Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Бурките срещу демокрацията – 2:1

Тази гледка, макар и рядкост, може да изчезне от европейските градове... Снимка: Getty Images
Тази гледка, макар и рядкост, може да изчезне от европейските градове...

Борбата с бурките в Европа навлезе в нов етап.

Само преди дни долната камара на френския парламент прие закона за забрана носенето на изцяло покриващи жената ислямски облекла на публични места. За да влезе в сила, той трябва да бъде гласуван наесен и от горната камара на парламента - за което няма никакви съмнения, че ще се случи, тъй като обществената и парламентарната подкрепа във Франция за този закон са много силни.

И далеч преди това да стане, дойде новина, която сякаш напълно го обезсмисля.

Френският бизнесмен Рашид Неказ, който е от алжирски произход и бе кандидат за президент на Франция през 2007 г., обяви, че създава специален фонд в размер на 1 милион евро за подпомагане на мюсюлманките, които ще попаднат под ударите на новия закон. Магнатът има намерение фондът да покрива глобите на нарушителите на закона.

Разбира се, бизнесменът се закле, че зад него не стоят никакви организации, но пък не пропусна да се похвали, че само за едно денонощие получил 36 000 евро дарения за целта.

Каквато и да е истината, неговите действия напълно бламират закона.

Иронията е пълна и всички, които настояват за силови действия по този - пък и по всички други въпроси, трябва доста да се замислят върху поуката от тази история.

Тя е доста елементарна - забраните и силовите мерки просто не работят в условията на демокрация. Дори когато са облечени във формата на закон. Демокрацията по принцип е състояние на ограничена, но все пак свобода. И дори ако нещо бъде забранено със закон, то ще намери начин да продължи да съществува, ако е естествен процес.

Ето ви друг пример за същото: не можете да забраните на хората да теглят от интернет, каквито и репресивни закони и мерки да въвеждате - просто интернет е тук и най-естественото нещо на света е да го използвате.

Или ако се върнем на темата: не можете да забраните Европа за мюсюлманите, те вече отдавна са тук и никакви закони не могат да преобърнат този факт и да върнат времето назад.

Парадоксът е, че това странично следствие от демокрацията важи и за обратната страна: колкото и законодателите в европейските страни да се опитват (с пълно право, впрочем!) да ограничат расизма, противопоставянето и езика на омразата, една немалка част от европейците са доста ксенофобски и направо расистки настроени. Не защото са зли или лоши по природа, а защото в Европа просто вече има значително количество неинтегрирани етноси и малцинства - да посочим само циганите и мюсюлманите - които създават сериозни проблеми на обикновения среден европейски гражданин (а и на държавата). Това просто е факт и той също не бива да се игнорира при разглеждането на тези въпроси.

Хубаво нещо е демокрацията - на едните не позволява да се правят, че проблемът не съществува, а на другите пречи да налетят и незабавно да направят „на сапун" това или онова етническо или религиозно малцинство.

Разбира се, същата тази демокрация си има и своите немалки дефекти.

Някои например твърдят, че тя не само не може да се справи с проблема с бурките например, а че направо ще се обезсмисли и ще колабира при сблъсъка си с исляма и то - на собствената й европейска територия.

Особено любима им е тезата, че става дума за свещен сблъсък на две религии, на два свята и две несъвместими системи на културни ценности. Нещо като средновековните християнски кръстоносни походи срещу Йерусалим, но този път наопаки - от страна на мюсюлманите срещу Европа. Или като нашествието на белия човек срещу индианците в Америка.

В тази война, посочват те, демокрацията ни прави открити, уязвими и слаби - сами пускаме врага едва ли не в дома си. С такава политика просто сме обречени да загубим, трябват ни насилие, агресия и никаква милост към врага, ако искаме да оцелеем.

Звучи разумно и даже очевидно. Но очевидно е също, че Слънцето се върти около Земята, а както знаем днес (след като хиляди години сме вярвали в очевидното), истината е точно обратната.

Тези хора просто подценяват демокрацията. И проблемът с бурките може да им докаже недвусмислено това, защото е съвсем решим. Достатъчно е просто да се вгледаме в него малко по-детайлно и без излишни емоции.

Знаете ли какъв мотив изтъква мосю Неказ за жеста си да плаща глобите за носене на бурка? Той по принцип не се противопоставя на забраната, но твърди, че наказването на жените, носещи никаб и бурка на улицата, нарушава конституционните и демократичните ценности на Франция. Може да звучи като подигравка - но е прав.

Истината е, че повечето от тези жени едва ли имат избор - носенето на тези дрехи им е наложено от съпруг, от семейството или от вярата им. Да наказваш някого за това нито има смисъл, нито е справедливо.

В тази връзка френският закон обаче е много по-справедлив - за разлика от закона в Белгия, който предвижда глоба между 15 и 25 евро или 7 години затвор само за нарушителките, във Франция се предвиждат санкции и за тези, които принуждават жени да забулват части от тялото или лицето си. Глобите са в размер на 150 евро за нарушителките и 15 000 евро за тези, които задължават мюсюлманките да носят бурка или друг подобен елемент от типичното за исляма облекло. Мъжете, които принуждават към това съпрузите си, ги грози и една година затвор.

Мосю Неказ може и да е прав в някои детайли при тълкуването си на демокрацията и закона. Дори може за някакъв кратък срок реално да осуети прилагането на този закон. Но каузата му е абсолютно обречена - в демокрацията (по принцип) никой не е над закона.

Демокрацията е такова хитро нещо, че ще се намерят достатъчно практически и правни основания действията му да бъдат прекратени. А има и сериозна политическа воля и обществена подкрепа точно този закон да бъде спазван и прилаган.

И това по никакъв начин не противоречи на никакви свободи и демократични ценности. Някой трябва да излезе най-сетне и ясно да обясни на средния гражданин - бил той европеец, мюсюлманин, българин, циганин или друг - че демокрацията дава права, но те вървят винаги заедно в комплект с определени отговорности.

Искането за недопускане на бурки на обществени места в Европа се случва не защото част от европейците имат враждебно отношение към исляма (част от мюсюлманите също имат такова отношение към християнството). А защото то нарушава културни и правни аксиоми на европейците и е абсолютно - да го подчертаем още веднъж - абсолютно несъвместимо с европейския начин на живот.

Тук имаме демокрация, но за тази цел плащаме доста висока цена - събличаме се ако трябва по летищата, минават ни на „голи скенери" пак там, паспортите ни съдържат биометрични данни, във всеки един момент може да ни се наложи да се легитимираме пред полиция и други органи, институции и учреждения. С бурка това няма как да стане. И неносенето на въпросното покривало не е посегателство срещу вероизповеданието, нито религиозна дискриминация, нито расизъм - а елементарно задължение на всеки гражданин да спазва общоприетите норми, да не нарушава реда и да не възпрепятства държавните и обществени органи и институции да си вършат работата.

Да припомняме ли отново - демокрацията дава права, но върви със задължения. Няма права без задължения. И - да припомним пак и другия принцип на демокрацията - тя важи за всички. Няма как задълженията да важат само за европейци, бели, християни, българи, а да не важат например за араби, чернокожи, мюсюлмани, цигани. Това не е расизъм. Точно обратното - това е демокрация.

Ето защо демокрацията е сила, а не слабост.

Насилието е слабост - това ще ви го каже всеки дипломиран психолог. С насилие нищо добро не е постигнато - това пък ще научите от всеки историк. Понякога е добре да не се доверяваме сляпо на очевидното, а да попитаме онези, които знаят повече.

Демокрацията е сила. И точно затова ще победи. Ще победи както бурките и евентуална културна или друга агресия на исляма, така и расизма и ксенофобията. Нищо друго не би могло да спре нито едната, нито другата страна.

Мачът просто още не е приключил.

 

Най-четените