Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Жена ми ме принуди да имаме дете"

Един мъж си признава, че е бил манипулиран да има дете Снимка: Unsplash/ Alex Guillaume
Един мъж си признава, че е бил манипулиран да има дете

"Обичам детето ни, но не обичам живота си". Думите са на 42-годишният Джон, но могат да са и на Хуан, Георги или Игор. За по-удобно обаче ще го наричаме Джон. Той среща бъдещата си съпруга по време на туристически поход. Отседнали са в една и съща хижа.

И той, и тя са заети по това време, но взаимното привличане е осезаемо.

В крайна сметка двете двойки говорят цяла вечер и си изкарват прекрасно. За Джон това е удобен претекст да се сдобие с нейните координати и "да се чуят някой път".

В крайна сметка събира кураж и й пише да се видят на по питие, но поканата остава неуточнена. Джон се опитва да е тактичен - ако не е разпознал правилно сигналите, винаги може да се оправдае, че е имал предвид среща между четиримата.

Оказва се, че той няма от какво да се притеснява, жената е повече от съгласна да се видят и оттам нататък нещата се развиват естествено.

Младият мъж винаги е мислил, че това е нечестен начин да започнеш връзка и сериозно предупреждение, че го чакат неприятности. От дистанцията на времето вече оценява отговорът й, който изглежда толкова безгрижен и нечестен, без да я интересува, че загъбрва петгодишна връзка. В онзи момент я оправдава обаче, оправдава и двама им. Може би връзките и на двамата буксуват. Може би е късмет, че са се намерили. Даже звучи романтично...

Дори и тогава Джон е честен с нея. Едно от първите неща, за които си говорят, са бракът и децата. Джон й казва, че не вярва в брака и категорично не иска деца в този живот. И двамата не искат женитба заради "едно парче хартия". За нея бракът е отживелица, която просто предава жената от едно семейство в друго. Той обожава колко независима и самоуверена изглежда събеседничката му.

Тя е няколко години по-голяма от Джон и в първия момент му харесва жената до него да е няколко крачки напред. Тя прави плановете, тя организира нещата и Джон се чувства комфортно от това. Двамата се забавляват и годините си минават спокойно и приятно, без да се усеща тежест и излишни очаквания.

Може би по тази причина в един момент Джон се оказва неприятно изненадан.

Когато жената до него навлиза в средата на своите 30, нещата леко започват да се променят. Идеята за женитба изниква все по-често с аргумента, че нейните родители наистина много ще се зарадват. Тя е единствено дете на късен брак и е нормално да искат да я видят задомена. В крайна сметка е "едно парче хартия", какво толкова?

Джон се жени, но без голяма, традиционна сватба. Всичко е спокойно и романтично. И все още не се усеща какво се задава.

Вече съпруга на Джон, тя е със спирала и двамата нямат притеснения. Но темата за децата започва да се прокрадва - много фино и много артистично. Първо - веднъж на няколко седмици.

Джон обаче е непреклонен - харесва живота си така, харесва да няма кой знае колко грижи, харесва свободата и финансовата независимост. Децата не влизат в плановете му за бъдещето. Съпругата му го контрира да не се впряга всеки път, когато тя погледне след някое бебенце.

Една сутрин тя му съобщава, че е бременна.

Той е съкрушен, тя е в еуфория. Като я гледа колко е щастлива, не може да й каже, че иска да направи аборт. На въпроса за спиралата тя му казва, че е била стар модел и затова имало известен шанс за забременяване. Джон има избор - да й повярва или да се довери на интуицията си, която му казва, че спиралата е била махната и тя е забременяла на драго сърце.

Сега той ежедневно преглъща (предполагаемото) двуличие и се бори с възмущението си към нея. Да е родител се оказва точно така, както си го представя, само че още по-трудно. Въпреки това не иска да наказва детето си за действията на родителите му. След края на всеки работен ден Джон едвам се добира до вкъщи.

Тя е направила избора вместо него и той я мрази затова...

 

Най-четените