки, в нито едно заведение или супермаркет не те посрещат на английски, менютата в ресторантите са на каталан и испански (и с много малки букви на английски), надписите на всички витрини са на испански или каталан.

Англичаните, които работят тук, трябва да научат испански, за да се справят. Някои не го правят и така си живеят в малки, затворени, собствени общества. Никой не ги притеснява, ако това ги устройва. Останалите просто няма как да го направят - островът и хората му ги принуждават.

Не насилствено - с достойнство и висока самооценка, с постоянство и усмивка, с уважение към госта, който да се чувства у дома. Но и да не забравя, че е на гости!

Пьотр Толстой всъщност не направи нещо неочаквано - той само нахално каза истината. Отговорните са тия, дето пореден ден мълчат като паметници - т.нар. ни политици. И ние, защото и този път ще ги изтърпим.

А иначе, както сме я подкарали, със сигурност ще се порусначим. Защото да си имаш нация и държава, първо трябва да имаш граждани.

 

Най-четените