Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Въоръжена борба за кокала

Въоръжена борба за кокала Снимка: kamerite.nova.bg

Властта се огъна пред исканията на протестиращите от Сектор „Сигурност", замете под килима съкращенията на полицейските привилегии и сложи реформата в графата "за утре". Донякъде очаквано - реформа не се прави в мъгла, без диалог и в 6 без 5.

За едно са прави протестиращите униформени - "Повече така не може", както гласеше един от плакатите днес пред НС. За друго не са - "Ние не сме тарикати". Напротив, тарикати са или поне се опитват. Ако не бяха си изградили този образ, техният протест щеше да има обществена подкрепа, както едно време имаха стачкуващите учители. Тогава  обаче Орешарски “развали седенката”, а учителите нямаха избори и приеха реформата на Даниел Вълчев.

Днес “седенката" на полицаите никой не иска да я разваля. Нищо чудно - тя все повече прилича на заплаха, при това въоръжена и очевидно дирижирана от умела ръка.

В неделя на площада пред парламента имаше повече политически протест, и по-малко гилдиен. На ораторите им се виждаха много парите за изтребители, твърде чести промените в конституцията, и ако било разговор за реформа, той трябвало да започне с реформа в парламента.

От устата на въоръжената полиция призивът за реформа в народното представителство може и да звучи като заплаха.

Така докато селата треперят под натиска на битовата престъпност, а в софийския затвор се тровят с дизайнерска дрога, се оказва, че въоръженото полицейско войнство не само, че не си дава привилегиите, но и има претенции към държавното устройство.

В навечерието на 1 ноември служителите в Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий" се опитаха да се оплачат от размера на възнагражденията си, но като хора без пистолети исканията им заглъхнаха като глас в пустиня.

След повишаването на минималната работна заплата на 420 лева, асистентите в Българската академия на науките ще получават точно толкова, колкото и чистачките.

Тяхното евентуално напускане и заминаване в чужбина обаче не трогва никого. Нищо, че са на метри от парламента. Цивилните не могат да мерят сили с униформените, нито книгите с пистолетите.

Ако се върнем за малко на площада в неделя, не разбрахме само какво общо има сръбската полиция с българските проблеми, че днес на площада имаше реч и от сръбския синдикат?

 

Най-четените